Доброто на служебното правителство е, че ще го търпим само няколко месеца. В този смисъл то няма как да бъде по-лошо от абдикиралото правителство на ГЕРБ. По-лошо може да е само правителство, оглавявано отново от Бойко Борисов...
На 12 март 2013 г., когато в Сикстинската капела във Ватикана се събра Конклавът за избор на нов папа, в София президентът Росен Плевнелиев обяви с един ден по-рано премиера на служебния кабинет - посланика ни в Париж Марин Райков. Оповестяването на министрите в неговото правителство стана на следващия ден. Така се роди 88-мото правителство на България, което е 13-о от началото на „прехода”, и третото служебно през този период. Но преди това, какъвто е обичаят през изминалите 23 години, президентът посети Брюксел, за да поиска благословията на Европейската комисия за набелязания от него служебен премиер. И макар да твърдеше, че дори на Барозу не е казал неговото име, се оплака, че всичките му предложения били „отстрелвани” и кандидатите за служебни премиери му отказвали един след друг.
Как се „отстрелва” нещо, което не се знае от никого?
Изглежда, че президентът все пак е споделил с други хора своите намерения досежно служебния кабинет. Нали австрийците преди българите научиха вестта, че обявяването на служебното правителство ще стане предсрочно на 12-и вместо на 13 март? При това „споделяне” остава усещането, че „приятелският огън” върху кандидатите за постовете служебен премиер, вицепремиери и министри е идвал от средите на ГЕРБ. Ето защо държавният глава се беше заканил „да не влиза в болница и да не вдига кръвното както някои”.
Междувременно на 11 март герберските министри в оставка дадоха прощална пресконференция, на която отчетоха „успехите” в своите ресори. Дори се самооцениха с 5-ица и 6-ица.
Правителството, което бе свалено, или само се свали с провокирани от самото него улични протести, се обяви за отличник! Това може да се случи само в България. Но ако съдим по думите на Бойко Борисов, единствената „издънка” в неговия кабинет бил министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
Очевидно високото кръвно е засегнало божествената памет на нашия „Буда”, та не си спомня вече колко министри смени за 3,5 години. Само в Министерство на здравеопазването се изредиха да „реформират системата” четирима. Въпреки това тази сфера си остава една от най-болните... Какво да кажем за сферата на финансите, щом Борисов не желае да вземе в бъдещ кабинет своя вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков? А точно него той рекламираше под път и над път заради „финансовата стабилност”... Нещо повече, препоръчваше и на европейците да минат на български заплати и пенсии, „замразени” от същия финансов гений. Някой чу ли, докато Борисов беше на власт, разумно обяснение за уволнението на Трайчо Трайков? Не! Проваленият бизнес форум в столицата на Катар Доха бе записан в сметката на Трайков, въпреки че го организира министърът на външните работи Николай Младенов. А „плажуването”, за което той бе наруган от премиера, беше общ грях на цялата българска делегация. Но ако Трайков е бил „издънка”, какво да кажем за Румяна Желева или Анна-Мария Борисова, които изкараха на постовете си само няколко месеца. Най-меката оценка е, че „кадровикът” от Банкя не разбира от хора, поради което все намира „калинки”. Назначената и уволнена след три дена шефка на ДКЕВР също се оказа „калинка” (без диплома за висше образование). Така че дори кръвното на Борисов да се нормализира, в никакъв случай не бива да му се поверява повече премиерски пост. Каквото е подхванал, все го е докарвал и оставял под кривата круша, нито акордеонист излезе, нито полицай, нито спортист, още по-малко политик. Дилетант си остана и като кмет на София, която остави на Йорданка Фандъкова. Но онова, което г-жа Юлиана Плевнелиева написа за него във фейсбук още през 2009 г., вече го разбра и мъжът й Росен Плевнелиев.
Не друг, а точно Бойко Борисов го насади на пачи яйца, като го остави да обира пасивите от неговото „успешно” управление. Няма да се учудим, ако при евентуално спечелване на втори мандат на предсрочните парламентарни избори, Борисов започне да се оправдава с тежкото наследство на служебния кабинет, назначен от президента. Така че и ангели да беше избрал Росен Плевнелиев за този кабинет, пак може да излезе виновен!
Но те не само не са ангели. Те направо олицетворяват критикуваните от обществото квоти: на ДС, на парашутистите, на физкултурниците, на жените, на юпитата, на лобитата, на костовистите, на герберите или просто на службогонците. Едни, като премиера Марин Райков, меко казано, са се разграничили от идеите на бащите си; други са със специалност без връзка с оглавявания ресор; трети или са от антуража на президента, или от този на Цветан Цветанов. Например премиерът Райков, макар и завършил международни отношения в УНСС, няма понятие от икономика; министърът на образованието е метеоролог и сеизмолог, а пък министърът на околната среда и водите е... филолог! И без изключение, сред тях няма „леви”, освен ректора на Старозагорския университет проф. Иван Станков, който е бил за кратко общински съветник от БСП (ако изобщо понятията „ляво” и „дясно” имат някакво значение в правителство, доминирано от конформизма и различните филии и фобии). Хвани премиера, удари министъра на външните работи и няма да сбъркаш, не само защото са едно и също лице!
Разбира се, от служебно правителство не могат да се очакват чудеса. То има да свърши само три неща: да спре пропадането, като успокои недоволните, да подготви и проведе предсрочните парламентарни избори, и да осигури получаването на европейските фондове. Що се отнася до антимонополното законодателство, което президентът Плевнелиев му стовари, без функциониращ парламент то си остава мисия невъзможна. Колкото до изборите, умишлено не използваме епитетите „честни” и „демократични”, имайки предвид непроменения - въпреки настояванията на масите - Избирателен кодекс. Не по-маловажен е и фактът кой „брои бюлетините”. Сиреч, кой ще обработва изборните протоколи. Това е „Информационно обслужване”, начело с проф. Михаил Константинов, който открито заяви, че би направил всичко, за да попречи на БСП да дойде на власт. Макар да не е разписано в конституционните му задължения, служебното правителство също ще работи, за да възпрепятства възхода на левицата и връщането й във властта. Нищо че рекламата, която му направи Плевнелиев, е индиректно обвинение към предишното правителство: хвалбите за професионализма на служебните министри означават, че предишните са били аматьори; изтъкването, че президентът сам е съставил служебния кабинет означава, че този на Борисов е бил продиктуван отвън; заявлението, че в служебния кабинет няма нито един агент на ДС означава, че предишният е бил бъкан с ченгета... Последното е силно преувеличено, но обяснява защо беше такава тайна съставът на служебното правителство. Сега журналистите ще го разнищят заради откровените лъжи на Плевнелиев. Неслучайно отиващият си министър-председател препоръча на встъпващия в длъжност Райков - „и няма да слушате какво Ви говорят БСП и ДПС. И нас също”.
Само г-жа Юлияна Плевнелиева е оптимист. Вероятно защото в служебното правителство няма огнеборци, а и квотата на физкултурниците е силно редуцирана за сметка на жените.
Назначеното от президента правителство ще функционира в законовата и финансова рамка, приета от 41-вото народно събрание, и следователно от него не може да се очаква и някакъв „ляв завой” в социалната политика, нито пък подпомагане на дребния бизнес. Фалиралите при управлението на Борисов 300 000 (триста хиляди!) дребни фирми – Бог да ги прости!
Правителството би могло поне да разкрие истинското финансово състояние на държавата, но по всичко изглежда, и това няма да направи, защото неговият създател - президентът, е съучастник в част от престъпленията на кабинета Борисов. А би трябвало служебният кабинет да действа решително, за да не бъде обвинен от нахалника от Банкя, че е фалирал държавата. Тоест, за да не му припишат издънките на абдикиралото правителство на ГЕРБ-Борисов. Казваме „абдикирало”, а не „свалено”, защото ако е имало „метеж” срещу властта, той трябва да е организиран от хората на Цветан Цветанов... а не от руската енергийна мафия, от Алексей Петров”, БСП и т.н., както не престават да ни втълпяват правилните анализатори.
Хората излязоха на улиците заради бомбастичните сметки за ток, представени им от ЕРП, две от които са собственост на държавите Чехия и Австрия, а третото („Енерго.Про”) – на приближената до ГЕРБ групировка ТИМ. Сиреч, нито едно ЕРП не е на Руската федерация. Ако Русия можеше да манипулира българите да се самозапалват, щеше ли да издържи и една година правителството на „калинките”, което спря двата големи енергийни проекта с руско участие – петролопровода „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”?
Не!
Как Борисов стигна до прозрението, че е необходим ляв завой в социалната политика след изборите? При сегашния икономически разпад, точно ГЕРБ ли ще задоволи социалните искания на гражданите? Разбира се, че не, но нали най-много се лъже на лов, на война и преди избори!..
Сравнете предизборните обещания на ГЕРБ от 2009 г. със състоянието, в което тяхното правителство остави България през февруари 2013 г., и ще се убедите в истинността на знаменитата сентенция на Бисмарк.
„Откритите” в чекмеджета и кашони на тайни анекси, договори, уведомителни писма и др., което съпътстваше цялото управление на Борисов, показват, че хората му или са безнадеждни глупаци, или са шмекери, които търсят оправдания за собствения си провал.
Кабинетът Борисов и неговият шеф бяха последователни единствено в непоследователността си. На 19 февруари т. г. Борисов крещеше, че няма да подаде оставка заради Станишев и Доган, а ще се бори докрай с тях, пък на следващия ден хвърли оставката си в Народното събрание, „отвратен” от кръвопролитията на собствената му полиция. Демагогията също си има граници, както и търпението на народа...
Що се отнася до служебното правителство, който и да го беше оглавил, то не можеше да е по-зле от самосвалилия се кабинет на Борисов. На сто години веднъж се случва огнеборец да стане министър-председател. Макар че имайки предвид кой назначи това правителство, някои използват израза „от трън на глог”... По-лошо от правителството на Борисов може да е само правителство, оглавявано отново от Борисов. Боже, пази България!
