Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 11 (2013) ПАК “ПРИЯТЕЛСКИ ОГЪН”

ПАК “ПРИЯТЕЛСКИ ОГЪН”

Е-поща Печат PDF

До главния редактор на руския вестник „Независимая газета” Константин Ремчуков

Г-н Ремчуков,

Към Вас се обръща Евгений Гиндев, гражданин на България, професор, доктор на техническите науки. Учил съм в Съветския съюз, дълги години съм ръководил различни научни институти, в това число в Българската академия на науките и извън нея. Съм член на различни международни научни организации, в това число и на Академията на технологичните науки на Руската федерация. Публикувам много по обществени въпроси, пиша книги, постоянно следя в. „Независимая газета” и Вашите изяви по RTVi.

Дълбоко бях потресен от публикуването във Вашия вестник на материала на Алексей Рощин, в който се разглеждат някои аспекти от днешната ситуация в моята страна („Независимая газета” – 11.03.2013). Но въпросът е, че господин Рощин лъже и клевети българския народ. Той пише: „Забавни събития стават в България! Отначало те на референдум (!) гласуваха срещу развитието на атомните електростанции в страната и за тяхното закриване. А след това, неочаквано, цената на електроенергията рязко се увеличи, българите извършиха мини-революция, непрекъснати „протестни маршове”, което принуди правителството да подаде оставка”.

Казаното от г-н Рощин просто не е вярно. Това, което се случи, е точно обратното. Имаше референдум и 60 % от гласувалите казаха „Да” на развитието на атомната енергетика. Но гласуваха само 21 % от избирателите и референдумът нямаше законодателна сила. Резултатът беше достатъчен само за връщане на въпроса за ново обсъждане в Народното събрание, което закри проблема. Но за да се разбере същността на ситуацията, трябва тя да се познава в цялата й дълбочина, а не да се дрънкат глупости: „Тоест, българските глупаци (дураки!) се надяваха, че следващото правителство ще им предостави евтина електроенергия. Откъде? Трябваше по-рано да се мисли по този проблем, по време на референдума. А там стана още по-весело, просто никой не отиде да гласува”.

Просто се възхищавам на умозрителните разсъждения за мини-революцията и за непрекъснатите „протестни маршове”, неизвестно защо поставени от автора в кавички. Кавичките са си кавички, но правителството подаде оставка, а в Русия и това не могат да направят. Така че, както казваме: „по-леко на завоите”.

И в края на материала, ето какво пише Рощин: „Референдумът – този демократичен акт – все пак донесе полза на България. Той показа на българите цялата дълбочина на тяхната глупост и по такъв начин им даде шанс”.

За нашата глупост ние си знаем най-добре, но сме наясно и за глупостта на другите. Лично на мене много и много неща в днешна Русия не ми харесват, но никога не съм си позволявал да наричам руския народ „скотове” (быдло), както правят често някои „почтени” руски интелектуалци.

Добре разбирам, че блогърите могат да говорят каквото си искат, но когато техните писания излизат на страниците на много популярен вестник, значи, че в редакцията на този вестник някой много ги харесва. Какво пък, има различни хора, а както се казва: на вкус и на цвят няма приятели. Затова ще си позволя да им препоръчам признанието на типично руски човек – генерал Леонид Решетников: „Какво е България? – Тя е наше огледало. Гледаме се в него и се сърдим, защото не искаме да признаем, че виждаме себе си. Ще добавя едно евангелистко изречение : „Не съди и няма да бъдеш съден!”

Ние в България си имаме много българофоби и русофоби, за да се занимаваме и с руските българофоби. Повярвайте ми, ако продължаваме да разговаряме в подобен стил, ще трябва да си кажем много „интересни” неща.

 

С искрено възмущение,

Проф. Евгений Георгиев ГИНДЕВ

 

Послепис към читателите

Материалът на г-н Рощин не е единствен израз на предвзето и лъжливо отношение към България в руския печат. На 12.03.2013 г., на сайта www.iraqwar.mirror-world.ru, в кратката бележка „ЦРУ разработало вызывающее рак оружие ещё в 1970-х годах” е написано: „Комунистите са известни с убийствата на свои дисиденти чрез „българския чадър” – пневматично устройство, стрелящо с отровни малки капсули, съдържащи рицина. Широко е разпространено мнението, че по този начин е убит в Лондон българският писател и дисидент Георги Марков и е правен опит по същия начин да бъде ликвидиран друг дисидент – Владимир Костов. Говори се, че българските Секретни служби са работили в тандем с КГБ”.

Подобни клюки не е нужно даже да се опровергават – клюкарският характер на обвиненията се вижда от вметнатите „журналистически оправдания”: „широко разпространено мнение”, „говори се”. Но е нужно да се каже на българския читател следното: така нареченият български чадър е английско изобретение (на МИ-5) и за първи път е изпитано във Великобритания – с него е убит военноморски офицер от флота на Нейно Величество на стълбите на лондонската гара „Виктория”. Пишещият тези редове е бил на мястото на събитието. Кой избива не само дисиденти, но и хиляди невинни хора по целия свят, е добре известно, а не се „говори”.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар