„Нито крачка назад – зад нас е България!” Такъв надпис прочетох в град Варна на задното стъкло на автомобил. В тази малка фраза има заложен дълбок смисъл, тя кара сърцето на благородния човек да затупти по-силно.
За настоящето и бъдещето на страната трябва да се съди не по словата на лъжливите политици, а по вътрешните нагласи на народа. Богоугодни са не преуспяващите кариеристи, не празноглавците със златни кръстчета на гърдите, а хората, които са просветени и предани на Отечеството си. Бог ще помогне на държава, която служи на народа си и Бог ще помогне на народ, който служи на своето Отечество! Тези думи написах в България. Те ми бяха продиктувани от моето сърце.
„Нито крачка назад – зад нас е България!” Всяка дума от този лозунг притежава магическа сила и пронизва право в сърцето. „Нито крачка назад – зад нас е България!” отразява обективното положение, в което се намира днес България в епохата на насилственото преразпределение на света. Някога, в годините на Втората световна война, във великата битка при Москва, съветският народ застана в защита на Отечеството си под лозунга: „Нито крачка назад – зад нас е Москва!”.* Всяка дума от това обръщение будеше в народната душа непознати сили и като камбана вдигна целия народ в защита на Отечеството. Именно високият дух стана главен фактор за победата на съветския народ в тази гибелна война над най-силния враг на двадесетия век.
„Няма спасение в оръжието, спасението е в истината” – казва руска пословица, дошла до нас от дълбините на вековете. Трудно е да не се съгласиш с мъдростта на народа. Но в 21-ви век великите държави си поделят света не по съвест и справедливост, не по международното право, зачитащо суверенитета на нациите и териториалната цялост на държавите, а според силата и вложения капитал. Грабителското преразпределение на света между великите държави през 21-ви век е представено в цивилизована форма и е наречено безобидно световна глобализация на икономиката, но по своята същност това е война не на живот, а на смърт за присвояване на световните ресурси.
На българския етнос е присъщ принципиално различен народен дух, различен начин на живот, различен светоглед, различно е и неговото проектиране в съзнанието на човека. Българите са славянски етнос, изповядващ християнско-православна религия, със свой език и писменост, използващи не латиницата, а кирилицата.
Славянският православен свят е свят, чужд на света на католиците и англосаксонците. Западът многократно е организирал кръстоносни военни походи срещу славянските народи, срещу православните християни. Тези два свята са противоположни, както по социално-икономическо ниво на развитие, така и в културно отношение. Те се намират на различни стадии от историческото развитие, затова няма никога да се изравнят. Ето защо едните ще заповядват, а другите ще се подчиняват, едните ще се развиват, а другите ще деградират, едните ще са в крак с духа на времето, а другите ще влачат жалко съществувание в „задния двор на историята”.
От северозапад като марсианска нощ над България е надвиснала заплахата на англосаксонския и католическия свят. Западът вече унищожи Югославия. Натовската авиация бомбардира Белград, Нови Сад, Ниш, като заплашваше Сърбия и с нанасянето на ограничен ядрен удар. Западът насилствено откъсна от Сърбия нейна изконна територия – Косово, като разположи върху завоюваната сръбска земя американската военна база ”Бондстийл”. Западът методично унищожава сръбски патриоти и планира в близко бъдеще да разчлени Сърбия и да я заличи напълно като самостоятелна и независима християнско-православна държава.
Завоюването и заличаването на Сърбия като суверенна държава е маскирано с политическа демагогия и обещания, че Сърбия ще бъде приета в ЕС и НАТО. Всъщност Западът планира да раздели сръбската държава на малки териториално-етнически образувания. А след това от световната политическа карта завинаги ще изчезне непокорната сръбско-славянска християнско-православна държава.
От юг България е притисната от Турция – въоръжена до зъби ислямска държава, най-силната страна в региона. Почти стомилионната Турция е икономически развита милитаристична държава, която, поради географската си близост до България и поради бързия прираст на населението си, планира да присъедини към своята територия плодородни български земи.
България днес е в проточила се икономическа криза, от която ще излезе физически и духовно изтощена. В Турция е обратното: забелязва се ръст на производствените сили, на национално-религиозното самосъзнание и тенденция към „пантюркизъм”, към „панислямизъм” и към провеждане на завоевателна външна политика. Турция изпитва носталгия по времената на великата Османска империя. Доказателство за това са конфликтите на Турция с Гърция, с Израел, със Сирия, с ЕС. През 21-ви век ролята на Турция на световната политическа сцена става все по-значима.
В съзнанието на българския и сръбския народи все още е жива историческата памет за ужасите на насилственото поробване на Балканите от турците. На фона на изострените международни отношения българското правителство разпусна националните въоръжени сили. Либерално-демократичното правителство утешава българския народ, че с влизането на България във военно-политическия блок НАТО страната ще бъде защитена от външни врагове и ще бъдат създадени условия за националното процъфтяване на България. Това е много опасно политическо заблуждение, то може да изиграе съдбоносна роля за българския народ през 21-ви век. В условията на световната конкуренция да оставиш бъдещето на страната и народа си в ръцете на великите държави, не е нищо друго освен признаване на своята държавна и национална несъстоятелност.
Според негласната договорка между великите сили Балканският полуостров винаги е бил оставян под властта на великите империи. Ето че и днес Балканите са разделени на сфери на влияние. Не е трудно да се досетим, че при тази тайна делба България е оставена на Турция, геополитическият и стратегически партньор на Запада. Това означава, че нито заиграването на българското правителство със САЩ и ЕС, нито членството в НАТО могат да помогнат на слаборазвитата България да избегне участта си на жертвен агнец.
Но народът на България още не е казал своята дума. Нужна ли е на България политика на национално унижение? Българите още помнят колко горди са били с Родината си, със своята национална икономика, осигуряваща на страната всичко необходимо и изнасяща български стоки в десетки страни по света.
Именно затова днес българите искат от правителството друга политическа концепция, която би съответствала на нагласите на българския народ, на националните му интереси и достойнство.
Взаимоотношенията между държавите не могат да са постоянно добри или постоянно лоши. Приятелите стават врагове, а враговете се сприятеляват. Същността на политическите взаимоотношения между държавите е основана на постигането и реализацията на икономически интереси. Равноправното икономическо и политическо сътрудничество между държавите е възможно само между равностойни партньори. Мнението на чуждите народи тежи само ако на силата могат да противопоставят сила, на смелостта – смелост, на интелекта – интелект. България и Румъния представляваха интерес за ЕС и САЩ само като територии за разполагането на военни бази на НАТО. Това вече е направено. Ключовете от България и Румъния са предадени доброволно от НАТО в ръцете на чужди държави. Вече могат да не се церемонят нито с българите, нито с румънците. Вече могат да ги гонят от Обединена Европа. Именно по тази причина в Западна Европа все по-често парламентарно представени партии издигат лозунга: „Румъния и България – вън от Европа!”.
По волята на чужди народи днес България е превърната в едно голямо увеселително заведение с всички атрибути на безделния живот, развращаващ духа на народа. Но на този празник на живота няма място за българските работници, селяни, интелигенция, а най-малко за българските пенсионери, които са построили със съзидателния си труд си тази страна.
Днес България от цивилизована развита държава бързо се превръща в страна от третия свят, задоволяваща капризите на богати туристи. Настроението и благополучието на българския народ вече зависи не от производителния обществен труд на народа, а от потока туристи в страната, от разпродажбата на земя и недвижими имоти, от благосклонността на САЩ и ЕС.
Нима България е принудена да проси подаяния, за да преживява през 21-ви век?
Всъщност неспособността на народа да се съпротивлява, да се бори за оцеляването в конкурентния свят, настъпва, когато хората вече не могат да достигнат предишното си жизнено равнище. Деградацията на народа настъпва, когато се понижава производителността на труда, когато се закриват фабрики и заводи, когато настъпва масова безработица. Всичко това наблюдаваме днес в България. Безсилието завладява живота на народа, когато загуби ориентация, когато историческата му логика не съвпада с жизнените му резултати. Тогава народът загива.
Какво трябва да се направи, за да се възроди България, за да се възроди духът на българската нация? „Нито крачка назад – зад нас е България!” Мисля си, че този лозунг изразява обективната необходимост в страната да бъдат осъществени коренни промени и призовава широките народни слоеве да вземат активно участие в строителството на една нова България.
„Нито крачка назад – зад нас е България!”.
Както е казал един велик немски философ, народите сами избират съдбата си. Те са това, което са действията им. Народите загиват, когато нямат вече историческа цел, когато няма какво да кажат нито на себе си, нито на другите. Тогава те просто отстъпват мястото си на други исторически народи.
****
Азретали Мохамедович Саубанов е балкарец по националност. Роден е през 1955 г. в Киргизия, после служи в Съветската армия. Въпреки депортацията на балкарския народ, въпреки трудните условия за живот след изгнанието, той постъпва и завършва най-добрия университет на СССР - Ленинградския държавен университет „Жданов”. Азретали е историк, философ и публицист, а и майстор на спорта на СССР. Под перото му са излезли повече от 70 научни труда, като много от тях са преведени на английски, арабски, испански и френски. След разпада на Съветския съюз живее и работи в Белгия, където основава семейна консултантска фирма. През 2001 г. е награден с белгийския орден „За принос в развитието на търговските отношения между Изтока и Запада”.
В продължение на 10 години е президент на международната асоциация “Изкуство без граници – мост на мира” (ART SANS FRONTIERES – PONT DE LA PAIX), основател и издател е на списанието „Авангард” (AVANT-GARDE).
Азретали е близък приятел на Чингиз Айтматов, който е посланик на Киргизия в Белгия през тези години, а дружбата между тях дарява и двамата с възможността да обсъждат злободневните проблеми на съвремието.
През 2010 г. Азретали се преселва със семейството си в България – родината на неговата съпруга и сега живее във Варна. Продължава да се занимава с бизнес, с обществена и научна работа. Азретали Саубанов обича изкуството, природата и животните, увлича се по фотографията. Мислите му се простират далеч извън пределите на конкретната територия, време и обстоятелства. Той е на мнение, че човекът все още не се е издигнал до висотата на понятието „човек”, затова хората все още не могат да направят този свят съвършен, да избавят Земята от войни, да спасят човечеството от страдания, да нахранят гладните, да се погрижат дори за четириногите си приятели... Това са теми и размисли и в книгата му „Път към ада”., която предстои да излезе от печат на български език през април т.г.
Вестник „Нова Зора” публикува статията на Азретали Саубанов „Нито крачка назад”, тъй като високият дух на словото му е съзвучен и с решимостта и делото на „Нова Зора” да отстоява всичко българско, на всички равнища от националния ни живот, както вече сме го правили в продължение на 23 години.
Азретали Саубанов озвучава в този текст проблеми, които са дълбоко познати и близки на нашите читатели, но изненадата и удовлетворението от излагането им са свързани повече с факта кой е авторът, а не толкова какво е новото. Защото погледът към българските тегоби, надежди и страдания на един човек, роден далеч от пределите на златните български полета, който говори с езика на автентичен и ангажиран с нашите дела родолюбец, е твърде показателен. В този смисъл текстът на Азретали е урок по българолюбие за онези българи, които са неестествено привързани към „отбора на Европа и НАТО”, а не към Родината. Странно може би, но е факт, и още повече - типичен за днешните времена.
Надеждата все пак остава – зад нас е България. Нито крачка назад!
Зора
