Уважаеми г-н Минчев,
Казвам се Нели Илиева Заркова. Станах член на ПП „Нова Зора” и съм избрана за председател на ППО в един от кварталите на гр. Плевен. Досега не съм била член на нито една друга партия, но “Нова Зора” ме впечатли не само с идеологията си, отразена в нейната програма, а и с хората, които членуват в нея. Партия от хората за хората – така я чувствувам аз! Благодаря Ви, че Ви има!
С настоящото писмо искам да споделя една малка история, случила се в едно съвсем обикновено училище в нашия град, която силно ме впечатли. Разказа ми я моя позната учителка, Р. Великова, от СОУ „Хр. Смирненски”. Става дума за съвсем обикновени деца от 8-ми клас, със съвсем обикновени родители без гръмки имена, които имат съвсем обикновени професии. Предавам почти дословно думите на тяхната класна ръководителка.
В света, в който живеем все по-рядко се случват хубави неща. Включваме телевизора и неминуемо ни залива информация за катастрофи, убийства, изнасилвания, измами, кражби и др. Къде остава човещината, доброто, отзивчивостта?.. Да, наистина, там някъде... обикновено по Коледа или Великден, се случва някой да се сети, че можем да бъдем и човеци. Човеци, като децата от моя клас! Научили, че тяхна, вече бивша съученичка, е заболяла тежко и се наложила мозъчна операция. Слава Богу, операцията минала успешно. Та децата, без някой да ги кара, без да ги наставлява никой, без да поставят условия, се посъветваха с мен какво да направят, за да се почувства болното дете по-добре. Те нямат възможност за набиране на голяма сума за подпомагане на лечението... Съумяха обаче да отделят по малко от дневните си дажби и купиха хубава книга и плюшена играчка. Разбраха се да отидат и да я видят само няколко души, за да не притеснят момичето. Много го зарадвали, сетили са се за нея деца от бившето училище, с които не поддържа връзка, а и дори такива, които не я познават!..
Това стана в началото на ноември 2012 г., много преди Коледа! Просто така, от човещина!
Може би тези младежи не осъзнаваха напълно благородството на онова, което са направили. Споменах им, че ще пиша за тях в местен вестник, а те реагираха остро, че не били направили нищо кой знае какво... Сега споделям това с Вас, с риск да ми се разсърдят. Но според мен тези млади хора заслужават да бъдат поощрени поне с думи на благодарност от повече хора!
Работя в системата на образованието вече 22 години и зная, че юношите по принцип са по-склонни към своеволия, но ми се иска да бъде отбелязано и доброто, което носят в сърцата си!
Ето това ми разказа моята добра позната, г-н Минчев, и ако имате възможност да публикувате това писмо на страниците на в. „Нова Зора”, тези деца и техните връстници ще бъдат поощрени и удовлетворени за добрите им дела!
А наближава и Великден... Като си кажем “Христос воскресе”, ще запазим и надеждата за нещо по-добро занапред, за нас, за децата, за България.
