Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 11 (2013) УРОЦИТЕ НА ХЕРОДОТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

УРОЦИТЕ НА ХЕРОДОТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

Е-поща Печат PDF

• ИЛИ ЧЕТИВО ЗА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ

Историята, която ще ви разкажем, се е развила в древността, през 5 в. пр.н.е., когато персите въстанали, за да си върнат държавата, завладяна с измама от магите. Неин автор е един от бащите на демокрацията - Херодот. Тя звучи актуално и днес и е много поучителна особено за тези млади хора, които излязоха на улицата, за да си върнат държавата,свободата и хляба. Нейното съдържание е лесно разбираемо за по-широк кръг читатели и не се налага да правим дълги тълкувания.

И така, как е разказал тази история мъдрият Херодот, когото Перикъл привлякъл заедно със Сократ в борбата за установяване на демокрацията в Древна Елада?

Когато след пет дни вълнението заглъхнало, ръководството на въстаналите срещу магите, представлявано от седем души (Отан, Мегабикс, Дарий, Гобрий, Интафрен, Аспатин и Хидари), те се събрали да обсъдят положението и да решат как да управляват и тогава били държани речи, които макар и неправдоподобни за някои елини, били все пак държани.

Най-напред взел думата главният организатор на бунта срещу магите - Отан, който настоявал да се даде управлението на всички перси: „Аз мисля - говорел той, - че не бива да търпим повече един-единствен човек да ни управлява - туй не е нито добро, нито приятно. Вие и без друго видяхте докъде достига жестокостта на Камбис, опитали сте и от жестокостта на мага. Как да е пригодно тогава единовластието, когато то дава възможност на царя да прави каквото поиска, без да е отговорен за това? Защото и най-добродетелният човек на земята, ако стъпи на тая власт, би отстъпил от обичайните си възгледи - у него се явява надменност от многото блага, с които разполага, а завистта – тя е поначало вродена в човека. Налице ли са тия двете у него, то цялата възможност за злина е налице, защото част от многото издевателства той върши от надменност, породена от охолството, а останалите - от завист. Наистина поне царете би трябвало да бъдат независтливи, но се получава обратното: те завиждат на най-способните свои поданици и им желаят смъртта, а пък на най-низките и долни се радват; с най-голяма охота също приемат доноси. Освен това най-мъчно се угажда на царя - величаеш ли го умерено, недоволен е, загдето не му се отдава пълна почтителност, а отнесе ли се някой с пълна почтителност, той пак е недоволен, загдето се угодничи пред него. Но ето че дойде ред да ви кажа най-важното: Царят разклаща наследените обичаи, убива хора без съд. Докато народовластието първо носи най-хубавото название, а именно - „равенство пред закона”, и после, то не върши безобразията на царя, а раздава длъжностите по жребий, иска отчет за тях и решава за всичко в интерес на общността. И тъй, предлагам да изоставим властта на единия и да издигнем народа. Защото народът е всичко.”

Така завършил речта си Отан,а ето как се изказал Мегабикс, подканяйки да се повери управлението в ръцете на няколко души: ”Все едно че и аз съм го казал онова, което изрече Отан за премахването на тиранската власт.

Но другото, дето ни придумваше да се пренесе управлението у народа, аз мисля, че не е улучил съвсем точно целта. Та има ли нещо по-своеволно и по-неразбрано от неразумната тълпа? А би било непоносима глупост хора, които бягат от произвола на тиран, да падат под произвола на неудържимата тълпа. Тиранът нещо върши ли, върши го с разбиране, а у тълпата къде ти разбиране? Че показвала ли е разбиране тълпа, която нито е учила, нито е виждала нещо хубаво в личния си живот - в държавните работи тя се втурва и блъска сляпо, подобно на порой. Затова нека враговете на персите се оставят да ги управлява народът, а ние нека наберем и сдружим най-способните мъже и нека на тях да възложим управлението. Ние също ще бъдем между тях и тогава може да се очаква, че от най-добрите мъже ще излизат най-добрите решения.”

Това била речта на Мегабикс ,а подир него трети се изказал Дарий, който говорил така:Аз мисля, че с право е изречено онова, което изрече Мегабикс за тълпата, но за властта на малцината не е прав. Ако вземем трите вида управление - на мнозинството, на малцината и на единия, при това - възможните три най-добри, аз твърдя, че единовластието далеч превъзхожда останалите. Че би ли могло да се намери по-добро от управлението на най-достойния човек в държавата? Защото решенията на такъв човек ще са като самия него, той ще ръководи народа безупречно и тъй неговите мерки, насочени срещу враговете му, могат да останат в по-голяма тайна от другаде. При управление на малцината пък, където не само един упражнява способностите си за общото благо, често се пораждат поводи за силна лична омраза. Защото там, където всеки иска да оглави останалите и да налага своите решения, се стига до ожесточени вражди, от които се поражда разкол, а от разкола пък - кръвопролития, а кръвопролитията водят до единовластие. Това показва колко много този вид управление превъзхожда останалите. По подобен начин, когато на власт е тълпата, не може да не възникне злоупотреба. Но тая злоупотреба не води до вражди, а поражда крепки приятелства между злосторниците, защото те първо се сплотяват и тогава действат. И това продължава, докато някой застане начело на народа и успее да спре злосторниците. От благодарност тълпата започва да величае този човек и тъй, величаейки го, скоро прави от него цар. От това също става ясно, че е най-добре, когато властта е у един. И накрая не бива да отменяме наследените порядки, които са си добри. По-добре няма да е.”

Тия три мнения били изказани и останалите четирима се съгласили с последното. Отан, който държал да се даде равноправие на персите, но не сполучил в намерението си, се оттеглил от надпреварата за цар и заявил, че не желае нито да властва, нито пък над него някой да властва. Останалите приели това и решили той и неговият род да останат свободни за вечни времена, ако не престъпва персийските закони. Тогава шестимата след дълъг спор и умуване решили да избират цар не чрез жребий, както им предлагал Отан, и както повелява демокрацията, а царството да получи този, чийто кон пръв изцвили при изгрев слънце. И когато няма честен избор и правила, а се разчита на случайността идва ред на измамата. Дарий умело се възползвал от сгодния случай и спечелил властта чрез хитрост и измама.

Излишно е да разказваме как точно по-хитрият се възползвал от наивността на другите, това в случая няма да помогне на протестиращите, защото всяка ситуация е конкретна.

Неизменното в това, което се е случило тогава, и това, което става сега, е наивността на демократично мислещите хора и неразумността на протестиращото множество, чието поведение днес много наподобява онова, което казал Мегабикс в своята реч. За хитреците, които с лекота преминават от една политическа позиция на друга, винаги е имало шанс в такава среда. За тях въпросът е на добра преценка у кого е силата. Те и в сегашната обстановка, у нас, бързо се ориентираха с надеждата, че народният бунт може да ги докара на власт. Нищо ново под небето. Такава между впрочем е обичайната практика и логичният завършек на почти всяка стихийна борба.

Що се отнася до измамата, която винаги е съпътствала живота на човечеството, също е била и си остава едно от оръжията в борбата за власт. Измамата в сегашната ситуация, осигурена от изборния закон, приет от ГЕРБ, и гарантирана от служебното правителство, което е вторият ешелон на управляващата герберско-костовска върхушка, също ще е тази, която най-вероятно ще се опита да определи бъдещето на множеството. Затова протестиращото множество не трябва да позволява да бъде изолирано и да остане зрител на машинациите на управляващите от ГЕРБ, които, няма съмнение, ще правят и сегашните избори, а да ги разкрива, разобличава и което е по-важно - да ги предотвратява. В противен случай неговото бъдеще по нищо няма да се различава от настоящето. В тази активна позиция протестиращите, които вероятно ще изградят свои структури за контрол, трябва да останат и след изборите, защото няма веднъж завинаги дадени права. Същността на демокрацията - според разбиранията на бащите от древността - е законодателите и управляващите да зависят от волята на народа и то по такъв начин, че да могат да бъдат сменяни по всяко време, ако не се съобразяват с тази воля.

Ясно е вече, че на този етап системата не може да бъде променена, както искаха мнозинството от протестиращите. Важно е обаче да не се допусне отново на власт да се върнат мутро-тиранът и неговите крадливи олигарси, както и закриляните от тях монополи, защото едните хранят другите, и обратно, а сметките плаща народът.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар