• ПО ДЯНКОВСКИ БЕЗ ДЯНКОВ
„Няма нужда да изядеш едно яйце цялото, за да разбереш, че е запъртък” - така отговорил редакторът на едно списание на напорист графоман, който го упрекнал, че не е прочел докрай цялата му статия. (Авторът бил залепил последните две страници на своето съчинение и когато му върнали ръкописа, те пак си били залепени...)
Случаят със служебното правителство на Марин Райков изглежда аналогичен. Още на третия ден след неговото назначаване стана ясно, че този кабинет не само няма да поема непосилни ангажименти, ами дори предписаните му от Конституцията ще изпълни така, че да остане доволен истинският му работодател, бившият премиер Б. Борисов. Макар и назначено от президента Плевнелиев, служебното правителство е „продължение с други средства” на кабинета Борисов, някои дори го нарекоха “второто правителство на ГЕРБ”, защото то е всичко друго освен надпартийно, експертно, професионално, независимо, несвързано с ДС и т.н., както го рекламира формалният му създател държавният глава. И това - както се казва в една реклама на кухненски ножове, - не е всичко!
По-тревожното е, че служебното правителство вече олицетвори десетилетното пренебрежение към основния закон на Република България - преди да разпусне 41-вото народно събрание, президентът обяви, че в служебния кабинет ще има трима вицепремиери и един министър за електронното правителство, тоест, при все още действащ парламент извърши промени в структурата на правителството, на които няма право преди да е разпуснато народното събрание. Впрочем, датата на изборите също бе обявена при все още действащо НС. Що се отнася до структурните промени в състава на Министерския съвет, те не се свеждат до наличието на трима вицепремиери - вместо двама досега, и на един министър на електронното правителство, и също така съчетаването на длъжностите министър-председател и министър на външните работи от Марин Райков. Напомняме, че съгласно чл. 84, т.7 от Конституцията на Република България, Народното събрание „създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър- председателя”.
Докато съгласно чл. 99. (5) „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал.3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание”(най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, б.а.).
Ако бащите на Конституцията са искали президентът да може да променя структурата на правителството, щели са да го запишат и оправданието „което не е забранено, е разрешено” тук не върви. Ами ако президентът реши да увеличи броя на министерствата на петдесет?!
Двама бивши конституционни съдии и един адвокат (бившият председател на НС Йордан Соколов) коментираха диаметрално противоположно казуса с промените в структурата на Министерския съвет, с което потвърдиха, че органът, създаден да тълкува Основния закон, съвсем не е свободен от политически пристрастия. И да не забравяме, че на хора, гладували и излежавали се на моравата пред парламента в знак на протест срещу сега действащата Конституция, не бива да се позволява да я тълкуват.
Бившият конституционен съдия Димитър Гочев призна, че макар и дребно, нарушението на Конституцията е налице. Георги Марков и Йордан Соколов обаче се позоваха на тълкувателно решение на Конституционния съд, според което при съставянето на служебното правителство президентът не бил обвързан със старата структура на правителството. Щом за едно и също нещо има две истини, едната от тях е лъжа! Конституцията стои над пристрастните тълкувания на един или друг юрист и ако някой поиска отстраняването на държавния глава заради нарушаване на Основния закон на Републиката, би имал право. В „Князът” Макиавели пише, че „Ако съветниците зле съветват владетеля, виновен е владетелят”! А пък нашият „владетел” президентът се самообяви и за единствен съставител на клетото служебно правителство... Не бил допуснал, санким, никой да му влияе. Остава скоро да чуем и оплакване като това на един женски баща към задявките на приятели: „Сам човек толкова може, братче!...”
Служебното правителство на Марин Райков освен че не е надпартийно, направо е адвокат под прикритие на кабинета Борисов, което се доказва от изявлението на премиера, че няма да се занимава с ревизия: нито на предишния, нито на по-предишния кабинет. Казано иначе, забравете, че по предложение на Ахмед Доган и ген. Бриго Аспарухов Борисов е бил произведен скоропостижно от чин майор (пожарникар), в полковник и генерал и назначен от „Негово Величество” за главен секретар на МВР.
Служебното правителство не е експертно. Доказателство за това е разминаването между „специализацията” на редица министри и изискванията на ресорите, които те оглавиха:
• премиерът Марин Райков е дипломат от кариерата, а ще ръководи страна в дълбока икономическа и социална криза, в която хората предпочитат мъчителната смърт с изгаряне, вместо безнадеждната борба за оцеляване;
• главното достойнство на вицепремиерите изглежда, че е принадлежността им към... нежния пол;
• министърът на вътрешните работи Петя Първанова досега е завеждала международните връзки на министерството и вероятно не е “на ти” с оперативната работа. Добре че поне не е завършила ВИФ като бившия си началник Цв. Цветанов;
• министърът на икономиката и енергетиката Асен Илиев е завършил не университета Харвард, а колеж;
• министърът на образованието проф. Николай Милошев е метеоролог и сеизмолог. Да не би пък в образованието и науката да предстоят катаклизми?! Освен това той по чудодеен начин се е вписал в 18 проекта, финансирани от Фонда за научни изследвания;
• министърът на околната среда и водите Юлиан Попов е завършил българска филология и притежава британско гражданство. Споменава, че възнамерява да се откаже от него (заради няколкото месеца, през които ще седи в министерско кресло), но колко трае подобна процедура?!;
• министърът на финансите Калин Христов е подуправител на БНБ и като такъв има право да се занимава единствено с преподавателска дейност. Без разрешение на УС на БНБ той не може да ръководи ведомство, извън системата на БНБ, излизайки в неплатен отпуск. Само напускането на БНБ може да премахне съмнението за конфликт на интереси, а господинът, както се вижда, няма авантюристични наклонности;
• министърът на транспорта, съобщенията и новите технологии Кристиян Кръстев, бивш зам.-министър от ГЕРБ, е по-известен като брат на сестра си, която е посланик на България в Загреб;
• министърът на електронното правителство Роман Василев пък няма време дори да обясни своите идеи, камо ли да реализира любимия на Росен Плевнелиев проект. Особено ако е вярно това, че досега се е занимавал с продажба на билети.
Четвърто, абсолютна лъжа беше уверението на президента, че нито един от новите министри не е свързан с ДС. Имайки предвид, че Законът за разкриване на досиетата на сътрудниците и доносниците на бившата ДС включи и Разузнавателно управление на Министерство на народната отбрана (РУМНО), най-малкото премиерът Райков би трябвало да е бил секретен сътрудник на военното разузнаване. (Велизар Енчев в своя публикация твърди, че “По това време дипломатическото сътрудничество със службите беше толкова естествено и задължително, колкото и членството в БКП. Единствената разлика между вербуваните дипломати бе статутът им в двете разузнавателни управления - едните бяха щатни служители, другите - секретни сътрудници. Който твърди обратното, или лъже, или е некомпетентен”.) В своята разузнавателна кариера баща му успял да вербува бившия министър на отбраната на Франция Шарл Ерньо, и в това, разбира се, няма нищо осъдително. Но изявлението на Росен Плевнелиев просто дърпа дявола на съмнението за опашката. Ако не беше двойният аршин при „чистката” на сътрудниците на ДС в системата на МВнР, едва ли някой щеше да се рови в миналото на служебния премиер. Но фактът, че Марин Райков не само оцеля, ами се издигаше при всички правителства, включително Иван-Костовото, го сродява и с... политическото хамелеонство.
Логично следва и отговорът на въпроса: какво ще направи, или няма да направи служебният кабинет? Със сигурност той няма да ревизира предишното управление, нито ще обяви какво е наследил като фискален и валутен резерв, държавен дълг, неразплатени обществени поръчки към фирмите, неизгодни и престъпни договори в енергетиката и т.н. Забравете и за национализацията на ЕРП!
Понеже ще разполага с бюджета, гласуван от 41-вото НС, служебният кабинет няма да направи и ляв завой в социалната политика: тя ще се ръководи по дянковски без Дянков. „Пари няма, действайте!”
Що се отнася до „вслушването в гласа на народа”, Райков даде да се разбере, че предпочита да слуша „мълчаливото мнозинство”, а не протестиращите по улиците. Дори няма да се опита и да флиртува с тях.
Що се отнася до „честните избори”, които Райков обеща, те са една илюзия на фона на организацията, създадена от Цветан Цветанов още на местните избори. На всичко отгоре, пилците ще брои „Информационно обслужване”, ръководено от проф. Михаил Константинов, който за последно заяви, че напуска, но какво от това. Все пак заяви по една телевизия, че ако алтернативата на ГЕРБ е тройната коалиция, той лично щял да направи всичко тя да не се състои.
Купени или сплашени гласоподаватели от ромските гета; избирателни списъци с 800 000 „мъртви души”; чували с предварително попълнени бюлетини, пренасяни под контрола на Цветановата полиция и съхранявани при назначените от Борисов областни управители; разнасяни по домовете чували с изборни протоколи – това ни чака и на 12 май 2013 г. И вместо обществен контрол на изборния процес, приближени на Цветан Цветанов ще бдят за честността на изборите - зам.-главният прокурор Ася Петрова, главният секретар на МВР Калин Георгиев, шефът на ДАНС Константин Казаков, шефът на „Информационно обслужване” и др. Миналата седмица МВР, прокуратурата и ДАНС подписаха обща заповед, с която създадоха структура, която на теория ще гарантира честността на вота. Работата ще се координира от бившата шуменска прокурорка (сега заместник главен прокурор) Ася Петрова, прочула се с делото срещу „Наглите” и екскурзията си до САЩ по покана на Цветан Цветанов. Тя именно обясни как дежурни прокурори щели да чакат в кабинетите си сигнали за нарушения в изборния ден. Вероятно за да заведат незабавно дела срещу „неизвестни извършители”, ако се окажат от ГЕРБ. Дори да има застъпници на всички партии в изборните секции и наблюдатели на ОССЕ, тяхното присъствие няма да спре фалшификаторите...
Разбира се, от ГЕРБ едва ли се надяват да имат комфорт, както в 41.вото НС, но имунитетът си заслужава все пак. Борисов вече няма и да иска да управлява сам, та да носи после цялата отговорност.
След френетичните викове „Искаме си Бойко!” той трудно преглъща освиркванията и виковете „Буда, къде са ни парите?” и „Мафия!”. Народната любов е непостоянна и не се задържа само с рязане на ленти на лотове, пречиствателни станции и сметища.
Платените социологически проучвания, които надуват балона на ГЕРБ, няма да напълнят изборните урни и Борисов или ще мине в опозиция, или ще тръгне да се коалира с немислими - засега - съдружници. Дали „България на гражданите”, или ПП „Атака” – поживем, увидим – както казват руснаците.
Дали живите факли и другите самоубийци, станали символ на проваленото управление на герберите, не загинаха мърцина, е въпрос, чийто окончателен отговор е плашещ.
Иначе България продължава да пада, но „контролирано”, ако това звучи по-успокоително... След влизането на Хърватска в ЕС ще слезем от 27-мо, на 28-мо място по бедност.
Господ може и да прости на виновниците, но народът не бива!
