Хиляди военнослужещи от гръцките въоръжени сили (ГВС), силите за сигурност и военни пенсионери заляха улиците на Атина и Солун през втората половина на март, с транспаранти и плакати срещу подписания от правителството на Самарас трети меморандум с т. нар. тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ) и срещу бедността и орязаните заплати и пенсии.
Протестите бяха организирани от Асоциацията на военнослужещите от видовете въоръжени сили, от Съюза на запасните офицери – „Ираклион”, от Общогръцката военна асоциация и от Асоциацията на запасните офицери – „Атика”.
Кое е необичайното в този бунт, срещу какво бе насочен гневът на гръцките военнослужещи и запасните чинове и какви бяха основните им искания?
Най-общо, необичайните неща са две. Едното е, че за първи път в гръцката история военнослужещи в униформа излизат на протест. В Гърция, армията - по правило - излиза на улицата в униформи по два повода - на парад и за преврат. Ако трябва да бъдем откровени, за разлика от нашата армия гръцката е доказала, че и двете неща ги прави добре. В този смисъл, и в отговор на несвястното бръщолевене на вече бившия министър на културата Вежди Рашидов, който от Брюксел обяви, че ще търси способни чужди генерали, които да извършат военен преврат за смазване справедливия протест на гладните в България, би следвало да му напомним, че гръцките генерали вече са ангажирани, а турските, за които той най-вероятно намеква, колегата на неговия бивш шеф – Ердоган, ги вкара наскоро в затвора.
Твърде необичайно е, че гневът на протестиращите освен срещу мизерията, бедността и процентното намаляване на заплатите и пенсиите, е свързан и с подписания от дясното правителство на А. Самарас трети меморандум с т.нар. тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ), който обрича страната на нови лишения и рестрикции, в т.ч. в сферата на сигурността.
Няма съмнение, че скандиранията срещу меморандума придават на протеста политически оттенък. Това впечатление се засилва особено много след обявеното намерение на организаторите на протеста да се срещнат не само с Е. Венизелос от ПАСОК - другия участник в правителствената коалиция, но и с председателите на опозиционните партии, на Радикалната левица („Сириза”) - Алексис Ципрас, и за първи път - с председателката на ГКП - Алека Папарига, всичките върли противници на въпросния меморандум.
Впрочем съдът в Атина през миналия месец обяви подписването на третия меморандум от правителството на Самарас за противоконституционно и незаконно. Ако трябва да бъдем точни, брожението в Гръцките въоръжени сили срещу т. нар. меморандуми, които гръцките правителства подписват след началото на кризата, е много силно. И е почти на всички нива.
През октомври 2011 г. това бе главният мотив за уволненението на Началника на ГЩ генерал Йоанис Якос, който открито се обяви срещу подписания от Папандреу втори меморандум, като го нарече „интервенция и насилие срещу гръцкия народ, отслабващо ГВС”. Поради същите причини вначалото на март т.г. преждевременно бяха пенсионирани доказаните професионалисти – началника на Главния щаб на Сухопътните войски, генерал-лейтенант Константинос Гинис, и началника на Гл. щаб на ВМС вицеадмирал Костас Кристидис. Последният, според в. „Етнос”, буквално е „торпилирал управляващата коалиция за подписване на третия меморандум и за политиката на строги икономии и мизерията, до която той доведе гръцкия народ.”
Смела позиция на достойни офицери. За голямо съжаление не можем да кажем същото за голямата част от нашите генерали от т. нар. вече 23-годишен преход, един от които е и бившият вече министър на отбраната Аню Ангелов.
„Политическите пеперуди”, както сполучливо ги определи големият български патриот и бивш командуващ Ракетните войски и артилерията на БА генерал Димитър Тодоров, услужливо пригласяха на продажните политици и задокеанските им господари и се съгласиха да сведат армията до размери по-кошмарни дори от тези след Ньойския договор, само и само да оцелеят. Тогава въпреки ликвидацията войската броеше 58 000 души, а сега, 23 години след т.нар. преход, е просто експедиционен корпус от 26 000 военнослужещи и 3 150 резервисти!
Но да се върнем към протестите в Гърция. В интерес на истината, кариеристи и нагаждачи има и в ръководния състав на ГВС, но тези, които милеят за народа си, от който произхождат, и не са склонни да правят компромиси с националната сигурност на страната, все още са преобладаващата част от гръцкото офицерство. Гръцките управляващи не могат да не се съобразяват с тази реалност. Именно затова гръцкият президент Папуляс, на специална среща с висшия команден състав в края на миналата година, заяви пред офицерите: „Помагайте на гръцкия народ да преодолее по-бързо кризата! Имайте търпение, стискайте зъби!”
Най-вероятно това е, което сериозно разтревожи дясното правителство на „Нова демокрация” и принуди министър-председателя А. Самарас да даде специална пресконференция на 10 март т. г., и панически да обещае, че „Гърция е направила доста жертви и повече лишения през 2013 г. няма да има”.
Явно страхът и респектът на политиците от армията в Гърция е жив и това е здравословно както за националната сигурност, така и за социално-политическата обстановка в страната.
