Иля АЗАР разговаря с Анатолий ВАСЕРМАН за сайта „Лента.ру”
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Впрочем, още една малка, но любопитна подробност – по броя на осъдените, на глава от населението, първите места в „големия терор” заемат регионите, ръководени от Хрушчов, от Постишев и от Айхе. Постишев и Айхе са разстреляни през 1939 г., пък Хрушчов именно тях първи реабилитира и ги нарече “невинни жертви на кървавия тиран Сталин”. Но извинете, какъв ти тук кървав тиран?
...За жалост, едва в последните десетилетия започна да се разкрива тогавашната картина с всичките й подробности, в масов научен оборот влязоха огромни архивни фондове. И е добре, че са огромни, понеже знаем, че два-три документа лесно се фалшифицират.
Прословутата папка с документи за Катин се състои предимно от фалшивки и това отдавна е доказано. Истинска е само картонената обложка.
- Тоест, поляците не са разстреляни от НКВД?
- Разбира се. Освен това германците публикуваха през 1943 г. веществени доказателства за своята вина, но тогава не им се придаде особено значение. Съвременните изследователи проучиха немските документи и фотографии от 1943 г. и се убедиха, че те съдържат безспорни доказателства за немската вина. Така че трудно може да се фалшифицира голям масив документи, защото са свързани помежду си. Примерно преди 10-12 години в сп. „Лехаим” бе публикувана статия, че през 1953 г. не е имало план за депортация на съветски евреи. Като цяло, трудно е да се докаже, че нещо не съществува. И оттук идва презумпцията за невиновност. Любопитното е, че доказателства са намерени в архива на Министерството на пътищата и съобщенията (МПС), и става ясно, че всяка депортация на съветски народи оставя следи. И те са много, впрочем.
Например още през 1936 г. от Далечния изток са изселени в Средна Азия всички корейци, понеже тогава чекистите не можели да ги различават от японците, а пък отношенията с Токио рязко се влошили, когато Япония започна да завладява Китай. И нашите се опасявали, че японците ще изпращат свои агенти корейци.
Депортацията не е наказание, а преселване по технически причини, затова се подготвя прецизно. Предварително са оборудвани подвижни състави, приспособени за масов превоз на хора и покъщнина, предварително трябва да се снабдят станциите по пътя с храна, да се организират медицински пунктове, да се промени планираният график за превоза, така че да бъде подсигурено пропускането на допълнителни ешелони. В архива на МПС са останали следи от всички депортации, обаче от плановете за депортация на евреи не само няма такива доказателства (би могло да се каже, че всички документи са изядени от кровавая гэбня * , обаче са запазени огромен брой документи за текущото планиране и текущата работа и те са взаимно съгласувани в различните архиви. Също така са публикувани огромен брой мемоари, които не са обнародвани, защото влизали в разрез с текущата тогава политическа линия.
Знаменитият конструктор от артилерията Василий Гаврилович Грабин описва пунктуално съвещанието при Джугашвили, на което присъствал, и от него става ясно, че Грабин си има работа с първокласен ръководител и управленец от Бога, както се казва, на когото просто не му трябвало да се занимава с масови убийства. Обратното, той изваждал от хората всичко възможно по тяхна воля и чрез управленски методи, а не хирургически.
- Вие казахте, че депортацията не е наказание. И депортацията на кавказите народи ли?
- Вероятно не. Аз самият дълго време мислех, че това е наказание, разпределно поравно върху всички представители. Но онова, което натвориха през войната кримските татари или вайнахите ** , по военновременните закони изисква наказание разстрел на всеки мъж в детеродна възраст, или при наличие на смекчаващи обстоятелства – затвор от 20-25 години. Но това би означавало тотално унищожение на цял народ и дори на следващото поколение, затова наказанието се разпределило поравно върху всички – народът бил изпратен на заточение.
Олег Козинкин публикува неотдавна книга, в която изследва какви народи са депортирани и какви не са били депортирани. За депортацията на Северен Кавказ само провинение било недостатъчно, трябвало също така да е ясно, че ръководството на съответния регион не се справя с гарантирането на сигурността на преноса на стоки. Така вайнахите обитават едно ключово за времето си място - нефтените находища, калмиките пък са около основните магистрали за превоз на бакински нефт в центъра на страната, и тях също ги депортирали. Но други народи, сред които имало аналогичен брой изменници и колаборанти, не са засегнати, защото ръководството им доказало, че може да овладее положението и да не допуска диверсии.
- Тоест идеята била хуманна?
- Да, доколкото всички други варианти, в голяма степен съответстващи на писаните закони, биха изисквали значително повече жертви.
- Може би и сега си струва да бъде решен проблемът в Кавказ по същия начин?
- Не, сега проблемът в Кавказ не може да се реши така. Днес нашият външен враг, за щастие, е извън територията ни и можем да си позволим и по-бавно действащи мерки. Например при същите тези вайнахи може да бъде съчетание от местен „камшик” и федерален „морков”. Ето например Чечения бе оглавена от бивш войник, който добре знае как действат тези мерки и засега успешно се бори. Чечения получава редовно преки дотации от федералния бюджет, въпреки легендите, които се носят. Може и да не е кой знае колко, но все пак частта от данъчните постъпления, оставаща в Чечения, е най-голямата в сравнение с други републики, - ето това е значителна помощ, повече, отколкото външните дотации. А ако се стигне до открито противопоставяне – тогава ще трябва да се разгледа сериозно и въпросът за депортация.
- Но вече на два пъти имаше открито противостояние.
- Имам предвид не противопоставяне с вайнахите... Тогава ние се борехме с външния враг, като използвахме вайнахите за наше оръжие.
- И бойците ги финансират арабските страни.
- Да, обаче засега не се стигна до открита война с външни врагове, има шанс да се ограничат и изтезанията на бойци, и затова няма нужда поне засега да се използват крути мерки. Ако се наложи, то няма да е защото злият Путин проваля добрия Медведев, а поради обективни причини, с които и Путин, и Медведев се съобразяват в равна степен.
- Кой е външният враг?
- (Васерман въздъхва) Единствената експортна стока на САЩ си остана износът на нестабилност. Доказвах го с елементарна стопанска аритметика. И засега те не рискуват да внасят непосредствено нестабилност на наша територия, на крилата на „Б–52” и „Томахоук”, понеже знаят, че ще им се върне със същата монета. Затова можем да си позволим да сме добри, засега.
- Колко години?
- Трудно е да се каже. Работата е там, че в самите САЩ се развиват няколко противоборстващи процеса. За тях идеалният вариант е излизане от СТО (Световната търговска организация), затваряне на границите за внос и възстановяване на собственото производство. Но това е много изгодно за производителите и неизгодно за търговците. Много пъти съм писал и говорил, че между производителите и търговците има отчетливо противопоставяне. Въпреки че изглеждат взаимно свързани дейности, казано грубо, на търговците им е все едно с какво ще търгуват – с родна продукция или с вносна, и затова противопоставянето е обективно.
В САЩ, още от времето, когато бе убит Джон Фицджералд Джозеф Кенеди, производителите традиционно се групират около републиканците, а търговците – около Демократическата партия. В моята Малая родина Украйна производителите се групират около Партията на регионите, а търговците си избраха партията от оранжевата част на политическия спектър. В Русия производителите се групират около Путин, а търговците – около Медведев, и това, доколкото мога да преценя аз, е независимо от предпочитанията на самия Путин и самия Медведев. Просто те се оказаха най-удобният център, където нещата кристализират.
- И все пак колко смърти се приписват на Сталин? Десет хиляди или...?
- На съвестта му лежи смъртта на около хиляда души, които той лично познава и с които е работил... Но не всичко е докрай ясно. Например маршал Егоров, с когото били заедно на Югозападния фронт през Полската кампания от 1920 г., три пъти попада в списъка на заподозрените за престъпления с възможна смъртна присъда (т. нар. първа категория). Два пъти Джугашвили собственоръчно го зачертава от списъка. Не е известно какви доводи са представени третия път, защото при реабилитацията делото е унищожено.
Тук има влияние и един особен грях – грехът на после узнатото, когато оценяваме събитията от гледна точка на онова, което сега знаем, и не се и замисляме как са изглеждали тези събития на хората, живели тогава и знаещи само това, което е било достъпно за момента. И сега някои се опитват, въз основа на после узнатото, да проиграват различни варианти на алтернативната история за началото на Великата Отечествена война. Но дори и за най-костеливите алтернативници войната първоначално се развива крайно неблагоприятно за нашата страна. Пък и най-точните сметки показват, че можехме да победим не за четири години, а за три.
- И Сталин не е виновен за това, че войната започна зле за СССР? Та нали той унищожи командния състав.
- От юни 1937 г. до юни 1941 г. от редовете на Въоръжените сили на СССР излизат примерно 37-38 000 души от средния и висшия команден състав, от тях 9000 души напускат поради снето политическо недоверие към тях. От тези 9000 души впоследствие са арестувани 5000 и те получават обвинителни присъди. Останалите излизат от Въоръжените сили поради болест, смърт, достигане на пределна възраст, а най-вече заради пиянство, разгул и сбивания. Около половината от всички напуснали после са върнати във Въоръжените сили, в това число и 5000 души, уволнени поради снемане на политическото доверие, от тях 2000 са осъдени по параграфа „измяна на Родината”. Е, това не прилича на масово клане, нали...
Военните провали имат други причини. За същите тези четири години Въоръжените сили на СССР се увеличиха пет пъти. Наличните висши учебни заведения не смогваха да подготвят кадри за командния състав. Освен това, за да станеш командир, трябва да имаш поне две-три години служба на по-ниския пост, и е важно да не се прескачат стъпала. Ако командвате полк, а трябва да поставяте бойни задачи на батальон, трябва да познавате възможностите му.
Често обвиняват в измяна генерал Павлов, командващ в началото на войната Западния фронт. Има някои основания за подобно обвинение – той се държеше много странно в последните предвоенни дни. Но едно от най-сериозните обвинения срещу Павлов е, че губи командването на войските. Това наистина е непростим грях за пълководеца и си заслужава смъртно наказание.
От началото на бойните действия той започнал да се мята по дивизиите на своя фронт и се опитвал да дава непосредствени задачи на всеки. Но докато бил при една дивизия, другите не знаели какво да правят. Защо? Защото реално Павлов бил командир на част не по-голяма от дивизия, после прескочил няколко стъпала във военната кариера като началник на Главното бронетанково управление и естествено, нямал опита да командва голяма войскова част като дивизията. И не знаел какво да изисква от армията.
В началото на войната ние боледуваме от болестта на главоломното израстване. Лейтенант от авиацията за две години става генерал-лейтенант и оглавява ВВС на СССР – това се случило с Ричагов, - и естествено, такъв човек допуска поредица от управленски провали. Между другото, на поредното съвещание при Джугашвили става дума за колосален брой аварии, буквално всеки ден се разбива самолет. Ричагов казал: „Вие ни принуждавате да летим на гробници”. Джугашвили рязко забързал крачка в кабинета, застанал пред него лице в лице и отговорил: „Вы не должны были так сказать” – тоест, не само със засилен грузински акцент, но и с неправилна фраза. Отново минал бързо напред-назад и разпуснал съвещанието. И обикновено после се разказва как Ричагов бил арестуван и разстрелян през октомври 1941 г. Обаче се пропуска, че съвещанието е през януари, а Ричагов е арестуван чак на 24 юли.
След съвещанието бил свален от поста главнокомандващ ВВС и го изпратили в академия „Фрунзе” да си доучва, което на практика той не успял да осъществи. Именно командващият ВВС отговаря за приемането на авиотехниката от заводите, и щом той заявил, че него го принуждават да лети на гробница, значи, той се опитал да прехвърли на Джугашвили отговорността за неизпълнените от самия него служебни изисквания. Подозирам, че всеки следващ съветски ръководител не би се ограничил само с това да изпрати Ричагов на обучение. Той е арестуван, когато се вижда, че за два дни война авиацията е очевидно и напълно провалена.
- Тоест Сталин е гениален главнокомандващ?
- Не гениален, но много талантлив. Той става главнокомандващ, когато се разкрива сериозният провал на тогавашния нарком по отбраната маршал Тимошенко. Първоначално ролята на Джугашвили е да изслушва мненията на няколко военни специалисти, да сравнява решенията и да претегля кое от тях е правилно. Самостоятелни стратегически решения започва да взема едва през 1942 г. Първо това били съвсем очевидни решения като например необходимостта да се победи при Ржев *** , въпреки че самият Ржев не решава нищо. Там нещата опират до конфигурацията на железопътната мрежа – тя предпоставя нещата така, че този, който сдаде позиции в центъра, незабавно търпи неприятности и по фланговете на фронтовата линия.
Неочевидното стратегическо решение се отнася за 1944 г. „Десетте сталински удара”, като последователността им е така избрана, че немците постоянно се опитват да прехвърлят войски от един участък на фронта на друг и постоянно закъсняват. Това е висш стратегически пилотаж. И това било първото му решение, което безспорно заслужава най-висока оценка. Дотогава той вземал решения, които са очевидно необходими, за които обаче никой освен него не можел да поеме отговорност. Кой освен него може да поеме отговорност за демонтажа на вече започнатата Байкало-Амурска магистрала и прехвърлянето на траверсите на левия бряг на Волга (за да се изгради там жп линия изненадващо за немците и да се подсигури струпването на войски за знаменитото Сталинградско контранастъпление)?
- Ами обвиненията за излишните жертви, дадени от съветската армия в хода на войната?
- Ако се смятат резултатите от войната като цяло, дори по най-изгодни за противника ни оценки, на всеки трима вражески войници се падат четирима загинали съветски. Това е съвсем прилично ниво на загуба, мисля.
Ситуацията е такава, защото в началото ние понесохме несравнимо повече загуби отколкото противника, но пък в края на войната техните загуби бяха по-големи. Достатъчно е да видим Полша. Ами до средата на 30-те години на 20 век тя беше по-силна от Германия във военно отношение. При започването на войната дори планираха настъпление срещу Източна Прусия. На 1 септември там започнаха бойни действия, на 17 септември правителството бе евакуирано от Полша. Девет месеца продължи странната война с Франция, чиито въоръжени сили по численост бяха като на Германия, както и добре укрепената линия Мажино. Франция имаше повече танкове, и то по-мощни от германските. Нейната армия се смяташе за най-силната в Европа. На 10 май 1940 г. Германия мина в настъпление, на 22 юни Франция капитулира.
На фона на такива събития е някак трудно да упрекваш Джугашвили.
- Вие го смятате за най-силния лидер на 20 век и един от най-силните лидери в цялата история на Русия?
- Да, точно така. Защото виждам какво направи той и какво направиха другите.
следва
* фраза, която в случая иронично описва маниера всичко мистериозно да се обяснява с конспиративни теории или с „дългата ръка на КГБ” или спецслужбите; също така синоним на „кървав режим”, както и че такива обяснения са типични за демшиз – т.е. демократичната шизофренност на неолибералите в Русия. – Бел. прев.
** вейнахи / вайнахи — група народи от Северен Кавказ и Грузия, говорещи родствени нахски езиици - ингуши, чеченцы (вкл. акинци и кистинци, бацбийцы
(*** Операция „Марс“, наричана още Втора Ржевско-Сичьовска операция, е неуспешното настъпление на съветската армия около градовете Ржев и Сичьовка, на Източния фронт, в края на 1942 г. Приема се като част от Ржевската битка – едно от най-мащабните и кръвопролитни сражения през Втората световна война, проточило се от края на 1941 до началото на 1943 г. на фронт с дължина от над хиляда километра)
