Свидетели сме на безпрецедентно излизане на гражданите от двадесетгодишния летаргичен политически сън. Закономерно е в началото на всяко стихийно надигане да преобладават емоциите, да има многопластовост и многопосочност на исканията. Закономерно е всички участващи във формиралата се кризисна ситуация да се стремят да извлекат определени политически дивиденти от нея. Същевременно анализът на онова, на което сме свидители през изминалите двадесет и три години, показва и определени повтарящи се похвати както от протестиращите, така и от онези, които с действията си реално са предизвикали кризата, т.е. управляващите.
В този смисъл е интересен подходът на управляващите
Първата стъпка бе опитът да се намали напрежението чрез персонална оценка и персонални промени. Практика, прилагана навсякъде, във всички демократични държави, където министри си отиват за къде-къде по-дребни гафове. В навечерието на подаването на оставка Б. Борисов се опита да уволни Симеон Дянков, но или не му позволиха, или не му достигна кураж. Втората стъпка бе да се качи проблемът с едно стъпало по-нагоре и там да се търси решение. В този случай почти винаги възниква напрежение и за всичко се обявява виновен законът. Няма никакво значение, че конкретният случай е породен от нарушение не на закона, а на подзаконовите нормативи. Положителните резултати за управляващите обаче са най-малко три:
- те показват сериозната си загриженост за решаването на възникналия проблем. Загриженост на най-високо равнище в държавата. Организират обсъждания в Народното събрание и инициират някакви корекции в закона. Важното е да се създаде впечатление за активна работа по решаване на възникналия проблем. Всичко това разколебава протестите и сваля до определено равнище формиралите се напрежения;
- след предприетите „ефективни мерки за решаването на проблема на най-високо равнище” самият процес на решаването и главно фокусирането върху него изтиква на заден план и самия проблем. Вече е малко вероятно да се върнат към него... Да, имаше проблем, но се коригирахме. С други думи, всичко се прави, за да се печели време, за да могат управляващите да намерят „решения”, които в максимално възможна степен да съхранят статуквото. В епохалното си произведение „Гепардът” Джузепе ди Лампедуза бе вложил подобен подход в устата на един от героите си - Танкреди. “Трябва нещо да се промени, за да си останат нещата същите!”
С подобна тактика изобилства целият период на прехода. Няма смисъл да се посочват скандалите в „Топлофикация”, надеждата, че прокуратурата и съдът ще въздадат справедливост. Така стигаме до въпроса каква би трябвало да бъде тактиката на гражданите за осъществяване на техните искания и защита на интересите им. Като бивш работник в сферата на сигурността, съм убеден, че нито едно заболяване не се лекува ефективно без точна диагноза. Неотдавна в телевизионно предаване видях и чух един от представителите на протестиращите да се заканва, че ще „затегне всички кранчета”. Питам се дали осъзнава кои точно кранчета са протекли? Диагнозата на заболяването може да бъде поставена само чрез детайлно обследване на проблема. В този смисъл ситуацията с енергоразпределителните дружества е особено показателна.
Нека се попитаме разбрахме ли как и защо получихме подобни възмутителни сметки за ток? Ако има такива, които са разбрали причината, те са малцина. Така че в случая е наложително да намерим детайлно отговора на няколко въпроса. Първо, как стана така, че при нарастване цената на електроенергията с 13.5 % - сметките пораснаха в пъти? Второ, защо точно сега? Кои са предходните събития, предопределили такъв рязък скок точно в този момент? Трето, къде са отишли (или за кого са предназначени) средствата, получени свръх 13.5-процентното увеличение? Четвърто, на какво се дължи неравномерното увеличение на сметките? Едни получават сметки с увеличение 20-25 %,а други с 300 %?! Пето, как стана така, че три относително самостоятелни стопански субекта (ЕРП) осъществиха едновременно и в общи линии еднакъв подход при увеличаване цените на електроенергията?
Уважаеми читатели, смея да твърдя, че ако дори само на един от посочените въпроси не получим изчерпателен и верен отговор, то значи, че отново сме обречени да ни лъжат. С други думи, за да се преборим с измамата ,трябва да разкрием технологията на измамниците. Това е единственият начин да решим поне частично искането за „усъвършенстване” на системата. Или поне да трасираме пътя за решаването на този смазващ всекидневието на народа проблем.
Народното недоволство завоюва своя първи плацдарм. Това е територията на т. нар. жизнеобезпечаващи сфери, без които животът е невъзможен – електричество, вода и за голяма част от населението – проблема с отоплението. Това предмостие преди голямата битка за повече справедливост трябва да бъде укрепвано, иначе ще позволим на олигарси и политически играчи да продължат да водят народа за носа.
Накратко, необходимо е да не отслабва натискът за изясняване на конкретния проблем
Тези, които ни управляват, попаднаха в капана на собствената си алчност и чувство за безнаказаност. Имаме в ръцете си много силно оръжие – набор от факти и обстоятелства, които трябва да бъдат показани в истинската им светлина на гражданите. Сега всичко зависи от умението ни те да бъдат изяснени и осветени.
Истината е най-сериозният съюзник
Кризисната ситуация постави под съмнение редица основополагащи постановки, превърнали се по волята на управляващите в своеобразни „идеологеми на прехода”. Без претенции за изчерпателност, ще маркирам някои от тях.
Първо, може ли в условията на прокламирано и налагано тотално властване на пазара да се надяваш да регулираш нещо чрез администриране? Товаизисква и оценка за съществуващата вече толкова години практика на ДКЕВР. Монополистите прекрасно знаят, че трябва да поискат 10 % увеличение, за да получат 5 %! Цялото съществуване на ДКЕВР е низ от подобни пазарлъци, в които на места се стига и до откровен цинизъм. Спомнете си, че имаше искане за увеличение на цените, аргументирано с инфлацията. Същевременно тази инфлация се оказа, че изобщо не влияе върху доходите на населението, сякаш са имунизирани от инфлация...
Въпросът обаче е чисто психологически, като в онзи виц за равина, дето накарал Моше да си вземе и козел, защото вече не можел да живее с тъща си. Когато Моше отново дошъл при него и признал, че от това по-лошо няма, равинът го посъветвал да махне козела, а Моше видял колко е хубаво да живееш и при тъщата... но без козел!
Истината е, че в осъществявания до този момент подход има нещо гнило. Истината е, че просто ни лъжат, че нещо се регулира. И ние трябва да ръкопляскаме на ДКЕВР, че вместо с 10 % цените са увеличени само с 5%.
На второ място е безпределното и безконтролно право на управниците да се разпореждат с държавната и общинската собственост. Забравя се, че всеки гражданин на страната е и номинален собственик на посочените материални активи. В тази връзка засекретяването на договорите при приватизационните сделки е противозаконно. На практика от народа собственик се скрива как и при какви условия управниците са продали неговата собственост. Позоваването на „търговската тайна” е басня за безмозъчни. Тази тайна (от собственика) обаче е най-мощният стимул за корупция. Нещо повече - при подобни договори не може да има тайни договори или приложения към договорите; не може по един или друг начин да бъдат прикривани действителните собственици, купувачи на народното имущество.
Суверенът е длъжен във връзка с горните две условия да наложи на управляващите някои ограничения. Например осъществяването на сделки с офшорни структури, при които като правило е скрит реалният собственик.
Трето, не само конкретната криза (от 2008 г. – забележете, за която дори Гърция взе да забравя!), а по-скоро цялостното развитие показа несъстоятелността на наложеното от управляващите разбиране за т. нар. чисто минало. Сега то се свързва единствено с принадлежност към щатния или агентурния апарат на органите за сигурност отпреди промените през ноември 1989 г. Органите на бившата ДС станаха универсално оправдание както за миналите, така и за днешните неблагополучия. Изправя се на синия екран д-р Тренчев и заявява, че лидерите на протеста трябва да бъдат проверени за принадлежност към бившата ДС. И не се замисля дори, че средната възраст на тези лидери е под тридесет години и че когато е съществувала бившата ДС, те са ходели прави под масата. Но както казва Радичков, араламбене му е майката... Интересно е дали д-р Тренчев си дава сметка, че намеса на бившата ДС до този момент не бе разкрита, но за сметка на това сред управляващите бяха разкрити множество калинки, измамници, педофил, откровени мошеници и т.н.
Наслушахме се на приказки за минали връзки на премиера Борисов със СИК, свидетели бяхме на случая „Мишо бирата”... Сега се оказва, че в миналото си експремиерът бил задържан в Чехия. Тук не искам да се спирам на скандала с т. нар. наблюдателно дело Буда. Направи се опит да се омаловажи неговото съществуване и да се сведе до проверка „дали не е свързан с престъпление”. Това бе повече от наивно. Проверките за съпричастност към престъпна дейност се реализират чрез друг вид дела - дела за оперативна проверка.
Не само аз, много хора си задават въпроса каква е тази система, в която за да станеш работник в охранителна фирма, ти изискват проверка и по текущите масиви на МВР, а за да заемеш място в правителството, в Народното събрание или друг висок държавен пост - такава проверка не е наложителна?
Разбира се, начинът на тълкуване на резултатите от такава проверка са национален проблем. Онова, което за развитите демокрации се възприема като осъдително, в България може да се окаже малозначимо...
Поставям посочените въпроси и си направих труда да събера и анализирам всички разнопосочни искания и издигани лозунги. Признавам си – уплаших се. Уплаших се не от радикализма на исканията. След изминалите 23 години криминален преход този радикализъм е и нормален, и закономерен. Уплаших се от възможността да започнем да се изживяваме като творци на кардиналната промяна и да загърбим конкретиката. Защото конкретиката е лостът за извършване на кардиналните промени на системата. Защото чрез анализа на конкретните събития, довели до надигането на гражданите, ще можем вярно да оценим „кой-кой е” в нашето общество, без да робуваме на изкуствено формирани авторитети и пропагандни щампи. Пък и в Светото писание е казано: “По делата им ще ги познаете...”
