Почти половината от руснаците в една или друга степен дават положителна оценка за ролята на Сталин в историята им.
Иля АЗАР разговаря по този повод с политолога Анатолий ВАСЕРМАН за сайта „Лента.ру”
- Имате предложение Волгоград да върне старото си име Сталинград и освен това шест дни в годината Ви се струват недостатъчни? * - (Васерман въздъхва) Най-важното е, че никак не обичам клеветите. За последните седем-осем години окончателно се убедих, че всичките „обесени кучета”, приписвани на Йосиф Висарионович Джугашвили, са чужди. Обвиняват го в престъпления, които не е извършил или са дело на други хора, и то такива, с които самият той се бори според силите и възможностите си. Друг е въпросът, че неговите сили и възможности са били крайно ограничени. Самият аз доста време работих като политически консултант и за това време можах да се убедя колко са малки възможностите на всеки ръководител, особено когато иска да направи нещо, дето не се харесва на подчинените му. В работата на Джугашвили това ясно се откроява. Има например сигурни доказателства, че той с всички сили е противодействал на „големия терор”, че терорът започва с ръцете на две групировки, чиито интереси съвпадат. Това, на първо място, са партийните секретари от средния ешелон – областни и републикански, и на второ – една групировка от ръководството на Народния комисариат по вътрешните работи, според която ролята на комисариата в определянето на политиката на държавата трябва да е по-голяма.
За съжаление голяма част от записите на пленума на ЦК на КПСС от юни 1937 г. са унищожени и затова е трудно да се каже как са се развили нещата в действителност. Има косвени данни обаче, които сочат, че решението за „големия терор” е издигнато от редови членове на ЦК, като мнозинството са областни секретари, а Политбюро, начело с Джугашвили, се противопоставило с всички възможни средства.
Твърде често се оказваме в плен на картината, описвана от Никита Сергеевич Хрушчов, в която има един тиран, който се разпорежда с всичко и всички, комуто се подчиняват просто от страх. Но всъщност народният комисар по вътрешните работи – и по съвместителство секретар на ЦК – Николай Иванович Ежов, дори формално не е бил подчинен на Джугашвили. Както предписва партийната дисциплина, той може да изпълнява решенията на ЦК, но не и едноличните решения на генсека.
Освен това по времето на Хрушчов се случва нещо, което изцяло преобръща тази картина. Имам предвид 1957 г., когато Политбюро решава да поиска оставката на Хрушчов, но двама негови привърженици – министърът на отбраната Жуков и секретарят на ЦК Фурцева (Екатерина Алексеевна, б.р.) – спешно свикали пленум на ЦК, на който цялото Политбюро напуска, с изключение на Хрушчов.
Това е реалното съотношение на силите. Когато пленумът вземе някаква позиция, Политбюро не можело да се противопоставя. Дълго мога да разказвам за тия неща, но по-добре да посоча две книги, където обективно е изложено какво се случва в онези години – „Хрущев. Творцы террора”, на Елена Анатолиевна Прудникова, и „Иной Сталин” на Юрий Николаевич Жуков.
Така че не виждам основателни причини Сталинград да се преименува на Волгоград и мисля, че е необходимо да се върне името му, отнето без основателна причина.
- Това е доста неортодоксален възглед за Сталин. Отдавна ли сте на това мнение?
- Още през 2004-2005 г. бях дълбоко убеден, че кървавият тиран Сталин като по някакво чудо не е изклал цялата страна, и безусловно вярвах в приказките на чичо Никита...
За щастие, с времето се запознах с множество материали от различни изследвания – едни са „за”, други „против”, съпоставях ги и се убедих, че Хрушчов си е съчинил историите за кървавия тиран, докато се оглежда... в огледалото. Тоест, приписва на Джугашвили всичките си недостатъци. А именно Джугашвили се опитвал активно и по всевъзможни начини да противостои на „големия терор”. Той именно на януарско-февруарския пленум от 1938 г. прокарва постановлението, според което партийната организация няма право веднага да изключва от партията арестуваните, а е длъжна да следи докрай хода на следствието. Пак той извършил подмяната на Ежов с Лаврентий Павлович Берия след поредица кадрови размествания, а пък Берия, благодарение на опита си като работник в ЧК, не попаднал в капаните, които навремето заложили на Ежов най-близките му подчинени, и така Берия успял да спре месомелачката на терора.
- Тоест Берия спрял терора?
- Именно. На 17 ноември 1938 г. Берия станал народен комисар и незабавно разпоредил да се спре терорът. Към този момент вече няколко месеца Берия работел и като заместник на наркома по вътрешните работи и добре се ориентирал в кухнята на нещата. Успял да направи така, че подчинените му да не могат да му организират преврат. После приписали на Берия всичката кръв, пролята от Ежов, но практически той провел само „голямата чистка”. През 1939-1940 г. са разследвани голяма част от престъпленията на „големия терор” и повечето от виновниците понесли заслужено наказание. Но не всички – например Хрушчов оцелял, въпреки че ръцете му били до лактите в кръв.
Хрушчов се измъкнал красиво от отговорност. В края на 1937 г. той предложил да се направи инспекция на положението в Украйна, оглавил и комисията по инспектирането, а тя пък, естествено, направила извод, че нещата са излезли от контрол. Цялото украинско ръководство било снето, мнозина били арестувани, а комисията, в пълен състав, заела освободените постове. Хрушчов станал първи секретар на ЦК на Компартията на Украйна и така, когато се разбулва какво е направено в Москва по времето на „големия терор”, той се оказал встрани. В Украйна съвсем грамотно пък играел ролята на изпълнителния глупак. Понеже такива винаги са нужни, ударили му едно конско и не го наказали сериозно.
- Ами Еврейският антифашистки комитет, „Лекарското дело”?
- Еврейският антифашистки комитет е по-скоро дело, организирано с непосредственото участие на Джугашвили. Но не бива да се изключва и ексцесия на изпълнителя, понеже наказанието става прекалено голямо в сравнение с предвиденото първоначално. Тук проблемът идва от международните отношения.
Съветският съюз е основният организатор за създаването на Държавата Израел и победата му във войната за независимост. След тази победа Израел бил принуден да се преориентира към САЩ, понеже трябвали средства за устройване на имигрантите и възстановяване на разрушеното от войната. СССР обаче също е разорен от войната и не можел да помогне, а САЩ, понеже вече започнала „студената война”, поискали в замяна на помощта си Израел рязко да скъса със Съветския съюз. Такова нещо не се прощава в политиката.
Не мога да се сетя в чия светла глава се ражда мисълта да се захванат с Еврейския антифашистки комитет, с надеждата, че Израел ще преразгледа позицията си, за да облекчи съдбата на своите съплеменници. И знаете после какво става – магарешки инат проявяват и двете страни.
Лекарското дело е много хитро, първо, повечето фигуранти са чисти руснаци; второ, както изглежда, първият тласък идва поради презумпцията, че високопоставеният лекар, понеже няма регулярна практика, много повече може да сбърка, отколкото редовният лекар, който постоянно работи с много пациенти.
Това дело започва с разногласия по диагнозата на Жданов, член на Политбюро. Когато започва разследването, двойката следователи, единият от които е нашумелят по-късно Рюмин, се постарали да останат настрани, понеже разбрали, че делото иска преценка, защото няма сигурни улики и трябва да се разчита на противоречивите мнения на експертите. После обявили Рюмин за основния организатор на делото, но доколкото аз го разбирам, той се опитал да излезе вън от орбитата на този процес. После някой започва да обвива делото с антисемитски слухове, обаче повечето фигуранти в процеса са изцяло порядъчни руснаци. Евреите са съвсем малко на брой, но пък било лесно да се вдигне шум, като се прицелиш именно в тях. Никой не е бил заинтересован от такъв процес, най-малкото Джугашвили. Нима човек на сериозна възраст, страдащ от цял букет болести, сам ще поиска да арестува лекуващия го лекар, без да му потърси заместник...
- Ами убийството на Киров и Мейерхолд?
- Но защо Джугашвили трябва да убива Костриков (Киров), който го подкрепя във всички вътрешнопартийни разпри без изключение?! Те били семейни приятели от незапомнени времена, Костриков работил дълги години в Закавказието, което останало в сърцето на Джугашвили, нищо че отдавна живеел в Москва. Костриков често оставал в дома на Джугашвили. Но не е там работата, все пак когато политическите интереси го налагат, може и да забравиш личните приятелства. Обаче не е имало политически интереси, които да ги разделят. Няма никакъв смисъл Джугашвили да убива Киров.
Що се отнася до Мейерхолд, кой каквото си е надробил, да си го сърба... Карл Емилиевич Мейерхолд е немец от Остзее, в годините преди революцията се преименувал на Всеволод Емилиевич Мейерхолд и започнал да се представя за евреин, понеже отношението към немците от Остзее било доста нервно, а пък интелигенцията смятала евреите за преследван народ. И Мейерхолд написал толкова доноси за свои колеги, че рано или късно някой трябвало да напише донос и за него. Не е известно кой го написал, понеже углавните дела на реабилитираните са унищожени по времето на Хрушчов, оставала само справката за реабилитацията. И затова не е възможно да се каже кой и в какво го обвинявал.
Мога да изложа обобщена статистика – от 17 ноември 1938 г. до 22 юни 1941 г. са преразгледани по-малко от половината обвинителни присъди по политически обвинения, произнесени за времето на „големия терор”. От 2,5 милиона дела са преразгледани 100 000 (от общо 700 000) смъртни присъди – тези, които не са изпълнени; и около 1 милилон несмъртни присъди. От тях 200-300 000, не помня точно, защото отдавна го четох, са признати за необосновани и осъдените изцяло са реабилитирани, и по възможност – върнати на предишната си работа. Още между 200 и 300 000 присъди са преквалифицирани от политически на криминални. Защо ли? Защото тогавашният Наказателен кодекс е писан през 1922 г., после е редактиран през 1926 г. Тогава съвсем искрено се вярвало, че всички престъпления са извършвани поради някакви външни обстоятелства – значи трябва да се променят обстоятелствата, така че човекът да не става престъпник, и е нелепо да наказваш някого, щом е прегрешил под натиск. Затова максималната присъда за изнасилване например била пет години. А какво да направи следователят, ако вижда пред себе си откровена гад, която и за пет години няма да влезе в час? Той вижда, че е изнасилена комсомолка и пише – „покушение върху активист на обществена организация”, – а това вече е измяна на Родината и може да се накаже и с десет години. Берия разпоредил да се анулира политическата съставляваща на всички подобни присъди, като се остави чисто криминалната и занапред тя да не се приплъзва под политическата. Обаче от 1946 г., веднага след като слиза от поста народен комисар по вътрешните работи, тази практика се възобновява, понеже кодексът си бил старият. Едва от 1 януари 1961 г. влиза в сила новият Наказателен кодекс и в него тази подмяна била прекратена.
- Казахте, че Сталин няма причини да убива Киров. Но него го обвиняват и в безпричинни зверства. А пък Вие изцяло го оневинявате?
- Доколкото мога да преценя според световния опит, хора с мания за убийство не се застояват на ръководни постове десетки години. А Джугашвили е председател на Съвета на народните комисари от 5 май 1941 г., тоест, притежава висшата изпълнителна власт в държавата. Смятам, че ако колегите му са имали основание да се опасяват от него, щяха да намерят начин да не го допуснат до този пост. Всъщност него просто са го дърпали към това място няколко години.
Още през 1930 г. Скрябин (Молотов) предложил Джугашвили за поста председател на Съвета на народните комисари след оставката на Риков, но той отказал и се наложило самият Скрябин да седне в това кресло за 11 години, като напомнял постоянно на Джугашвили, че това било неговото място. Джугашвили се съгласил едва в навечерието на войната, когато трябвало да се съкрати управленската верига на аналитичния център, какъвто бил всъщност Джугашвили, до непосредствените изпълнители.
С всичките си забележителни качества обаче, Скрябин не бил аналитик, а чист практик. А Джугашвили имал забележителни аналитични способности, заради което пък Хрушчов го обявил за неспособен на какъвто и да било анализ.
- Тоест нито една смърт не тежи на съвеста на Сталин, така ли?
- Не, не, има някои, които несъмнено лежат на неговата съвест. Мисля си дори, че ако на мен ми предложат да съдя тези хора, чиято съдба била решавана с непосредственото участие на Джугашвили, аз бих направил като него.
Например Постишев, който Хрушчов първи обяви за невинна жертва на кървавите репресии, станал много прочут в периода на знаменития Голодомор в Украйна. Тогава гладът бил навсякъде из хлебородна Русия, но именно в Украйна местните власти се умъдрили да укрият глада от централното ръководство и в резултат нещата прераснали в истинска катастрофа.
- Тоест и в това Сталин няма пръст?
- Не, но се наслагват няколко неприятни фактора наведнъж. Първо, сушата, и то невиждана, която поразява не само нашата страна, галицийците най-много крещят за Голодомора, но Галиция тогава е в състава на Полша, обаче сушата не признава граници и поразява голяма част и от територията на Полша. Второ, преминаването към колективни методи на обработка на земята. Съвсем не всички ръководители успели да организират работата в колектива – знаем, че на чужд гръб и сто чувала са малко, и такива винаги е имало в достатъчна степен.
В сп. „Експерт” Елена Прудникова публикува цикъл статии, където разглежда истинското състояние на селското стопанство в онзи период. Достойно за удивление е, че броят на жертвите е само 3 милиона души. По официални данни те са 7 милиона, в това число и 3 милиона души в Украйна, но това е статистическо изкривяване. Едновременно с колективизацията върви и индустриализацията, понеже трябва да се въвеждат по-ефикасни стопански технологии и максимално да се натовари селскостопанската техника, която пък ще се произвежда в новите заводи. Като цяло това сработва, защото после не е имало такъв глад, докато преди това гладът идвал почти на всеки четири години.
В Украйна демографските загуби, тоест разликата между фактически оцелелите и тези, които би трябвало да са оцелели, ако я нямаше катастрофата, е три милиона, но от тях един милион са жертвите на глада, а останалите два милиона са хората, които отиват на работа в новите промишлени региони. На новото място те посочвали своята националност като руснаци, защото само на фанатичен сепаратист може да му скимне да се нарече с презрителното полско прозвище „украинец”. В нашия език днес това съответства на понятието „провинциалист”. Едва след като били въведени паспорти с графа „националност”, е въведена система за преброяване, но не по данни на самия преброяван.
Затова се получава и огромната дупка в броя на населението на Украйна, обаче само една трета от тази цифра са хората, станали жертва на глада. Обявени са за 7 милиона души демографска загуба от всички региони, но статистическите данни за страната като цяло сочат 3 милиона, всички други са следствие на миграцията.
- Но Вие говорехте за Постишев...
- Той е един от ръководителите на Украйна в същия период – и неговите организаторски набези водят дотам, че в Украйна гладът добива изключителна острота, много по-голям е, отколкото в други региони. В „Разораната целина” (на Михаил Шолохов, б.р.) се споменава за масовото изколване на работен добитък в Кубан, понеже всеки се надявал, че ще изяде своя вол, а ще работи с колхозния. А пък колхозът няма друго имущество, освен това, което са внесли членовете му.
В Централна Русия усетили какво е масово клане на добитък през 1921 г., знаели, че това ще повлече катастрофален глад, понеже няма да има с какво да се оре земята. Затова взели крайни мерки и заплашили със съд всеки виновен. И след сушата там успели да засеят, а в Украйна ръководството така и не се усетило какво да прави.
Путин преодолява същите заблуждения за това време, каквито аз преодолявах вътрешно преди седем-осем години.
А какво да кажем за това, че Постишев бе сред основните организатори за въвеждането на понятието „украинец”, и за това – според мен – той си заслужи смъртната присъда – като организатор на сепаратизъм.
Впрочем, още една малка, но любопитна подробност – по броя на осъдените, на глава от населението, първите места в „големия терор” заемат регионите, ръководени от Хрушчов, от Постишев и от Айхе. Постишев и Айхе са разстреляни през 1939 г., пък Хрушчов именно тях първи реабилитира и ги нарече “невинни жертви на кървавия тиран Сталин”. Но извинете, какъв ти тук кървав тиран?
* по време на тазгодишните тържества послучай Сталинградската битка беше решено Волгоград да носи старото си име Сталинград за шест дни, б.р.
СЛЕДВА
Анатолий Александрович Васерман е журналист, политически консултант и многократен победител в интелектуални тв-игри. През 1994 г. се класира на второ място на изборите за Върховната рада в Украйна. От 2008 г. е издател и редактор на научно-популярното списание „Идеи Хикс”, което излиза до 2010 г. Васерман е изключително популярна фигура сред руската интелигенция, която признава безусловно огромната му ерудиция, а специфичният му външен вид с характерната брада и маниерът на обличане са негова запазена марка. Като задълбочен и оригинален мислител, той се радва на такава популярност, че на него му посвещават серии от вицове и шеги. В “Нова Зора” отдавна сме оценили и респектиращия блясък на словото и познанията на Анатолий Александрович. С него не винаги и във всичко сме били съгласни, но това не е помрачавало възторга ни и удоволствието от общуването с текстовете на един наистина умен човек.
Оригиналното заглавие на интервюто с Анатолий Васерман, което предлагаме в този брой с продължение, е „Я – сталинист”. Преценихме обаче, че то отговаря повече на руските условия, където познават и извървения от самия Васерман път на доскорошен отрицател на съветското минало, и като критик на сталинския период, и последвалото му отрицание и отдалечаване от разгула на неолибералните идеи, процес, набиращ мощ в цяла Русия.
В това интервю Анатолий Васерман подлага на преоценка добре озвучени “истини” по повод личността и делото на Сталин, поставя ги в контекста на близкото минало и настоящата съвременност и ги обяснява от позицията на човек, който познава в дълбочина технологията на властта и управлението.
Да се чете Васерман на руски, е сериозно предизвикателство, въпреки достъпния на пръв поглед език и изразяване. И въпреки това, в превода на български, успяхме, според нас, да запазим почти изцяло посланието на автора, макар и неназовано, то е, че никой не бива да робува на автоматизма на лесните клишета и удобната житейска призма на „очилата, които правят света розов”. Когато разбираш в дълбочина механизмите на функциониране на обществото, няма как да не разбираш по-добре и инструментите на властта и управлението му. А що се отнася до Сталин, той отдавна се е превърнал в опитно поле за всевъзможни анализатори, мислители и всякакви конструктивистки и демагогски опити за „обясняване на тирана”. Анатолий Васерман обаче слага знака „Стоп” и „Внимание” пред всяка потенциална възможност за удобна подмяна на важните въпроси в живота на обществото и на отделния човек с изтърканите клишета на неотроцкистката неолиберална доктрина.
