ИЛИ ОПИТЪТ НА ГЛАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ИМПЕРСКА БЕЗОПАСНОСТ НА ТРЕТИЯ РАЙХ
Александър Борисович Рудаков е историк, ветеран от спецслужбите, член-кореспондент на Академията за изучаване на проблемите на националната безопасност на Руската федерация и автор на книгата “Тайните генетични, финансови и разузнавателни програми на Третия райх”.
Наскоро той изнесе доклад и проведе разговор-дискусия в Института за динамичен консерватизъм. Предвид изключително интересните постановки в доклада, “Нова Зора” предлага текста на А. Рудаков на просветеното внимание на нашите читатели. Като благодарим на преводача Йордан Йорданов, ние уведомяваме читателите, че на сайта му jj-bg.info биха могли да намерят коментари и новини, които никъде другаде не могат да се прочетат.
Зора
Ще ви представя моя доклад за структурата на Главното управление за имперска безопасност (РСХА, в Германия по времето на Третия райх, б.р.). Но нека мислим нетрадиционно, и отначало да си отговорим на въпроса какво е “структура” в социален смисъл.
Структурата е система за управление на общество, бизнес, политика или при различни опасности. Ако структурата е многофункционална и адаптирана за определена ситуация, тя ще работи и обществото ще живее в хармония. Ще расте брутният вътрешен продукт. И такава държава нищо не я заплашва, защото структурата ще е в състояние да парира всички предизвикателства и опасности.
Аз искам да започна именно с това как се е формирала
структурата на РСХА
как е работила, от какво се е състояла, по какви критерии е ставал подборът и издигането на кадрите. Ще разкажа за нивото на интелекта на работещите и целите и задачите на тази структура от 1933 до 1945г., когато пада Третият райх. Няма да ви занимавам с големите личности, защото те днес не са интересни. По-интересен е предметът и подходът за реализация по темата.
След като Хитлер идва на власт в Германия, имал нужда от силна система, която да може да контролира обществото. А немското общество тогава било нееднородно. Както и в СССР, всички се делели на “бивши” и на хора, приближени на властта. В Германия тогава съществувала дори структура, с която работел Коминтернът. И тя също била за промени, за революция.
Но имало и друга част от немците, които нямали доходи, нито средства. В тази група влизали едрите земевладелци, фабриканти и т.н., на които не им трябва революция.
Хитлер много умело играел с тези противоречия и фактически без борба се качил на Олимпа на властта. И от този момент той започнал да събира около себе си хора, способни да мислят нетрадиционно, хора, които да могат бързо да създадат структура, каквато до този момент светът не познавал.
Първите структури на спецслужбите на Третия райх се формирали на база криминалната полиция (крипо). Преди всичко - на криминалната полиция на Бавария и на Източна Прусия. Причината е твърде проста. Близкият съратник на Хитлер - Херман Гьоринг, имал ловни полета и много приятели близо до Кьонигсберг. Така на база “крипо” и на ловните сбирки в Източна Прусия се пръкнало “Гестапо” (на немски: Gestapo, съкращение от Гехайме Щаатсполицай, Geheime Staatspolizei — „тайна държавна полиция“, б.р.).
А пълната структура на Главното управление за имперска безопасност се появила едва през септември 1939 г. Тя се състояла от седем управления. Но може да се каже, че това били седем направления, защото всяко управление работело по свое конкретно направление. Но спецслужба без идеология, разбирате, ще забуксува, защото трябва идеология, трябват ясни принципи за подбор и разстановка на кадрите.
Хитлер забелязал един невзрачен човек, който се казвал Хайнрих Химлер. Той имал нелошо университетско образование и само изглеждал неволеви, неспособен човек. Защото на база охранителните отряди, които оглавил Химлер, структурата на РСХА започнала да се запълва.
Основен източник на кадри за тази структура станал военноморският флот. Работата е там, че кайзерският флот имал традиции. Моряците по принцип са силни духом, мъжествени, умни и грамотни хора. Те имали добра техническа подготовка. (Свързочници, мотористи, разбиращи от оръжия.) С други думи, хора, мислещи логично и стоящи на здрави позиции. Интересен е и първият началник на РСХА - Райнхард Хайдрих. Също нетрадиционна фигура. Произхождал от интелигентно семейство - баща му оперен певец, а майка му актриса. По гени Хайдрих изобщо не пасвал за Третия райх - баба му била еврейка. Но свирел на цигулка, а и бързо съобразявал. Бил и доста силен като телосложение. Но се случило, че го уволнили от флота. Тогава жена му го запознала с Химлер.
Химлер дал на Хайдрих лист хартия и молив и го помолил за 20 минути да опише как вижда структурата на безопасността на Германия за онова време. Хайдрих приел. Минали 20 минути, Хайдрих ясно изложил как вижда структурата. Химлер, прочитайки документа, му казал “Да-а, мислите интересно. И ми допадате”. И така Хайдрих оглавил РСХА. Но не си мислете, че всичко е толкова романтично.
Да, по документи Хайдрих се водел офицер от флота. Но вече бил изкарал разузнавателна школа. И вече бил служил под ръководството на Канарис, който пък лансирал младия офицер. Така РСХА била сформирана и започнала да действа.
Но докладът ми, продължава Рудаков, ще е непълен, ако не кажа нещо и за
Черния орден на СС
който бил образуван от “12 рицари” - млади генерали и обергрупенфюрери на СС. Да ги разкрия всички точно, и досега не ми се удаде. Орденът е бил сериозно засекретен. Всеки рицар си имал герб и свое място в замъка Вевелсбург, който също е генератор на езотерика.
Не ми се удаде докрай да разбера влиянието на окултното върху структурата на РСХА, но ядрото при формирането й е било на база членство в ордена. Всеки сътрудник-офицер е трябвало да бъде не само член на НСДАП, но и на ордена. Иначе - аут.
Всеки млад офицер преди РСХА трябвало да е минал през “Хитлерюгенд”. По-нататък подготовката на контингента ставала в различни замъци. Един замък за политика, друг за разузнаване, трети за армията. До днес са известни 5 замъка-школи. Но аз мисля, че са били 12. Материалите и до днес са с гриф секретно. И не можем да ги ползваме, защото част от тях са отишли у САЩ, а част - в СССР. Янките не ги дават или ги дават пресяти. А нашите все още не са напълно анализирани. Не се наемам да коментирам защо е така. Но си спомням един епизод, който може би ще ви подскаже отговора на този въпрос.
Работата е в това, че през 1945 г. американски и английски разузнавачи, правещи се на кореспонденти, задали на Жуков все едни и същи координирани въпроси. Ставало дума за трупа на Хитлер, Ева Браун и Гьобелс. Те въртели и сучели Жуков да потвърди или опровергае истинността на намереното от съветските войски. И грешката на Жуков била в неговата праволинейност. Той бил войник, несвикнал с йезуитски маневри. И направо казал, че този труп не е на Хитлер. Но ние ще го намерим и ще го накажем, заканил се Жуков. И така започнало падението на Маршала на Победата. Защото точно след тези негови думи го отзовали от Германия.
По едно време и аз разговарях с наш разузнавач, който е бил внедрен в РСХА. Това беше истинският Щирлиц... Как да ви кажа, два пъти генерал. И там генерал, и у нас генерал. На въпроса ми как Хитлер се готвел да избяга от Германия, той ми разказа, че още през 1940 г., веднага след нападението над Полша, VI управление на РСХА (разузнаването), е получило заповед лично от Хитлер да подготви оттеглянето му на резервни бази, и управлението започнало да работи по въпроса. А РСХА, нека още веднъж подчертая, бил много затворен и мощен апарат.
Характерна и може би главна особеност на РСХА е, че това бил единен субект за оперативно-разузнавателна дейност. Ние нито при СССР, нито в съвременна Русия, не сме имали единен субект за оперативно-разузнавателна дейност. И нямаме. Ние имаме няколко субекта, които се борят един с друг. А немците концентрирали цялата мощ за оперативно-разследваща дейност в едни ръце. Та какво е единен субект? Това е единно финансиране, единни цели и задачи, единна униформа (т.е. опознаване на принципа свой-чужд), единен агентурен апарат, единна система за оперативно-справочни отчети, което липсва в съвременна Русия. В резултат РСХА решавало коя да е задача в режим на реално време, макар по численост да не е било с много раздут щат. Нейният централен апарат е бил твърде малоброен.
Най-интересната фигура след Химлер е бил Херман Гьоринг. Той създал, както споменах, своя собствена спецслужба. През 1944 г. РСХА я поглъща. Гьоринг бил единственият политик, разбрал, че без своя специална служба е невъзможно да си на власт. Във всеки случай, поне няма да останеш дълго на власт. Неговата (на Гьоринг) служба наричали кафявите или жълти листа (дешифриране и радиоелектронно разузнаване). И концепцията за тази служба разработил пак военноморският флот. В режим на реално време тази служба прехващала телефонните разговори на дипломатическия корпус и аташетата, снемала информация на тактическо и стратегическо ниво. Но са подслушвали и неудобните на Гьоринг.
Той привиквал началниците на своята служба и им казвал: не ми харесва ето този гаулайтер. И гаулайтерът веднага попадал на тогавашните сересета.
Немците са изобретатели. И подходът им към събирането на информация при тях бил творчески. Събирането на агентурна информация било построено ясно и качествено. У нас, и не само у нас, такова нещо няма и досега. Ако ние, да речем, деляхме спецапарата на агент, доверено лице и т. н., то при немците категориите били доста повече. Всеки източник за добиване на информация получавал отделна категория. На неговото лично дело имало шифър, в който било закодирано всичко: заслужава ли или не, доверие, дали е двоен агент и специално е държан, за да подхвърлят чрез него “контрадезинформация” и т.н.
Агентурния си апарат те делели съгласно номенклатурата. Главната клетка - главният агент-резидент. Около него се завъртала цялата агентура. Имало е и безименни “спящи източници”. Такъв източник си седи в някаква точка и спи. С нищо не се занимава. нищо не събира, от нищо не се интересува. А в час “Ч” се оказва, че той е точно там, където трябва.
Имало е категория “надеждни секретни агенти”. Имало категория “добиващи агенти”, “проникващи агенти”, “маршрутни агенти”. Естествено, имало и категория “ненадеждни агенти”.
Такава многостранност в СССР не е имало. Междувпрочем, в ГДР “Щази” тръгнала по същия път. При създаването на “Щази”, гедерманците използвали агентурните данни от V управление на РСХА - криминалната полиция. И докато съществуваше ГДР, “Щази” беше най-силното разузнаване в света. Централният им апарат е бил набран от висши длъжностни лица на РСХА. А те пък използвали своя агентурен апарат и работели много ефективно. И до ден-днешен на условния “пазар на труда” на сътрудници на спецслужби най се котират сътрудниците на “Щази”. Следват ги сътрудниците на спецслужбите на СССР. Почти на нивото на “Щази” са работели чехите. А чак след тях идват американците и англичаните.
Не мога да не спомена за още един аспект от дейността на спецслужбите на Германия –
службата за безопасност на първите лица
Нито 9-о управление на КГБ на СССР, нито ФСО на днешна Русия, даже притежавайки тия архивни данни, не са успели да създадат нещо подобно. За да попадне в охраната на някое първо лице, офицерът трябвало да е служил само в криминалната полиция. И то 10 години. Личната охрана на първите лица на Третия райх е владеела до съвършенство личното разследване. Такъв сътрудник можел, без да си извърта главаат, да определи обект в тълпата: има ли оръжия, има ли намерения, доколко изобщо се вписва в общата тълпа... Той можел да чете мислите на предполагаемия противник. Да се четат мислите на човек, не е сложно, според Рудаков. Трябва само да настроите своя “приемник”. Можете днес да тръгнете с метрото и за два часа да видите толкова, колкото не вижда никой редови полицай за 5 години. По човека може да се разбере има ли у него оръжие, търсят ли го, какъв тип е : апартаментен крадец или мошеник - всичко му е изписано на лицето. И както и да се облича,е невъзможно да се скрие.
Та ето такива баварски ченгета след 10-годишна служба попадали в личната охрана на босовете на Третия райх. И на тях им вярвали. Защото те практически не грешили. Дори използвали и биолокацията.
Но да минем непосредствено към структурата на Главното управление за имперска безопасност.
Първо управление на РСХА се занимавало само със специфични въпроси - подбор и разстановка на кадрите.
Откъде започва която и да е служба? От кадрите. Ако в такава служба - а в Русия днес имаме няколко, - поначало са приети на работа користни, негативни, неадекватно разбиращи обкръжаващата ги информация, то с тях никакъв напредък няма да има. Такъв можеш да го учиш, красиво да го обличаш, да го поиш, да го храниш, да му купиш лека кола, къща и т. н., но това е празен човек. Той просто е ненужен. Немците имали специални вербовъчни центрове във всички германски университети. За това отговарял интересен човек, който доживял почти 100 години, и след войната създавал и новото разузнаване на ГФР - БНД. Във всеки университет той си имал представител. Търсели хора с нетрадиционно мислене, склонни към наука, умеещи да мислят, способни да създават. Не да рушат, а да създават.
В РСХА работели хора с университетско образование. И то не едно. И така, Първо управление отговаряло за кадрите и правните проблеми. Те отговаряли и за обучението, и за съставянето на програмите. Ако правилно обучиш един сътрудник, ако му дадеш интересна програма, после можеш да получиш нещо от него, ако го попиташ.
Ние всички живеем по програми. Ето и Третият райх можем да наречем една много успешна бизнес програма. Проект, който продължил 12 години. Завършил, и парите са преведени на друго място. А на нас ни казали, че войната е завършила. Идеологическият фактор бил приключен. Парите били заработени, поделени между участниците в акционерното дружество и след това - кой откъде е.
Ние сега няма да уточняваме кои са били тия субекти или обекти. Главното е, че която и да е война е скрита система за заработка на пари. На големи пари. И за управление на глобалните финансови потоци. Всичко останало е прикритие. Идеология няма. Тя е само прикритие, за да бъде накаран човек да работи без пари.
Превод Йордан ЙОРДАНОВ
СЛЕДВА
