• Трябва да се търси отговорност от конкретни хора, довели до катастрофа родното земеделие
За да оценим състоянието на българското земеделие и политиката в периода 1989-2011 г., задължително трябва да сме наясно откъде започнаха промените в отрасъла. До 1944 г. 80 % от населението на страната е заето с производство на земеделска продукция и живее в селата. Отечественофронтовското правителство наследява бедна държава с примитивно, ниско продуктивно селско стопанство, почти без индустрия. В годините на войната държавата остана без ресурси за производство и потребление. Новата власт идва с ясната идея да създаде уедрено, модерно, с машинна обработка, опиращо се на науката, високодобивно селско стопанство. Още в първите години започва уедряване на милионите (11,5 млн.) дребни парцели земеделска земя, собственост на над 900 хиляди физически и юридически лица.
В страната тогава е добре развито кооперативното движение в почти всички стопански, социални и обществени направления. Регистрираните в началото на Втората световна война 6455 кооперации са обединени в 15 браншови съюза с 995 хиляди души членове. След войната през 1945-1946 г. кооперациите увеличават рязко темпа на развитие. Те извършват 70 % от националния стокооборот, а членовете им са вече 1 млн. и 200 хиляди души.
За съжаление земеделските кооперации, в началото изграждани на принципите на кооперативизма - взаимопомощ и взаимна отговорност, демокрация, равенство и справедливост, - бързо тръгват по пътя на “съветизацията”, а при създаването им е нарушено изискването за доброволност. Въпреки това в края на 1989 г. България има:
- Модерно земеделие, осигуряващо 11 % от БВП по текущи цени, при 59,3 % за индустрията и 29,7 % за услугите.
- Производството на продукти от земеделски култури: пшеница - 5425 хил. т; захарно цвекло - 966 хил. т; царевица - 2265 хил. т; тютюн - 65 хил. т, картофи - 553 хил. т, и пр.
- Отглежданите селскостопански животни са: говеда - 1637 хил. бр.; свине - 4119 хил. бр.; овце - 9045 хил. бр.
Производството на основни животински продукти е: месо - кланично тегло - общо 820 хил. т; говеждо - 130 хил. т; свинско - 413 хил. т; птиче - 188 хил.т; мляко - общо 2438 хил.т.
- Производство на продукти на хранителната промишленост: месо - 588 хил. т; месни произведения - 142 хил. т; зеленчукови консерви - 305 хил. т; плодови консерви - 290 хил. т; сирене - 149 хил. т; захар - 351 хил. т; вино - 241 хил. т; тютюневи изделия - 86 хил. т.
Тези резултати ни нареждат в първата десетка на света като страна по производство на земеделска продукция на глава от населението.
Великото народно събрание още през февруари (22.02.1991 г.) приема Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), който предвижда възстановяване правото на собственост на физическите и юридическите лица, признава закона за аграрната реформа от 1946 г. и осигурява плавен преход към пазарните принципи на организация на земеделското производство. Приет е нов Закон за кооперациите, съобразен с принципите на пазарната икономика и промяната на собствеността на земеделските земи. С тези закони е уреден и проблемът с 1,5 милиона декара пустеещи ниско продуктивни земи, раздадени от предишната власт по различни постановления на МС (прословутият параграф 4).
Още при приемането на ЗСПЗЗ от ВНС новите “демократи”, особено тези в редовете на СДС, бяха недоволни. След изборите през 1991 г. 36-ото НС избра правителство, начело с адвоката Филип Димитров, което още в първите месеци на 1992 г. внесе Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, с което промени изцяло философията на стария закон.
В параграф 36-и от преходните и заключителни разпоредби се създават нови параграфи, между които параграф 12 със следното съдържание:
- §12 - прекратява съществуващите трудово-кооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползване на земята и осъществяване на селскостопанска дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопанските бригади КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасяне на земеделска земя.
- §13 /1/ - в едномесечен срок от влизането на този закон в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по § 12 в състав: председател и 3 до 5 членове.
/2/ От назначаването на ликвидационните съвети се прекратява дейността на общите събрания, управителните и контролни съвети на председателите и другите органи на организациите по § 12.
/3/ Ликвидационният съвет:
1. Организира, ръководи и управлява дейността на организацията до нейното заличаване, като има правата и задълженията на управителния съвет, а председателят на ликвидационният съвет има правата и задълженията на ръководител на организацията.
Това е нормативната основа за погрома
на българското селско стопанство. “Изключителната” заслуга е на МС, ръководен от Филип Димитров, и мнозинството на СДС в народното събрание, приветствани и насърчавани от президента на републиката Желю Желев, който обяви, че “връщането на земята в реални граници ще осигури рязко повишаване доходите от селското стопанство”.
В периода от март 1992 до май 1995 г. ликвидационните съвети (принос в световната практика), формирани от нереализирали се в миналото амбициозни “демократи” и “политици” с професии от детски учителки до фризьорки, и по изключение с хора с макар и малък управленски стаж, свършиха това, за което бяха изпратени - да разрушат селското стопанство.
На тези хора се възложи да възстановят правото на собственост в реални граници, и то чрез планове за земеразделяне на над 5 хил. землища; да ликвидират 3400 земеделски кооперации; 196 ДЗС, 99 МТС; и други 238 стопански структури, занимаващи се с производство и преработка на земеделска продукция.
За тези три години ликвидационните съвети успяха да:
1. Осигурят разграбването на струваща милиарди левове, изградена с труда на целия български народ материална техническа база на АПК, ТКЗС, МТС и други организации - под благовидния предлог “за разпределение дяловото участие на член-кооператорите”. По трудно разбираеми критерии се разпределяха - машини, елитни животни от фермите, раздаваха се компенсационни бонове с право на участие в приватизацията на предприятията и пр.
Най-лошото е, че ликвидаторите не се интересуваха какво ще стане с плодородната българска земя. Дори хора, които живееха в селата, престанаха да я обработват, а земята беше единственият източник на доходи за тях. Една част, защото получиха земя, но нямаха обработваща техника (работни животни отдавна не се използваха). Други получиха земя и животни, но те от години живееха по градовете и не знаеха, а и не искаха да знаят какво да правят с нея.
В крайна сметка към 1995 г. 1/3 от плодородната българска земя запустя
Брутният вътрешен продукт от селското стопанство в щатски долари през 1989 г. е 10,790 млн., а през 1998 г. - 2,262 млн. долара; производството на пшеница през 1989 г. е 5,425 млн. тона, а през 1998 г. - 3,203 млн. тона; тютюнът - от 65 хил. тона на 30 хил. тона; виненото грозде - от 577 хил. тона на 319 хил. тона; захарното цвекло - от 966 хил. тона на 62 хил. тона; плодовете - от 1677 хил. тона на 734 тона.
Много по-тежко беше положението в животновъдството - след ликвидирането на фермите в земеделските кооперации за 10 години говедата от 1,637 млн. броя са вече 682 хил.; свинете от 4,119 млн. - 1,512 млн.; овцете от 9,045 млн. - 2,549 млн.
2. На пазара на труда, който тогава почти не съществуваше, се явиха като безработни 15 хил. агрономи и стотици други селскостопански специалисти. На улицата останаха и хиляди цигани. До 1989 г. 45 % от механизаторите и 65 % от животновъдите във фермите бяха от това малцинство. Те получаваха добро възнаграждение, а техните деца се учеха в нормалните държавни училища. Тези хора никога не са имали земя, а когато всеки получи своята, те останаха на улицата. Ликвидаторите разтуриха фермите, където работеха, разпродадоха техниката в МТС-тата, ликвидираха големите консервни и месокомбинати, където част от тях сезонно постъпваха на работа поради ниската си квалификация. Новата власт остави една възможност за тях - президентът Желев отмени указа за жителството и те тръгнаха към градовете, където създадоха омразните на софиянци, пловдивчани и гражданите от други големи градове цигански гета. Тук търсеха прехрана в кофите за боклук и в сметищата... А сега ЕС дава пари за тяхната интеграция.
3. С ликвидирането на земеделските кооперации - единствените социално ориентирани стопански структури в селата, училищата затвориха столовете, защото “спонсорите” за тяхната издръжка и за подобряване на материалната база вече ги нямаше. Читалищата - тези огнища на българския духовен живот в селата и малките градове, едно по едно затваряха врати. Спортните площадки опустяха, а спортните организации и изгражданата база останаха без издръжка.
Държавата вече не беше в състояние да гарантира продоволствения баланс. Ако преди 1989 г. българинът се редеше на опашки за банани и портокали, сега вече започна да се реди за хляб, салам, сирене и други продукти от първа необходимост.
След казаното по-горе се питам, това грешка на “прехода” ли е или престъпление?
Да “прекратиш” дейността на близо 3400 изградени, функциониращи (макар и не най-добре) стопански структури само защото са създадени и работили по времето на “социализма”...
Не е грешка! Това е престъпление!
Да назначиш за председатели на ликвидационни съвети аутсайдери, нереализирани кандидати за власт, без никакъв управленски опит и образование да управляват предприятия, притежаващи материално-техническа база за милиарди; да стопанисват най-голямото национално богатство - плодородната българска земя... Нe е грешка!
Това е престъпление!
Да изхвърлиш на улицата хиляди висококвалифицирани специалисти и работници (за чиято подготовка от държавата са изразходвани милиони). Не е грешка! Това е престъпление!
Анализирайки съвременното изпълнение на този престъпен закон, а ако прибавим и поредицата реституционни закони (също без аналог другаде), бих могъл да изпиша много страници. Всичко това стана с мълчаливото съгласие на милионите потърпевши, чиито синове протестират на улиците днес, а партиите, които не бяха съгласни, се задоволяваха с дебати в НС, но нямаха куража и политическата воля да организират съпротива на това безумие.
Има ли виновни? Може ли да се търси отговорност, не от институциите, а от конкретни лица, участвали в подготовката и приемането на тези закони, на решенията и постановленията. Да, може!
Министерският съвет имаше председател и той се казва Филип Димитров, който внася в Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ - 1992 г., като с подписа си поема отговорността, че е в интерес на българския народ. Днес, вместо да е в затвора, този човек е посланик на ЕС в Грузия.
Народното събрание имаше председател, който организира обсъждането и приемането на законите и с подписа си поема отговорността, че те са в интерес на обществото, и този човек се казва Стефан Савов, а след това Александър Йорданов, обиколил различни посолства. Законът влиза в сила след указ на президента и той се казва д-р Ж. Желев, персонален пенсионер, ползващ всички екстри за заеманата длъжност.
Сега много “политици” и особено коментатори, прекръстили се от преподаватели по научен комунизъм на “политолози”, се упражняват по темата “корупция”, но никой не споменава за началото, когато започна “узаконеното” разграбване на националното богатство с изпълнението на тези закони. Че първите незаконно забогатели, първите назначени “калинки” бяха масова практика, която избуя при герберите в наше време.
Кръстьо Трендафилов е роден в село Хайредин. Завършва Висшия икономически институт “Карл Маркс”. Кмет е на Община Враца през 1970 – 1972 г.
В периода 1991-1998 е народен представител в 7-мото Велико народно събрание и в 36-ото и 38-мото народно събрание. Министър на земеделието и хранителната промишленост в периода 1996-1997 г.
