ПРИ ФИНАНСОВОТО СПАСЯВАНЕ НА КИПЪР
Европейската икономическа криза прие различни форми на различните места, а Кипър е последната страна, която се сблъска с перспективата от финансов колапс. Банките в Кипър се опитаха да решават непосилен за тях по-широк спектър от въпроси, което ги докара до положение да се люшкат на ръба на възможноста да се провалят поради емитирането на дълг, който не са в състояние да обслужват. Така малката средиземноморска страна, член на ЕС, трябваше да се обърне към Брюксел за помощ.
ЕС и кипърският президент обявиха преди десетина дни новите условия за спасяване от фалит. Очаква се изпълнението им да доведе до вливане на пари в банковия сектор на Кипър, за да се предотвратят банкрутите в страната. И нещо особено важно - да се спре вълната на банкова паника в останалата част от Европа.
Това, което прави тази криза различна от спасяването на Гърция, Ирландия и др., са условията, които Брюксел постави. Мотивът бе съмнителният произход на голяма част от депозитите в пострадалия банков сектор на Кипър и сравнително неголемият му размер в сравнение с цялата европейска икономика. И ЕС, воден от Германия, заложи на твърдия подход към страната.
Кипър има малко източници на капитал, ако не се смята банковото убежище, и затова Брюксел настоя част от необходимите парични средства да бъдат намерени от самия банков сектор. Това може да стане чрез просто заграбване на суми от определени банкови депозити, които да се прибавят към парите от очаквания спасителен план на Европа. Ако предложението бъде прието, то неминуемо ще компрометира досегашния сакрален принцип на банкирането в повечето индустриално развити страни, а именно - сигурност на депозитите. Освен това по този начин ще се поставят основите на нов дестабилизиращ прецедент в Европа.
Дилемата на Кипър
Години преди началото на кризата Кипър се самообяви за офшорен финансов център. Създаде и данъчна структура, и банкови правила, които направиха привлекателни условията за депозиране на пари от чужденци. В резултат финансовият сектор в Кипър нарасна прекалено много, докато останалата част от кипърската икономика започна да изглежда незначителна. Банковият сектор достигна около осем пъти брутния вътрешен продукт на острова и създаде заетост на голяма част от работната сила на нацията.
Страничният ефект от тази стратегия обаче бе, че когато финансовият сектор изпитва проблеми, а останалата част от икономиката не е достатъчно голяма, банките не могат да се стабилизират без външна помощ.
Икономическата криза в Европа породи точно тези проблеми за кипърския банков сектор.
Но за Кипър не само това беше проблем. Независимо че кипърският банков сектор е малък в сравнение с останалата част на Европа, фалитът на една кипърска банка (дори с това, което дължи на другите банки) може да постави под въпрос цялата европейска банкова система. Последното нещо, от което се нуждае ЕС сега, е криза на доверие в банките.
Освен това кипърците се сблъскаха с хаос при фалита на банките, защото застрахователната система не се оказа в състояние да покрие исковете на собствениците на депозити. А пък ЕС, от своя страна, не можеше да позволи разпространението на финансовата зараза. Брюксел обаче не би могъл да си позволи да спаси цялата банкова система, тъй като така би възникнал прецедент, и също така понеже няма политическа поддръжка за тотално спасяване.
Става дума по-специално за Германия, която трябва да понесе по-голямата част от финансовото бреме, а се подготвя за избори през септември 2013 г. Освен това електоратът става все по-враждебен към разходите, които държавата прави, за да спасява чужди икономики.
Независимо че германците могат да се противопоставят на подобни финансови спасителни операции, те са тези, които печелят невероятно много от онова, което спасяват с парите си. Както съм отбелязвал много пъти, Германия зависи изключително много от своя износ и този износ е от голямо значение и за ЕС. И то по същия начин, както това би било важно за свободна търговска зона.
Макар че Германия също реализира голям внос от останалата част на ЕС, пробив в такава свободна търговска зона би бил катастрофа за германската икономика. Ако се отреже целият внос заедно с износа, Германия ще бъде разорена, тъй като това, което произвежда и онова, което изнася, са много различни неща. Германия не е в състояние да осигури собствен пазар на всичко, което произвежда, и това неминуемо ще доведе до масова безработица при германците.
Понастоящем нивото на безработица в Германия е под 6 %, докато в Испания то е над 25 %. Избухването на финансова криза ще доведе до срив на потреблението, което ще удари и експортно ориентирани страни като Германия. През по-голямата част от икономическата криза в Европа Берлин претендираше за спиране на всякаква помощ за другите страни, но всъщност с това поведение Германия причини по-големи мъки на самата себе си.
Германия ще продължава да отправя своите заплахи, нейните избиратели ще продължават да се тревожат, но в края на краищата страната няма да се радва на висока заетост, ако кризата излезе от контрол. Така че „играта” на Германия е непрекъснато да заплашва, че ще остави някой „закъсал” да „потъне”, макар че накрая ще направи онова, което трябва да се направи.
Кипър е мястото, където Германия може да демонстрира желанието си да покаже, че трудно могат да я неглижират и че не носи нито един от рисковете, които може да възникнат, ако се прекали с натиска върху Испания например.
Кипърската икономика е доста миниатюрна и нейните проблеми са твърде уникални. Затова останалата част от Европа може да отхвърли всякакви мерки, които се вземат срещу страната, просто защото са уникални.
За това става дума сега, тъй като германската позиция в случая с Кипър е много по-силна, отколкото обикновено. Затова е и много важно дали трябва да игнорираме въпроса до какво заключение достига останалата част от Европа по отношение към Кипър.
По-твърда линия
Под ръководството на Германия Европейският съюз предяви изключителна претенция към Кипър. Той поиска да се обложат с данък депозитите в двете най-големи банки. Данъкът да бъде около 10 % и при поставените първоначално условия трябваше да се прилага към всички сметки без оглед на размера на средствата по тях.
Това беше безпрецедентно решение. От времето на глобалната финансова през1929 г., всички индустриално развити страни, а и много други, са работили въз основа на фундаменталния принцип, че депозите в банките са изключително обезпечени. Те не се разглеждат като ценна книга, която носи някакви лихви, или чиято стойност изчезва, ако банката фалира. Депозитите се разглеждат като безрискови влагания на пари с риск, покрит от застраховка върху депозита за по-малките депозити, а на практика те са гарантирани чрез националното богатство.
Такава гаранция означава, че индивидуалните спестявания ще бъдат обезпечени, както и работният капитал, вкаран от корпорациите в банката. Алтернативата освен че е несигурна, но също така и хората, които трупат наличности, няма да ги вкарват във финансовата система. Необходимо е да има сигурно място за влагане на парите, така че те да могат да бъдат раздавани като заеми. Напливът към банките през 1920 - 1930 г. докара необходимостта от тотална сигурност на депозитите на семействата.
Брюксел поиска необходимите финансови ресурси за спасяването на кипърските банки частично да бъдат взети от собствениците на депозити и така наруши „обществения договор” за неприкосновеност на банковите депозити. При това в държава, която е член на ЕС - един от най-важните икономически блокове. Защитниците на цитираната мярка посочваха, че много от вложителите, попадащи под удара на мярката, не са кипърски граждани. Нещо повече, беше предположено, че единствената причина руснаци да влагат парите си в кипърски банки, е да ги изнесат от Русия, и че единственият мотив за това би следвало да е порочен. Така излезе, че конфискацията не е насочена срещу обикновените хора, а срещу „сенчестите” руснаци.
Не ще и дума, че има и „сенчести” руснаци, влагащи парите си в Кипър. Но парите на обикновените кипърци са в същите банки, както и парите на много чужди компании, в това число и на европейски компании, които имат бизнес в Кипър и се нуждаят от наличности за заплати и т.н. Предложението може да изглежда и като опит да се вземат парите на руснаците, но то ще „ужили” и банковите сметки на всички кипърци, както и огромна сума легитимни руски пари. Конфискуването на 10 % от всички депозити ще разори отделните вложители и цялостната икономика, и вероятно ще принуди фирмите, работещи в Кипър, да преместят парите си някъде другаде. Мярката би била опустошителна и затова и Кипърският парламент я отхвърли.
Друго предложение за сделка се опита да смекчи проблема, но отново води до нарушаване на обществения договор - сметките, по-малки от 100 000 евро (128 000 щ.д.) да не се пипат. Обаче сметките, по-големи от 100 000 евро, ще бъдат обложени с данък с несигурен размер, който понастоящем се изчислява на 20 %, докато притежателите на полици ще загубят до 40 %. Тези цифри вероятно ще бъдат променени, но ако приемем, че са близко до окончателните, вложителите рискуват, тъй като зависят от финансовото състояние на банката.
Въздействието върху Кипър е много по-голямо, отколкото просто облагане с данък на руските пари. Всички корпорации, които имат бизнес в Кипър, ще загубят около 20 % от оборотния си капитал. Колкото и прецизно да бъде преструктурирана кипърската банкова система, остава неоспорим фактът, че ЕС изиска от Кипър да заграби части от банковите сметки на големите собственици на депозити. От гледна точка на бизнеса 100 000 евро не е чак толкова много, ако притежаваш супермаркет, ако си дистрибутор на коли или ако имаш строителна компания. Но определеното ниво може произволно да бъде повишено в бъдеще, а пък и самото съществуване на подобна мярка ще направи много трудно привличането на инвестиции.
Нов прецедент
По-значителното развитие на проблема е, че този акт става официална политика на ЕС, т.е. окуражи своите държави-членки при определени обстоятелства да заграбват частни финансови активи от сметките по депозитите, с които да плащат за стабилизацията на финансовите си институции.
Казано просто, ако си бизнесмен, сигурността на твоите пари в банката зависи от нейното финансово състояние и от политическите съображения на ЕС. Това, което някога беше рай, т.е. никакъв риск при минимална доходност, сега се превърна в минимална доходност и неизвестен риск. Твърдението на Брюксел, че това са най-вече руски пари, не звучи убедително. Много повече от руските пари стоят и чакат да бъдат присвоени и вкарани в спасителния фонд в случай, че новата политика бъде одобрена.
Нещо повече, най-важното в глобалната банкова система е принципът, че парите трябва са обезпечени, където и да са депозирани. Европа има и други парични центрове като Люксембург например, където финансовата система надвишава брутния вътрешен продукт. Там в момента няма такива проблеми, но ние разбрахме, че ЕС е вече едно несигурно място. Щом като руските депозити могат да бъдат заграбени в Никозия, защо американските да не могат да бъдат заграбени в Люксембург?
Нещата се развиха така, защото трябваше да се подчертае потенциално криминалната природа на руските депозити и да се омаловажи ефектът върху обикновените, спазващи законите кипърци. Брюксел хвърли много усилия, за да направи уникален кипърския случай, и то без възможност за повторение, т.е., Кипър е малък и банковата му система привлича много престъпници, затова и принципът, че банковите депозити са обезпечени, в случая не е непременно изискване.
Друг начин да се погледне на проблема, е, че един член на ЕС, както и някои други членове на блока, не могат да гарантират платежоспособноста на своите банки и затова Брюксел принуждава тези страни да присвояват част от депозитите, за да се помогне за стабилизирането на системата. Погледнато по този начин, ЕС създава нова възможност за себе си, т.е. да се разпорежда с депозитите на застрашените банки и този принцип вече да се прилага в цяла Европа, и в частност в онези държави, чиито финансови институции потенциално се сблъскват с подобни проблеми.
Въпросът, разбира се, е дали чуждите собственици на депозити в европейските банки ще приемат, че Кипър е изключение. Ако те решат, че не е много ясно, тогава чуждите корпорации - а защо не и европейските, - биха могли да започнат изтегляне, поне частично, на своите банкови депозити от европейските банки и да ги влагат някъде другаде. Те биха могли да минимизират наличните суми в Европа чрез прехвърляне на средствата си в неевропейски банки, и да правят парични преводи, когато е необходимо. Подобно излизане на парите от европейските банки, ако евентуално стане, може да предизвика мащабна ликвидна криза в Европа. Всеки разумен икономически агент вече разбра, че рискът в Европа е нараснал и че е необходимо финансово здраве на финансовите институции там, където държи парите си, да бъде наблюдавано без прекъсване. Да държиш пари в банка в Европа, не е вече толкова безопасно.
Време е да се попитаме защо германците поеха тоя риск? Един възможен отговор е, че те могат да убедят вложителите, че случаят с Кипър е единствен по рода си и не може да се повтори. Другият отговор е, че просто нямат избор. Първото обяснение беше опровергано на 25 март, когато президентът на еврогрупата Йерун Дейселблум каза, че моделът, използван в Кипър, може да се използва и в бъдеще при опасност от банкови фалити.
Обградено от електорат, който не разбира напълно немската уязвимост, германското правителство реши, че трябва да поеме по-твърд курс към Кипър без оглед на риска. Или може би Германия подготвя нова стратегия за управление на европейските финансови кризи?! Банковата система на Европа обаче е твърде голяма, за да бъде спасявана, ако се стигне до сериозна криза. Всяко решение ще доведе до загуба на пари на собствениците на депозити.
Размишленията върху подобна концепция могат да доведат до наплив към банките за теглене на депозитите и да отключи страха от криза в Европа. Разрешаването на криза и гарантирането на депозити може спокойно да се разглежда като съдържащо невъзможни последствия. Създаването на прецедент в Кипър има само това предимство да не изглежда, че е прецедент. Не е ясно обаче какво мислят преговарящите на Германия или ЕС и затова всички теории са спекулативни.
Това, което е сигурно, е, че една страна-членка на ЕС, сблъсквайки се с криза във финансовата си система, вече ще трябва да решава дали да плати за тази криза чрез заграбване на парите на собствениците на депозити. А иначе, с този ход, европейците строшиха бариерата, поставена през 1930 г. Те не го направиха случайно, нито пък го направиха, защото го желаят. Обаче го направиха.
<a href=http://www.stratfor.com/weekly/europ’s-disturbing-precedent-in-cyprus-baiout>Europe’s Disturbing Precedent in the Cyprus Bailout</a> is republished with the permission of Stratfor.”
STRATFOR GEOPOLITICAL WEEKLY, 26.03. 2013
Превод от англ. език:
Е. Енев
