В края на осемдесетте години на миналия век България произвеждаше около 800 хил. т месо и на човек се падаха по 89 кг, от които консумирахме по 80 кг, а останалото изнасяхме. В тези количества не влизат стотина хиляди тона субпродукти (карантии), които също се консумираха. Нямаше предприятие, кооперация, училище, здравно заведение или учреждение без т. нар. столове за хранене, където човек можеше да се нахрани с три ястия (по избор) – супа, основно и десерт, срещу минимално заплащане. По производство и консумация на месо на човек от населението изпреварвахме редица европейски страни и се доближавахме до челните по този показател.
Износът в размер на 80-100 хил. т годишно включваше както месо, така и живи животни и птици от всички видове. Угоени телета за средиземноморския флот на НАТО и Италия, агнета и овце за арабските страни, Италия и Франция, бройлери за Близкия изток и Куба, свине в различни страни и т. н. Известна беше оживената търговия с агнета около Великденските празници. За съжаление загубихме тези пазари поради липса на производство.
Един от показателите, определящи стандарта на живот на един народ, е консумацията на месо. При нас това количество е спаднало от 80 на 52,6 кг – виж таблицата.
По данните от таблицата могат да се направят допълнителни изчисления, много коментари и изводи. Произвеждаме само 29 кг месо на човек – повече от 3 пъти по-малко в сравнение с годините преди промените. За съжаление ние и това количество не ядем. Консумацията на месо собствено производство възлиза едва на 21,5 (40,9%) кг. За да набавим количеството от 52,6 кг се налага внос на 31,1 кг за всеки човек. Нека хвърлим поглед на положението по видове меса.
Производството на месо от говеда и биволи е намаляло 6 пъти, консумацията – 2 пъти, а от собственото производство - 4 пъти. Вносът заема 45 % от консумацията. Нисък е относителният дял на месото от телетата и млади говеда – едва 53 %, а би трябвало да бъде 20-25 пункта по-висок. Това се дължи на преждевременното клане на телетата. С тази дейност ние получаваме от крава годишно едва 60 кг месо, а сме получавали 180 кг. Похабяваме ресурс, който може да гарантира допълнително производство на 36 хил. т месо – количество достатъчно да ликвидира вноса и да осигури износ на 20 хил. т. Усилията ни с проф. Т. Дарджонов да втълпим на МЗХ необходимостта от угояване на 200 хил. телета останаха неразбрани. Друга особеност при производството на този вид месо е, че промишленият добив е едва 30 %, а от телетата и младите говеда само 7 %. Голямото количество се добива в стопанства, което поставя много въпросителни.
Традиционен сектор за нас беше овцевъдството и козевъдството. По броя на животните и продуктите от тях – мляко, месо, вълна и кожи, бяхме сред водещите страни в Европа. Сега той е сведен до жалко съществуване.
Производството на месо е намаляло 6 пъти. По този показател сме нетен вносител – произвеждаме 16 хил. т, консумираме 17 хил. т, за които трудно може да се определи колко е собствено производство и колко внос. От таблицата се вижда, че тук основната дейност е внос–износ. Условно съм приел, че консумираме само 1 кг вносно месо. Но количествата са малки и някаква промяна в една или друга посока няма да се отрази съществено на тенденцията. Промишленото производство е едва 20 %. Няма защо да се сърдим на Турция, че иска български, а не румънски агнета и овце. Министър М. Найденов ходи из арабските страни и им обеща, че ще се върнем на техните пазари с агнета, овце и бройлери, както беше в миналото. Има да чакат... Наскоро той обеща на френския посланик, че ще им изнасяме агнета. Подписана беше и съответна спогодба. След арабските страни започнахме да лъжем и Франция... В миналото изнасяхме за тази страна агнешки бутчета, но тогава имахме 6-7 млн. овце майки, а сега само 1,2 млн.
Свинското месо, което консумираме, заема най-голям дял от червените меса - 76 %. При него сривът на собственото производство е тотален, защото се измерва освен с процент, и с огромните непроизведени количества – над 320 хил. т. Тук дилемата е ясна – недостатъчно производство, наложителен внос на 102 хил. т за 247 млн. щ.д. Този внос представлява 60 % от консумацията. Българското производство при промишлени условия е 68%.
Изненадващо за мен беше, че и птичето месо, което ядем, е предимно вносно – 65 %, а българското – 35 %. Тенденцията при неговото производство е постоянно намаление. В миналото 200 хил. т, 2009 г. – 130 хил. т, 2011 г. – 104 хил. т. В кланиците се добива 95 %. Наскоро агенцията по безопасност на храните издаде наредба, с която ограничи съдържанието на вода в охладеното и замразено месо българско производство, но това не се отнася за вносното, което означава, че ние ще продължаваме да ядем повече вода. Нормална беше реакцията на българските производители.
Този макар и бегъл обзор на производството, износа, вноса и консумацията на месо, предизвиква много размисли и представлява база за конкретни предложения и действия. Още повече че той беше направен на фона на масовите протести срещу монополите, замиращата икономика, безработицата, бедността, липсата на перспектива за развитие и срещу политиците и държавниците, довели за 23 години нашия народ до отчаяние. Ако в началото на прехода лозунгът беше „45 години стигат“, сега, макар и още непроизнесен, е : „23 години ни дойдоха в повече“.
Всичко това налага незабавно разработване и изпълнение на „Програма месо“, което да включва на първо време ликвидиране или максимално намаляване на вноса на различните видове меса, при сегашното ниво на консумация, и това да стане през следващите 6-7 години. Втората част на програмата да предвижда още по 30 кг месо на човек (около 200 хил. т), за да се доближим до средната консумация на европейците.
Мисля, че няма по-мащабна национална отраслова антикризисна програма, която ще осигури собствено производство на висококачествени хранителни продукти, ангажиране на работна ръка, натоварване мощностите на хранителната промишленост, превръщане на по-голямата част от изнасяните зърнени фуражи в стоки с висока добавена стойност. Дано се роди (избере) правителство, което да се заеме с разработка и изпълнение на подобна програма.
март 2013 г.
