Има един такъв “производствен” роман на Артър Хейли. В него се разказва за политически заговор, който трябвало да се реализира, като се остави Америка без ток... В романите всичко завършва с щастлив край.
У нас обаче енергийната драма вече придоби застрашителни размери. И няма изгледи за щастлив край. Прокурорските разследвания в сектора разкриха шеметни факти за далавери със светлото – като се почне от непотърсените над 200 милиона лева дивиденти от ЧЕЗ и се стигне до изгубените 1 милиард лева от неизгодните договори с американските собственици на двата ТЕЦ-а на “Марица-изток”. С тези договори НЕК се е задължила да изкупува, и то по завишени с до 20 % цени, цялата електроенергия от двете електроцентрали. Независимо от енергийните нужди на страната.
Това е едната страна на драмата.
А другата е катастрофалното намаляване на консумацията на еленергия, която наложи масовото изключване на мощности - като се почне от АЕЦ “Козлодуй” и се свърши с волтаичните паркове. Подобно нещо означава само едно - че индустрията в страната е пред пълен фалит. Което ще рече и нови стотици хиляди безработни И ще повиши градуса на социалното напрежение до неизбежна експлозия и по-голям до срив в държавата.
Дали звучат успокоително думите на икономическия зам.-министър Божан Стоянов, че се поддържал “необходимият минимум от конвенционални централи, които работят на въглища, за да се гарантира стабилността в електрическата система”? Но пък “решенията кои точно централи да бъдат спрени се взимат и на финансов принцип”. И ако се наложело, като крайна мярка щели да бъдат спирани и нови енергийни източници със слънце и вятър... Изпълнителният директор на АЕЦ “Козлодуй” Валентин Николов, от ГЕРБ, дълбокомислено допълва, че “потреблението е свито”... Е, това наистина беше огромна тайна за всички ни... Ами как да е “развито”, като няма производство? А какво следва от това, го пише дори в най-елементарните учебници. Преди време служебният министър на икономиката Асен Василев оповести, че в България имало свръхпроизводство на електричество – “произвеждаме 12 хил. мегавата електроенергия, а потреблението заедно с износа е не повече от 5 хил. мегавата”, което напомня за стария виц за оптимиста и песимиста, но тук той би звучал така – дали населението е прекалено бедно и няма производство, или електроенергията ни е в повече?! В енергийно-аналитичното трио се намеси и вездесъщият Ст. Гамизов, но неговите тези са твърде сложни за потребителските ни мозъци. Така че нискоинтелигентната, но високо печеливша (за избраните) игра с цените на електроенергия, със спъването на ядрената енергетика и високата бедност на българите днес, със зануленото производство и т.н. ще продължи. Би било още по-драматично, ако се окаже, че това е същевременно и увертюра към темата за добива на шистов газ на наша територия. Тогава ще вържем, не само ще цъфнем...
