Черноока нощ. Цяла България спи като заклана. Само Строителят й не спи, понеже него дългът го зове. И тая нощ той ще строи родното и международното положение.
Изправен пред картата на София, над която блести предизборният му лозунг “Градим България”, Строителят пак изчислява коя още столична улица да разкопае.
Благоустройствената му цел е адски многопосочна. На другия ден, щом багерите захапят поредните улици, маршрутите на целия градски транспорт пак ще се променят така сполучливо, че никой да не знае кой автобус или трамвай откъде идва, къде спира и накъде отива. Това придава на живота в града една неповторима атмосфера на творчески хаос и романтична потайност. Същото важи и за автомобилния трафик, при който най-краткият път от Халите до Съдебната палата минава ту покрай птицекланицата в Костинброд, ту през гетото в Ихтиман. Всичко това, естествено, води и до астрономически преразход на бензин.
Ама и тая работа не е случайна, а съвсем нарочна. Преразходът на бензин хем радва очичките на бензинджийската мафия, хем надува цените на стоките и услугите, увеличавайки безспирно брутния вътрешен продукт на глава от населението. А при това процъфтяване на българина вече не му остава нищо друго, освен да си живее лайфа още по-добре от хърватите.
Е, както трябва да се очаква, строителната епопея си има и опака страна. Покрай разкопките в центъра станаха и маса археологически открития. При ЦУМ зейнаха всички културни пластове - от каменната ера, та чак до оставката на Тато. И ето ти тогава нови двайсет - така се разбра, че през всичките тия хилядолетия тукашните жители са се прехранвали - какъв кошмар! - с хляб от брашно, сирене от мляко и колбаси от месо! За щастие свободната преса светкавично замете и това под килима - да не подхранва излишно антиправителствената носталгия по миналото, която кой знае защо се шири сред електората.
Междувременно багерите ръфат нови и нови улици и булеварди, паркове и градинки, тротоари и бордюри. И ето че с днешна дата основната цел е постигната - в София вече трудно се намират и две педи неразкопана земя. Ала и това не е случайно. Когато му дойде времето, разните му там студентчета и доцентчета ще садят из рововете и кратерите картофи. С тях Строителят ще изхранва Япония и целия свят. Славата на неговите магистрали ще отекне чак в лондонското Сити и на нюйоркския Уолстрийт, тамошните инвеститори ще полетят по тях и ще заровят милиардите си в картофените ниви. В минутите на отдих ще ритат мачлета на новия стадион или ще куфеят на чалга концертите в новата спортна зала. По примера на Доган и Цветанов всички българи ще станат консултанти. Злостните носталгици по миналото пък ще се излежават в нов-новеничкия затвор край Волуяк. За приноса му в охранването на световното население Строителят ще получи потупване по пагоните от готвачката на американското посолство. Глобалните телевизии ще почват и свършват новините си с него, след което една подир друга ще се нижат градивните рубрики: “Строителят каза”, “Строителят реже ленти”, “Строителят хвърля семена в браздите” и т.н. В останалото телевизионно време ще се отразява още по-нататъшното подобряване на родното и международното положение. А ако даде Господ багерите да изкопат отнякъде и достатъчно кухненска помия, студентите и доцентите ще гледат и прасета. Така към кухнята на човечеството ще се прибавят цели планини мусака и свинско с картофи по банкянски.
Натрупаното по този начин картофено и свинско национално богатство ще се охранява от американските бази, анадолската авиация и глутниците баскервилски кучета, отгледани с такава любов от Строителя и неговото фандъче. Ето защо и ние като всички бъдещи консултанти се солидаризираме напълно с изреченото от самия Строител, че благодарение на него все правим неща, дето не сме ги мечтали и в златните години на Тато. Така де: да сте мечтали някога Цецка да стане парламентарист номер 1 на страната?
