Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 16 (2013) РЕПАРАЦИИТЕ - ГРЪЦКИ НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ

РЕПАРАЦИИТЕ - ГРЪЦКИ НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ

Е-поща Печат PDF

Съгласно тълкуванието, дадено от дипломатическия речник, репарациите, като вид обезщетение, което се дължи от нападащата, но загубила войната държава с цел компенсация на нанесените материални щети от агресора, се въвежда за първи път на Парижката мирна конференция през 1921 г., след Първата световна война, и то по отношение на Германия.

Пак там се казва още нещо важно, свързано с темата - че тя отказва да плаща репарации на съсипаната от нея Франция. След редица неуспешни опити да получи обезщетението, Франция поискала да събере печалбите от Рурската промишлена зона като заместител на репарациите, но германците спират да ходят на работа и Рур замира. В резултат на това, и след настъпилите политически и икономически катаклизми след войната в самата Германия, тя заплаща едва 12 % от исканото от Франция обезщетение... Толкова от историята, сега към реалността днес.

От началото на кризата в Гърция през 2010 г. и досега, периодично в гръцкия печат се повдига въпросът, че Германия още дължи на Гърция военни репарации от Втората световна война. Акцията за тази година бе подновена на 8 април, когато в. „Етнос” съобщи, че немското списание „Дер Шпигел” е публикувало данни от секретния доклад на гръцкото правителство, съгласно които Берлин дължи на Гърция репарации от Втората световна война в размер на 162 млрд. евро. Плащанията, за които претендира гръцката страна в доклада, включвали 108 млрд. евро за щети по инфраструктурата и 54 млрд. евро за заем, който Гърция е била задължена да изплати по време на нацистката окупация.

Репарациите се равняват на БВП на Гърция и ако се платят, ще покрият голяма част от държавния дълг на страната. Въпросният доклад съществува и е изготвен от специална работна група към Сметната палата на Гърция, сформирана през септември 2012 г., оглавена от зам. финансовия министър Христос Стайкурас. Събраните архивни документи, приложени към доклада, са с обем 761 тома. Самият доклад е 80 страници и е на бюрото на министър-председателя Андонис Самарас.

Гръцкото правителство потвърди наличието на доклада, но източници, близки до премиера Самарас, споделят, че правителство на този етап не желае да го публикува с цел да избегне конфронтацията с основния нетен кредитор на Гърция - Германия. Въпреки че министър-председателят мълчи, реакции на по-ниските нива не липсват.

Официалният говорител на гръцкото МВнР заяви за медиите: „Гърция показа, че няма намерение да се отказва от искането си към Германия да й плати за щетите по време на Втората световна война”, а зам. финансовият министър Стайкурас потвърди, че това ще стане във времето и в зависимост от условията: „Гърция счита въпроса за отворен и си запазва правото да го постави, за да постигне задоволително решение”. Опозицията в лицето на „Сириза” също не мълчи. Въпросът за репарациите бе поставен директно от лидера на парламентарната опозиция Алексис Ципрас на финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле по време при срещата с него в Берлин. Във вътрешнополитически план той обвинява правителството на Самарас, че с мълчанието си обслужва интересите на кредиторите, които изкупват на безценица обществените блага и изцеждат и последните центове от доходите на гръцките граждани.

Интересно е и друго, че при интерпретацията на проблема гръцкият печат не ползва свои авторски материали, а се позовава най-вече на авторитетните немски издания „Щерн”, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и „Дер Шпигел”. Това показва, от една страна, че по темата се работи предпазливо и най-вероятно с автори, гръцки лобисти в немския печат, а от друга страна, най-вероятно се цели внушението, че проблемът е реален и едва ли не Германия го повдига и е съгласна с неговото решаване в полза на Гърция.

Без да сме привърженици на конспиративната теория, следва да отбележим, че гръцките искания са добре организирана, но с наивни очаквания за ефективност акция за натиск върху Германия с цел смекчаване на позицията й по отношение на рестриктивните мерки спрямо Гърция и по-голяма щедрост при отпускане на кредитите. Изразената официална позиция на Германия, чиито изчисления се различават от гръцките обаче, изключва и тази възможност.

Германия решително отхвърля отправените нападки, че дължи на Гърция още военни репарации от Втората световна война. Германското външно министерство в своя нота обяви, че: „Федералното правителство смята, че след няколко десетилетия въпросът за репарациите е загубил своето значение. Германия е поела своята отговорност за миналото и същото важи и за окупацията на Гърция през Втората световна война. Според споразумението от 1960 г. ФРГ е изплатила репарации на Гърция в размер на 115 млн. DM (около 58,8 млн. евро) за щетите, нанесени от нацизма. Гърците, които са били подложени на принудителен труд, са били компенсирани чрез фондация „Памет, отговорност и бъдеще”. След 1960 г. освен това ГФР е отпуснала на Гърция безвъзмездна помощ от около 32 млрд. DM (16.3 млрд. евро) на двустранно и европейско ниво, за да подкрепи Гърция в ЕИО. Въпросът е деликатен и може да навреди на Гърция в отношенията й с най-важния кредитор в Европа”.

Официалната реакция на германското правителство бе подкрепена от най-мощния институт за икономически изследвания в Европа, базиран в Германия (IFO), и института по история в Берлин. В своя статия в „Щерн” професорът по модерна гръцка история Хайнц Рихтер напомни, че: „В Гърция парите никога не стигат до получателя... Гърция е получавала обезщетението много пъти и освен всичко веднага след войната Германия изпрати на гърците 30 000 т промишлени стоки и 200 млн. DM помощ във вид на инвестиции, но те никога не са стигали до предназначението си. Не бива да забравяме и тези 37 млрд. евро, които Гърция получи от нас по линия на спасителния план за Еврозоната”.

Шефът на IFO институт професор Ханс Вернер Зин пък съвсем попари гръцките надежди, като заяви: „Получените от Гърция сега 460 млрд. евро под формата на отписване на дълга и целево кредитиране надхвърлят 116 пъти помощта, отпусната на страната по плана „Маршал” и какво имаме насреща, нищо”. След ясно изразената официална позиция на германското правителство гръцкото правителство би следвало вече да е наясно, че от Германия няма да получи репарации не само защото сметките са различни, или защото Германия не е свикнала да плаща репарации, както стана ясно и по-горе, но и защото е в позицията на силния и в момента тя диктува условията на поставената на колене Гърция. При това положение акцията от страна на гръцките политици и медии по-скоро би могла да се ползва за вътрешнополитическа употреба, и то временно.

Проблемът на всички гръцки правителства още от Първата световна война насам е, че те винаги са разчитали на готовите чужди пари от репарации, наеми от бази, помощи и спасителни планове, за да съществува държавата им. Гърция, за разлика от нас, никога не е плащала репарации, тя само е получавала.

Върху България, като участник в двете световни войни на погрешната страна - страната на Германия, - са налагани непосилни за младата и неукрепнала държава репарации, от които винаги се е възползвала Гърция. По силата на Ньойския договор от 1919 г., в размер на 2, 250 млн. златни лв. и 70 000 глави добитък, които тя заплаща до 1956 г., като голямата част са на Гърция. Парижкият мирен договор от 1947 г., след Втората световна война, налага репарации по-тежки от тези след Ньойския договор. България се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. са за Гърция и 25 млн. за Югославия. Освен наложените репарации България бе заставена да се откаже от всички свои вземания от Германия след 1 септември 1939 г., включително в периода преди влизане на страната ни във войната. Стойността им възлиза на 100 млн. долара, главно от неплатени стоки от Германия.

За голямо наше съжаление до момента няма правителство на България, което да е поставило пред Германия този въпрос. С милионите от нашите изплатени репарации и тези по плана „Маршал”, както и с милиардите, дадени за подкрепата на Гърция за влизане в ЕИО, страната трябваше да се превърне в Япония на Балканите, но поради политическата конюнктура и недалновидността на гръцките правителства това не се случи. Гърция не използва парите за въвеждане на високи технологии и работна сила с висока специализация, които да бъдат впрегнати за издигане икономическия потенциал на страната, а за икономически неподкрепено измамно благоденствие. Създаденото с тези пари фалшиво „гръцко икономическо чудо” рухна и сега Гърция отново чака репарации и помощи, за да оцелее. Това обаче този път няма да се случи, защото с цената на много заеми тя изпълни мисията, която беше възложена от Западна Европа и САЩ – да се превърне в регионална военна сила и бъде пример за социално благополучие пред стените на разпадащата се социалистическа система.

Тази система поне засега не съществува и няма кой да дава пари за демонстрация на сила и благополучие. Сега е време да се плаща и ще плащат гърците, тези, които си бяха въобразили, че други ще дават парите и ще работят за тях.