Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 16 (2013) БЪЛГАРИЯ В СЯНКАТА НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

БЪЛГАРИЯ В СЯНКАТА НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 15

България – Македония: какво предстои?

През последните 20 години ръководните политически кръгове и в двете балкански държави са ангажирани с утвърждаване на собствената си легитимност и оцеляване, със само-обогатяване, с поддържане на статукво на конюнктурата поради липса на политически опит, национална доктрина, реално гражданско общество, отсъствие на историческа оценка и уважение към миналото и липса на въображение за преодоляване на националното обезличаване в бъдеще.

За Македония обстановката е естествена и обяснима – тази все още спорна територия, прави първите си стъпки по пътя на държавното строителство с изключително тежко наследство от почти вековна сръбска окупация и разгарящи се междуетнически конфликти.

Що се отнася до България състоянието на нещата е непростимо занемарено – страната няма нито национална доктрина за сигурност и външнополитически приоритети, нито политици, които да осъзнаят и да разберат променящия се свят и шансът, който се откри пред държавата за възстановяване на статута, изграден със силата на оръжието, на дипломацията и на буквите във времето, когато бе основен съперник на Византия на Балканите и в Европа.

Невъзможно е да се формира и провежда успешна политика за подобряване на отношенията между България и Македония, без да се отчитат днешните реалности и причините за това състояние на нещата.

А какви са те?

Накратко, съществуват две държави на българския етнос, на територия, която в продължение на 500 години е била част от Османската империя, от 135 години България е независима самостоятелна държава, докато територията на Македония в последвалите 100 години се превърна в ябълка на раздора между всички съседни балкански държави. В този период от Македония в България намериха убежище стотици хиляди българи, чиито наследници са част не само от миналото, но и от настоящето на Македония с всички правни, религиозни, етнически, битови и политически последици от статута им на бежанци и на български граждани.

В историята на борбите за освобождение на македонските българи след 1878 г. са записани десетки въстания, смяна на окупатора и формите на окупация, участието на България в две локални и две световни войни за освобождение на Македония, денационализация, подмяна на националната идентичност на населението. Очевидно е, че докато причините за така очертаните събития не се отстранят, процесите ще продължат и в бъдеще и в тях ще участват по право както гражданите на Република Македония, така и прокудените от родните им места българи и техните наследници.

Откъде трябва да започне разплитането на възела?

От България.

От българите и техните наследници, прогонени от родните им места в Македония и намерили убежище в пределите на българската държава или емигрирали в САЩ, Канада, Австралия и другаде по света.

Накратко - от решаването на въпроса за бежанците, които по нормите на международното право и на съвременните цивилизовани общества имат право да се завърнат у дома си, по родните места на бащите и дедите си.

Със завоюването на Балканския полуостров Османската империя стана генератор на бежанци. С разпадането й през 19 и началото на 20 век проблемът с бежанския статут на отделната личност или етнически групи се превърна в проблем на цели народности, в резултат на насилственото обезлюдяване на обширни географски области и политиката на геноцид срещу коренното население от страна на турския окупатор. Половината от територията, заселена с българи, бе обезбългарена. Милион и половина арменци бяха избити! Възникна бежанският проблем от Тракия и Македония.

Бежанските вълни от Македония и Западна Тракия към България, като океански вълни при прилив, следват Освобождението, Кресненското въстание, Винишката и Валандовската афера, Солунските гемиджии, Илинденското въстание, Балканската, Междусъюзническата и двете световни войни.

Истинската трагедия настъпи със създаването на Р Македония през 1945 г., когато българи, събудили се македонци и сърби, колят и изтребват българи.

След Първата световна война македонските бежанци в България се организират в 700 братства, от които по Закона за юридическите лица от 1933 г. 200 се регистрират съдебно и съществуват като добре структурирани, неполитически организации. Основната цел на братствата е да се поддържа жива връзката с родната земя, с братята и сестрите, останали в Македония, да се съхрани общата памет и да се търсят пътища за възстановяване на справедливостта и свободата.

Организационно братствата се обединяват в съюз с централно ръководство - Национален комитет, със свои структури и собственост. Паралелно с тях действа и ВМРО като бойна организация на останалите под сръбска власт българи в Македония.

На 19 май 1934 г. е извършен военен преврат от Кимон Георгиев и Дамян Велчев, които забраняват ВМРО, но не посягат на братствата. Това става на фона на следните две събития (които сполучливо описва Иван Николов в статията си „България и Югославия след Ньой – Стратегията на цар Борис III за мирна ревизия на договора”, публикувана в „Крематориум за илюзии – България - Македония”, Изд.„Св. Климент Охридски”). На 3 октомври 1933 г., в разговор на среща в Евксиноград между цар Борис и крал Александър Карагеоргевич, Борис поставя следното искане: „Югославия да върне на България Цариброд и Пирот и да разкрие черкви и училища в Македония”. Карагеоргевич отхвърля българските внушения. След два месеца, на среща през декември 1933 г. в Белград между Борис и Александър, Борис без никакви условности се съгласява с искането на Белград за забрана на ВМРО. 19-томайците осъществяват тази договорка. Така монархът стана вдъхновител, проводник и гарант на сръбската политика в България под претекст, че сближаването с Югославия в онзи момент е по-важно от съдбата на българите в Македония!

След 9 септември 1944 г. , с помощта на МВР, под ръководството на Антон Югов, се подменя ръководството на Македонския научен институт. Целта е да се улесни провеждането на директивата на Коминтерна за създаване на македонска нация, а на практика се съдейства на Сърбия да продължи обезбългаряването на Македония и подмяната на националната идентичност на населението.

С Решение № А-135 от 15 март 1947 г. на Политбюро на БКП се препоръчва „реформиране” на бежанските организации. В София се създава дружество „Гоце Делчев” и „Съюз на македонските културно просветни дружества”. Предприема се процес на закриване на братствата по съдебен ред

Препоръчва се Националният комитет да се саморазпусне.

Препоръката на Политбюро за „реформиране” на братствата започва да се изпълнява и в продължение на 5 години братствата са ликвидирани по съдебен ред с „резолюции” на съда, актове, непознати в съдебната практика. По същество „реформата” се провежда на два етапа. С резолюции на съдилищата, основно приети през 1952 г., се решава:

1) Прекратяване съществуването на съдебно регистрираните братства;

2) Възлага се на Министерство на комуналното стопанство, служба „Държавни имоти”, да издири и приеме имуществото на ликвидираните сдружения.

Съдът не се произнася по съдбата на фирмените дела, разпорежда вписване на резолюциите за прекратяване, след влизането им в законна сила, в специален регистър на сдруженията и фондациите; съдът не се произнася по съдбата на имуществото на сдруженията – национализира ли ги, одържавява ли ги, поема управлението им ли, завладява ли ги като безстопанствени и ги подарява на служба „Държавни имоти”, без да указва какво да се прави с тях. Те са собственост на сдружения, в сдруженията членуват физически лица, които колективно имат определени от закона имуществени и членствени права.

Въпреки че прекратяване то на съществуването на братствата по съдебен ред продължава и през 1952 г., с Указ на Президиума на Народното събрание от 17 март 1951 г. се прехвърлят имуществата на „саморазтурилите” се македонски благотворителни братства и други македонски организации и фондациите и ефориите при тях на Македонското културно просветно дружество „Гоце Делчев” в гр. София. В чл. 1 на Указа е записано, че се прехвърля „правото на собственост върху имуществата на саморазтурилите се бивши македонски благотворителни братства и други македонски организации, Илинденската организация, Македонското женско благотворително дружество “Битоля”, Македонския младежки съюз и фондациите и ефориите при тях, състоящи се от налични суми, ценни книжа, влогове в разни кредитни учреждения, инвентарни предмети, както и следните недвижими имоти”, които са изброени.

В чл. 4 се казва, че „На основание настоящия указ Съюзът на македонските културно-просветни дружества в България и Македонското културно-просветно дружество “Гоце Делчев” в гр. София се снабдяват с нотариални актове от нотариуса при Софийския околийски съд за означените в чл.1 и 2 имущества”.

Изпълнението на указа се възлага на Министерство на финансите.

Указът е правен абсурд

тъй като нарежда издаване на нотариални актове за собственост върху имоти, за които други собственици имат нотариални актове, а не държавата, която се разпорежда.

Такъв указ не може и не произвежда правно действие, поради подмяна на субектите, които могат да участват в сделка по прехвърляне на собственост върху недвижим имот.

Македонското културно просветно дружество „Гоце Делчев” в гр. София е регистрирано във фирменото отделени при Софийски окръжен съд под фирмено дело № 1/1953 година, т.е. година след „саморазтурването” и прекратяване съществуването на братствата и две години, след като то самото „получава” с Указ имотите на все още регистрираните братства!

Въпросът е какво в цялата тази процедура може да се счита за законна, възникнали ли са някакви правни последици и кой би могъл да се възползва от тях?

На 5 януари 1990 г. в София се провежда Възстановителен конгрес на кръгове, гравитиращи около Съюза на македонските културно просветни дружества. За председател е избран доц. Димитър Гоцев. Решенията на Възстановителния конгрес се прилагат към фирменото дело № 1/1953 година, като му се дава нов регистров номер - № 1974/1990 година.

На 16 декември 1990 г. се провежда Първият редовен конгрес на възстановения Съюз на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД).

Така ВМРО, която е забранена в България от 1934 г., възкръсва.

На този конгрес се променя и характерът на организацията – взема се решение за участие в политическия живот на страната с цел оказване влияние върху бъдещето на Македония, а председател става Стоян Бояджиев. На третия конгрес през 1995 г. е подменено ръководството и за председател е избран Красимир Каракачанов.

През 1999 г. името се променя от ВМРО – СМД на ВМРО – БНД - Българско национално движение, което през 2000 година се регистрира като политическа партия. Така регистрирано, това движение

прекъсва и семантичната връзка с братствата на македонските бежанци в България

В период от 40 години идеята, заложена в създаването на самите братства за взаимопомощ и опазване на родовите корени, е ликвидирана, организационната структура е заграбена, в първия случай от БКП и контролираната от нея държава, за да я използва в провежданата от партията вътрешна и външна политика в полза на Титова Югославия и световния пролетариат, а във втория случай от самозванци и политически опортюнисти в собствена полза. И най-сетне, имуществата на бежанците, придобити чрез братствата, на два пъти са незаконно секвестирани – в първия случай в полза на казионната организация Македонско културно просветно дружество „Гоце Делчев”, а във втория случай от нямащите нищо общо с материалното и духовно наследство на българските бежанци от Македония, група ВМРО (БНД).

СЛЕДВА