Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 16 (2013) ПАМЕТ ЗА ХРИСТО МАЛЕЕВ

ПАМЕТ ЗА ХРИСТО МАЛЕЕВ

Е-поща Печат PDF

На 6 април т. г. в музея “Земята и хората” бяха представени два тома избрани статии на Христо Малеев, дипломат, член на Редакционния съвет на вестник “Нова Зора”, наш приятел, съмишленик и блестящ анализатор. Залата на Големите кристали събра хора с големи сърца, все приятели, колеги и разбира се, близките и семейството на Христо Малеев, който наистина без време ни напусна на 19 октомври 2012 г. В негова памет, а и поради уважението и обичта на читателите на вестника, публикуваме две от изказванията на премиерата - думите на главния редактор на “Нова Зора” Минчо Минчев и на колегата и близък приятел на Христо Малеев посланик Тошко Тошков. В следващия брой възнамеряваме да представим словото на Мария Петкова-Базелкова, преводач от славянски езици. Вечерта води Михаил Малеев, музикален поздрав към гостите поднесоха проф. Жени Захариева - пиано, и цигуларят проф. Ангел Станков.

Уважаеми роднини, приятели, колеги и съратници на големия наш дипломат и специалист в изследването на международните и междудържавни отношения д-р Христо Малеев, събрали сме се тази вечер, за да изразим уважението си и към него, и към последния му, посмъртно отпечатан труд: един солиден двутомник с избрани статии. Това издание разширява представата ни за Христо Малеев, създадена вече от предшните му книги „Американската военно-политическа доктрина” (1969) и „Канада търси себе си” (1974), а и от други публикации.

Включените в двутомника текстове, писани през последните двадесетина години, черпят своите теми и от радикалните геостратегически промени в света, и от тежката за България атмосфера на хаос и несигурност след 1989 година. Като политически коментатор – международник и активен обществен наблюдател, Христо Малеев е предпочел доблестната позиция на човек, разсъждаващ върху нерадостните перспективи пред днешното човечество, вместо да пише художествено разхубавени мемоари, както направиха някои бивши наши посланици.

И това никак не е учудващо, защото за онези, които го познаваха, Христо Малеев винаги е бил една изключителна, неординерна личност. Не просто випускник на знаменития МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения), но и завършил го със защита на докторат. Не просто дипломат от кариерата, но и обладател на висок и многостранно развит интелект, далеч надхвърлящ изискванията на професията. Не просто ерудит в такава сложна сфера като дипломатическата, но и вещ анализатор, умеещ да отстоява собствени мнения по важни въпроси. За разлика от повечето дипломати, Христо не беше суетен.

Избраните статии на Христо Малеев третират значителни проблеми и на България, и на света през изтеклите две десетилетия. Що се отнася до злощастното ни отечество, става дума за целия така наречен преход, чийто край не се вижда, защото за политическите въжеиграчи, така е по-удобно, а за неуморно забогатяващите олигарски така е по-изгодно. Що се отнася до статиите за останалия свят, тук ще открием тълкувания на явления и коментари на събития, отнасящи се до Русия, Западна Европа, Балканите, Близкия изток, САЩ, Китай, Индия, Япония, Афганистан. Впечатляващ геополитически обхват!

Почти всички включени в двутомника текстове бяха периодично обнародвани във вестник „Нова Зора”, който впрочем имаше редкия шанс един автор като Христо Малеев да бъде негов сътрудник. Спомням си с какво нетърпеливо очакване всеки вторник разгръщах поредния брой на вестника, за да видя има ли там статия на Христо Малеев? На какво мнение е той по един или друг въпрос?

Със своята сериозност и проницателност Христо-Малеевите статии, които до неотдавна се публикуваха на страниците на „Нова Зора”, кажи-речи нямат аналог в днешната ни преса (която не само е рожба на общия мисловно-словесен упадък, но за жалост спомага и за по-нататъшното му разпространение).

Не мога да пропусна да подчертая, че текстовете на Христо Малеев, като цяло, се отличават с хубав, стегнат, експресивен език и със стил без украшения и замъглявания на смисъла. Използването на остроумие е винаги уместно. Това е енергична публицистика, притежаваща и достойнствата на есето, тъй като са налице и внимание към конкретния предметен детайл, и лична емоционална ангажираност на автора, на писателя и гражданина.

Може би си струва да кажа, че с Христо се познавахме още от 70-те години на миналия век, а в последно време се срещахме по-често. Не знам дали това има някакво значение, но ще споделя, че ни сближаваха много неща: любовта към Испания (аз съм испанист, а той беше посланик в Мадрид); възхищението от „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, смятан от нас за най-великия роман на 20 век; оценка на положителните аспекти в управлението на Т. Живков; убеждението, че от влошените (по вина и на двете страни) отношения между Русия и България губим най-вече ние – и то много...

Прочее, статиите на Христо Малеев представляват внушителен корпус от анализи, наблюдения, разсъждения, прогнози, обобщаващи характеристики, в които историческата и политическа ерудиция се съчетават с болка за нашата преживяваща национална катастрофа родина и остра тревога за съдбата на човека по целия свят. В условията на всеобща криза на човещината необходимо е на всяка цена да бъдат опазени от окончателно разрушаване културните, морални и народностни ценности. Такъв е патосът на хуманизма, който се излъчва от страниците, сътворени от Христо Малеев. Такова е и неговото послание към нас.

За да се очертаят по-релефно достойнствата на текстовете, за които става дума, допринася умелото, направено не само с любов, но и с познание съставителство на двутомника. Имам предвид съчетанието между хронологичния и тематичния принцип при подреждането на Христовите статии, осъществено от съпругата му Аля, тоест от проф. д-р Алевтина Малеева. Читателите без друго трябва да й бъдат благодарни.

А читатели на Христо-Малеевите текстове тепърва ще има. Както днес, когато се мъчим да се измъкнем от блатото, в което попаднахме не без свое участие, така и утре, когато идващите поколения може би ще се поинтересуват: Кои са били сегашните национално безотговорни политици? И кои са били самоотвержените донкихоти, осмелили се да се противопоставят на гробокопачите на България? За нас отговорите на тези въпроси са безпощадно ясни и днес, но какво ще каже бъдещето, не знаем. То е, както в стиховете на Вапцаров:

Но разкажи със думи прости

на тях – на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

Статиите на Христо Малеев ще останат като автентичен документ за това, че у нас, на фона на лишената от чест политическа класа, е имало и честно мислеща интелигенция. Без никакво преувеличение мога да кажа, че статиите на Христо Малеев представляват и едно ценно градиво за бъдещите изследвания на нашата епоха. Нито имам възможност тук, в тези мои оскъдни редове, нито пък съм достатъчно компетентен, за да оценявам подробно анализите и коментарите на Христо Малеев, но съм сигурен, че с това ще се заеме българската историческа и социологическа наука.