Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 16 (2013) КОШМАРЪТ НА КИШИНЕВ СЕ СБЪДВА

КОШМАРЪТ НА КИШИНЕВ СЕ СБЪДВА

Е-поща Печат PDF

Кошмарът на Кишинев, който мъчи молдовските управляващи вече две десетилетия – обединяването на приднестровци, гагаузи и българи в общ фронт срещу централната власт, най-накрая се сбъдна. Епицентър на бунта, който разтресе Молдова, както се и очакваше, стана югът на страната. На 10 и 11 април една след друга двете общности - първо гагаузите, после българите, предявиха сериозни претенции към молдовското държавно ръководство, което ускорява възвръщането на „румънската идентичност” на молдовците (?!).

Възвръщането” към „румънските корени” в Молдова и отхвърлянето на руския език и култура, което тече с пълна сила, заплашва не само двете малцинства, но също така и останалите етноси в страната. Затова и руснаци, и украинци, и представители на други националности следят много внимателно ставащото в Комрат и Тараклия. С особен интерес следи случващото се и Приднестровската молдавска република (ПМР), която вече над 20 години води свой самостоятелен живот. Още повече, че по „украински образец” от една година започна изграждането на „спойката” между трите региона – ПМР, автономната област Гагаузия (Гагауз-Ери) и населения предимно с хора от българския етнос Тараклийски административен район. Става дума за изграждането на регионални звена на Партия на регионите, по модела на управляващата в Киев формация на Виктор Янукович със същото име. Стратегията на новата партия е ясна – само обединяването на усилията и потенциалът на трите региона е в състояние да спре тяхната румънизация. И стопирането на този процес може да стане дори с цената на отделянето на Комрат и Тараклия, по примера на Тираспол, от суверенна Молдова и сливането им в общо формирование. Като първа стъпка в тази посока може да се разглежда проектът за създаване на обща културно-административна автономия на Гагаузия и Тараклия. Фактът, че не без усилията на молдовските власти, този проект среща сериозни трудности, не е състояние да спре намеренията на водачите на регионалистите.

Засега единствено партия “Възраждане” подкрепя район Тараклия да придобие статут на национално-културен център. Това каза в интервю за агенция “Фокус” кметът на град Тараклия Сергей Филипов, във връзка с текущата реформа за децентрализация, при която Тараклия може да бъде лишен от статута районен център. “Нито една политическа партия в Молдова не се е изказала по този въпрос. Единствено г-н Мишин и г-н Бабенко, от парламентарната партия “Възраждане” (някога те са излезли от Комунистическата партия), заявиха, че са готови да подкрепят нашата инициатива”, допълва Филипов. Според него инициативата на местната власт се подкрепя от Автономния район Гагаузия, от Приднестровието, където живеят 12 000 етнически българи, от Конгреса на българите в Украйна и от обществени организации и активни граждани от Русия. Открита подкрепа други държави не могат да проявяват, защото би било намеса във вътрешните работи на държавата – Република Молдова”, уточнява кметът на града. Според Филипов, ако Тараклийски район успее да се сдобие със статут на български национално-културен район, той ще стане бранд както в Република Молдова, така и на международно ниво, а също и по-забележим за инвеститори от Европа, от Русия и от други източни и западни страни. Г-н Филипов обяснява, че в районния съвет на Тараклия действа работна комисия, която до дни трябва да довърши законопроекта за такъв статут, после той ще бъде изпратен в парламента, където ще бъде преведен на държавен език. Кметът се надява политиците внимателно да го проучат и да приемат разумно решение, като дадат статут на национално-културен център на район Тараклия.

Както съобщава сайтът regnum.ru, на 11 април т. г. Тараклийският районен съвет единодушно одобрил обръщение към властите в Кишинев с искане да се предостави национално-културна и административна автономия на населението, мнозинството от което са българи. Медиата се позовава на обръщението на кмета на Тараклия Сергей Филипов по повод 200-годишнината от основаването на града, което ще бъде отбелязано официално на 6 май. Към самото обръщение има и приложен проектозакон: “За особения статут на Тараклийския национално-културен район на Република Молдова”. В него пише, че инициативата трябва да бъде реализирана за целите на установяване на справедливост по отношение на българската общност, съхраняване на международния мир и спокойствие, изключване на опитите за нарушаване на целостта или ликвидиране на Тараклийския район.

В документа се отчитат исторически установените условия за развитие на българската култура, език, традиции и съхраняване на етническата самобитност на българите и се подкрепят многократните молби на цялата българска общественост за специален статут в рамките на републиката.

В чл. 1 е посочено, че Тараклийският район с компактно българско население получава особен статут на административна автономия в рамките на своята територия и като център на национално-културната автономия на българската общност в Молдова. Той се нарича “Административно-териториално образование Тараклийски национално-културен район” в състава на Молдова. В чл. 10 е записано, че “правото на българското етническо мнозинство на особен статут на Тараклийския район се оформя като административна автономия.”

В същия документ в чл. 15 се определя, че “в официалните контакти на територията на Тараклийския национално-културен район редом с държавния (румънски), се използват български и руски езици.” Именно въпросът за „употребата на езиците” стана капката, която „преля чашата” и принуди иначе „кротките” наши сънародници живеещи в Молдова да прибегнат към акта на Тараклийския съвет. Възникналият конфликт бе заложен в предизвикалата гневните реакции на малцинствата в Молдова образователна реформа на правителството. Тя предвижда вливане на малките училища в по-големи поради „финансови причини”. Официалната причина, заявена от властите, са прекалено големите разходи по поддръжката на училищните заведения с недостатъчен брой ученици. Представителите на българската общност в Тараклия обаче заподозряха други причини. Според тях съществува реална опасност малкото на брой български училища в областта да бъдат затворени, което ще дискриминира българската общност. Затова и инициираната от правителството на Молдова „реформа в образованието” срещна сериозна опозиция от страна на местната власт. Проблемът така и не бе решен и причините за това не са на местно политическо ниво. В резултат на политическия спор бюджетът за образование на район Тараклия бе спрян.

Не само „образователната реформа” обаче доведе до „бунта” на българите в Молдова, които са адаптивни и винаги са се стремили да избягват конфликтите със съседите си, особено с тези, които са представители на “титулната нация”! За да се разкрият всички причини за акта на Тараклийския районен съвет от 11 април, е нужно да се разгледат да се разкрие неговият генезис. Защото ако това не стане, не само ще се създаде една силно изкривена картина на днешното противостояние, но и ще се очертаят неточни варианти за излизане от ситуацията.

СЛЕДВА