Колко сбъркана се оказа 2011-а?! Определена от управляващите за година на нашето присъединяване към шенгенското пространство, тя се превърна в година на предизборна демагогия, разочарования, пожари, взривове, протестни шествия и други прояви с горчив привкус. На 10 февруари гръмна бомба пред редакцията на в. „Галерия; на 19 юли избухнаха взривове пред офиса на РЗС в столицата и пред един клуб на ДСБ; на 23 септември, след едно убийство в Катуница, пламнаха три от петте къщи на фамилия Рашкови, а „Цар Киро” бе поставен под полицейска закрила, преди той и едноименният му внук да бъдат арестувани. В десетки градове се състояха протестни шествия, квалифицирани от „свободните” медии като „расистки” и „етнически”, а за капак, на 13 октомври в 22,00 часа, взрив унищожи служебната кола на директора на „Канал 3” Сашо Диков.
Да не забравяме, че на 6 октомври, близо до депутатски блок в жк „Витоша” бе намерен куфар с тротилови шашки без детонатори, а на 7 октомври гражданинът Иван Пейчев, представящ се за новозеландеца Джон Смит, хвърли две димки пред централния вход на Народното събрание.
Само два от атентатите съвпаднаха с посещението на еврокомисари и други висши бюрократи от ЕС (Жозе Барозу, председател на Европарламента, Йежи Бузек, председател на парламентарната група на ЕНП, Жозеф Дол, комисар по комуникацията, Йоханес Хан, Кристалина Георгиева, плюс още 20 евродепутати от ЕНП за изнесеното открито заседание на партията). Това не попречи на герберите да обясняват всички взривове с „успехите” и „устрема” на правителството към Шенген. В параноята си управляващите от ГЕРБ стигнаха дори до там да приписват взривовете на потърпевшите. Това, както изтъкна вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, било „добра хипотеза”. Добра за кого? За некадърниците от МВР ли, които и след взрива срещу Сашо Диков се оправдаваха, че подобни престъпления се организирали много професионално и били трудни за разкриване? Нима в МВР работят непрофесионално? От взрива пред редакцията на „Галерия” изминаха почти девет месеца, а не са разкрити нито извършителите, нито поръчителите на атентата. Защо?
Не обяснява ли този факт и дълго отлаганото приемане на България в Шенген?
След взрива пред дома на журналиста Сашо Диков от устата на управляващите потекоха традиционните анатеми срещу „Октопода” и душманите, които губят търпение, когато еврокомисари хвалят правителството, сиреч народа. На въпроса кои са тези врагове, Бойко Борисов отговори загадъчно: „Всички ги знаем!”. Като ги знаят, защо не ги назоват и арестуват? Според шефа на МВР Цветанов (в предизборен отпуск), взривът на 13 октомври бил част от предизборната борба. Сиреч, става въпрос за нещо „нормално” в предизборна обстановка!
Кандидатът на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев повтори като ехо мисълта на вицепремиера за „нормалността” на взривовете преди избори, както и тази на премиера за връзката между атентатите и визитите на европейските чиновници: „Зададат ли се еврокомисари, и на пътя им се изпречва някой взрив!”. Да не би еврочиновниците да са търсили поводи за отлагане на българското членство в Шенген, поръчвайки взривовете у нас? Тогава по-добре да не стъпват тука!
Да, ама не! На 13 октомври т.г. в София се изсипа цяла тумба евробюрократи. Придворните медии съобщиха за височайшите гости с едри заглавия от рода на „Европа ни дойде на крака!”... И както обикновено става, вместо да изпишат вежди, гостите избодоха очи. Понеже на място се убедиха в основателността на холандското и финландското „не” на българското членство в Шенген. Какво би спечелила цялата тази общност от влизането ни в Шенген, ако страната ни, благодарение на правителството, остане без предприятия, с „излишна” деквалифицирана работна сила и над 2 млн. пенсионери? Нали парите за пенсии и здравеопазване идват от заплатите и вноските на работещите? Да не би болните, оставени без медицински грижи поради закриването на болници и изтичането на медицински кадри, да тръгнат да се лекуват в Европа по построените от Борисов магистрали? Не!
Но ако възмущението на огромната електорална маса от крещящата социална безчувственост и безотговорност на ГЕРБ не се изрази в протестен вот на тези избори, значи българите ще си заслужават участта. Те само ще потвърдят думите на Бен Голдейкър в книгата му „Псевдонауката” за безсилието на разума, когато се сблъска с ирационалното у хората. В нашия случай става реч за „слепци с очи”, които харесват Бойко Борисов само защото им напомня за тях самите.
Но не е ли атентатът срещу един журналист като Сашо Диков средство на МВР да изкопчи повече пари от бюджета? Ако заимстваме терминологията на Цветанов, това също е „добра хипотеза”. А пък ако атентатът се свърже с неколкократно отлаганото членство в Шенген, логично е в неговото организиране да се потърси и външна следа, нали? Кои са най-яростните противници на приемането на България и Румъния в Шенген? Това са крайно десните националисти в Холандия и Финландия - съидейниците на Волен Сидеров. Лидерът на „Атака” „копае” срещу правителството отвътре, а холандците и финландците – отвън! И ето ти международен заговор срещу „най-успешното” управление и неговата стратегическа цел – присъединяването на България към Шенген.
От телевизионните дебати на тримата „основни” кандидати за „Дондуков” 2, за сетен път се убедих, че най-неподготвеният е този на ГЕРБ. И ако стигането му до балотаж е малко чудо, влизането му в президентството ще е катастрофа! И понеже в демократичния свят не вярват на голи обещания за светло бъдеще, в Ню Йорк хиляди протестиращи окупират „Уолстрийт”; в Рим трошат банкови офиси и се сражават с полицията; в Атина стачкуват, а в Лондон, Брюксел и Париж манифестират срещу икономическата политика на правителствата си.
У нас мерим рейтинги и правим предизборни сметки, поради което шефът на МВР заключава, че обстановката е спокойна. Един взрив не може да преобърне колата, щом народът „харесва” Бойко Борисов. Да му мислят тези, които си въобразяват, че Росен Плевнелиев или Меглена Кунева ще е следващият социален президент.
Междувременно, докато правителството на ГЕРБ строи магистрали, една компания със стогодишна история – БДЖ, пътува към небитието, а за лечението на децата се събират пари с есемеси. Бившият строителен предприемач Росен Плевнелиев, като кандидат за президент, твърдеше, че се възхищава от Стефан Стамболов, но едва ли е чел как строителите на съвременна България са национализирали наследените от Османската империя железници. Престижно е да режеш ленти на пътни отсечки, но това го правят и африканските диктатори. Когато в страната ти ограбват, заплашват и убиват хора, палят къщи, взривяват бомби или скандират „Циганите на сапун!”, рязането на ленти с предизборна цел е престъпление! По какво тогава се различават управниците ни от онези, дето клечат край селските казани в очакване да потече вълшебният еликсир? Не чакат ли и те „селската бара ракия да стане”?
Ако националният идеал е патентоването на гроздовата ракия, да пием и да забравим!