• НОВ СТАТУТ – НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Известно е, че един от най-важните въпроси, който занимаваше българите в Молдова през първото десетилетие след обявяването на независимостта й, бе съхраняването на Тараклийски район. Той бе повдигнат във връзка с реформата за административно-териториалното деление на републиката, която цели да възкреси старата довоенна румънска административна структура. Същата реформа, която управляващите в Кишинев се опитват да реализират и днес и която доведе до твърдата реакция на нашите сънародници през отминалите дни.
Цялата история на Тараклийски район през съветско време бе низ от прераждания. Създаден веднага след Втората световна война, не след дълго той бе разтурен, а в началото на 60-те години на 20 в. бе възстановен. Съгласно посочените цели в Указа на президента и Постановлението на правителството за развитието на българското население в Молдова се предвижда този район да се определи като български. Едновременно с това е визирано районът да стане изобщо център на национално-културното развитие на българите в републиката - каквото бе и главното искане на Тараклийския съвет, прието единодушно на сесията му на 11 април 2013 г.
Всъщност основната цел на централното молдовско ръководство в началото на 90-те години е да откъсне българите от току-що създаденото автономно гагаузско обединение. Затова и към Тараклия през 1995 г. са присъединени редица български села (Твардица, Валя-Пержей и Кортен) от Чадър-Лунгски район, който влиза в състава на АТО Гагаузия. След това присъединяване в Тараклийски район живеят вече 30 999 души, или 63,8 % от населението му са българи. Те са една трета част от българското население на страната! В района също така живеят 7 433 молдовци (15 %), 3 364 гагаузи (6,9 %), 3 203 украинци (6,6 %), 2 466 руснаци ( 5,1 %) и др.
Първоначално молдовският парламент отхвърля идеята за самостоятелен Тараклийски район. Той приема закона в редакция, според която районът трябва да влезе в Кагулски уезд. Но това не задоволява жителите на района и изцяло българската общественост в републиката, които продължават решително да защитават идеята за съхраняване на Тараклийски район. Жителите настояват за административна самостоятелност на района преди всичко и по чисто икономически причини - да могат да разполагат с част от заработеното от тях за свои собствени нужди. С протестните си действия и искания да запазят правата си, включително национални, тараклийци привличат България преди всичко чрез българското посолство в Кишинев (посланик Петър Воденски), както и международните правозащитни организации. По този начин тараклийският проблем в Молдова от “домашен” се превръща в международен.
В резултат на всичко това на 22 октомври 1999 г. Парламентът на Молдова взема решение за създаване на нова административно-териториална единица - Тараклийски район, със статус на самостоятелен уезд, който включва 10 примарии (кметства), 26 селища. И макар че този уезд официално няма национален статут, което често погрешно му приписват, той все по-релефно се превръща в център на българите в републиката. В него повече от пет хиляди българчета изучават родния си език.
В уезда действат две специални учебни заведения - педагогическия колеж-лицей “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Тараклия и музикалния колеж в с. Твардица. В тях са създадени условия за подготовката на национални кадри - специалисти по начална и музикална педагогика и по българска народна музика.
Но най-голямото достижение на българската общност в Тараклия и изобщо в Република Молдова е създаването на 30 март 2004 г. на Тараклийския държавен университет. Една от водещите роли за неговото създаване играят ръководителите на българското посолство в Кишинев - Евгений Еков, и на молдовското правителство - Василе Тарлев. Университетът е открит официално на 1 октомври 2004 г. от президентите на България Георги Първанов и на Молдова Владимир Воронин. На 13 май 2009 г. университетът получава свое име – кръстен е на българския духовник и просветител Григорий Цамблак. През 2009 г. тук се обучават около 300 студенти, през 2010 г. около 80 % от тях са етнически българи, има също така и значителен брой гагаузи. Първи ректор на университета е проф. Николай Червенков. Университетът установява контакти с български висши учебни заведения и е превърнат в обединителен център на научния потенциал на двете страни, като основно си сътрудничи с Великотърновския и Русенския технически университет. Всяка година около 100 студенти от Тараклийския държавен университет са на практика в български ВУЗ-ове. Впрочем – още нещо много важно – Тараклийският университет е уникален с това, че е единственият ВУЗ, където са равнопоставени два държавни езика – молдовски и български, като преподавателска и учебна практика, и за това има сключен междудържавен договор. (Тук трябва да се уточни и че по време на мандата на посланик Евгений Еков са сключени 14 междудържавни договора и 7 междуправителствени споразумения в различни области. – Бел. ред.)
Обаче възможностите , които носи сегашният статут на Тараклийски район, не се използват в пълнота. Има проблем с нивото на преподаване на български език, и не във всички села той се изучава. Все още не се преподава и българска история. Доста български прояви имат локален характер, без да се включва по-широко българското население, малко се прави да се запазва българският характер на селата. Обществената нагласа за българското все повече намалява! Макар в уезда да има великолепни български ансамбли, които могат да учудят дори българската публика, интересът към българското народно творчество все по-рязко се губи. Лошото е, че в известна степен се оказват прави тези, които прогнозираха, че доста ръководители в Тараклия се бориха за уезд само за да запазят своите места. Действително много от тях забравят за родолюбивите подбуди, които имат решаващо значение за съдбата на Тараклийски район. Ето защо от време на време днешната политическа опозиция критикува тараклийското ръководство, че в уезда нищо не се прави за българското национално развитие, а се поддържа старото.
Демократичните промени създават благоприятни възможности за участие на българите в обществения и политически живот на Молдова. Но има и специфика! Става дума за това, че в републиката партийните формирования не са създадени по класически начин, а много неща идват от външнополитическата насоченост - обединяване с Румъния, укрепване на независима Молдова, връщане към предишните връзки с Русия. Тъй като основно българите са категорично против обединяването с Румъния, най-често членуват в левите партии, гласуват за тях и с техни листи влизат в парламента. Четиримата депутати – българи (В. Карафизи, П. Шошев и В. Нейковчин), както и Иван Грек – членове на едни от първите парламенти, са от Партията на комунистите на Република Молдова. На повечето парламентарни избори мнозинството в Тараклийски уезд гласува именно за ПКРМ.
Известен брой българи работят в министерствата, в Молдовската академия на науките и др. През първите години на молдовската независимост един от вицепремиерите е Валентин Кунев, който след това бе председател на Българската община. В правителството на центристите Татяна Стоянова ръководи департамента за национални отношения, а ексдепутатът Карафизи бе ръководител на един от департаментите на Министерство на икономиката. Един от 10-те префекта (управители) на уездите - Оргеевски уезд, който основно е с молдавско население, бе българинът Евгений Писов. Кирил Дарманчев, а след него Степан Цолов са председатели на уездния съвет на Тараклия. Като цяло обаче българи държавни служители не заемат високи или ръководни административни постове.
Това ясно се откроява, като се направи сравнение със съветския период, когато българите са доста широко представени във висшите ешелони на властта – министри, първи секретари на райкоми, председатели на райсъвети и т. н. Промяната се дължи както на малкия процент българи, знаещи държавния език, така и на неотпадналите остри противоречия между Тараклия и Кишинев!
