Има нещо патологично в начина, по който Сърбия се държи със своите съседи. Доказвала го е не един път, доказа го и сега с отказа си да разкрие на 23 октомври изборни секции в Босилеград и Цариброд. Така хиляди българи с двойно гражданство бяха лишени от правото си на глас при избора на държавен глава на България.В същото време се оказа, че секция няма да има и в българското консулство в Ниш. В резултат на всичко това сънародниците ни в Западните покрайнини на практика останаха без възможност за гласуване. И въпреки призива на Демократичния съюз на българите към българското правителство да помогне на хората с българско гражданство в пограничните общини да гласуват по адресната си регистрация в страната ни.
Онова, което е особено показателно в случая, е, че отказът на сръбските власти идва след като нашите сънародници в Сърбия бяха изпълнили всички законови изисквания за разкриването на секциите. Нещо повече, той е направен въпреки че наскоро българското правителство отново декларира „безрезервна подкрепа” за членството на Сърбия в Европейския съюз. И тук неизбежно възниква въпросът, който мнозина в България си задават: “Защо с отказа си Белград отново се озъби на София?” Най-близкият до ума отговор е, че политиката на всички сръбски правителства до този момент е недобронамерена спрямо българската общност в Западните покрайнини. Верен е, но нито изчерпва ставащото, нито стига до онова, което все повече притеснява Сърбия и заради което тя ни каза безцеремонното си “Не!” А това е увеличаващият се брой на наши сънародници от покрайнините, получаващи БГ-паспорти. Именно това е гноясващият трън в петата на Белград, който го нервира и го кара да греши!
Основните причини за нарасналия интерес към българското гражданство се коренят дълбоко в драматичното положение на българското малцинство в Сърбия. Ако целостта на бивша Югославия беше непокътната, българското малцинство в Сърбия се нуждаеше от свой автономен политически статут. Той трябваше да гарантира неговата национална и културна идентичност и нормални условия за всестранното му духовно, политическо и стопанско развитие. Известно е, че Западните покрайнини са изкуствено присъединени към тогавашното СХС кралство поради анахронични военно-политически и военностратегически съображения. Но при условия на демокрация и пазарно стопанство те са осъдени на сигурна икономическа смърт. Освен ако отново не се създадат условия за свободни икономически връзки с България, към която Западните покрайнини са насочени поради географското си положение.
Покрайнините са естествено ориентирани към нашите пазарни центрове и пътища, а знае се, също така, че пазарните закони не признават изкуствените държавни граници. При днешните пазарни механизми Сърбия вече губи и все повече ще губи своя икономически интерес да инвестира в тези краища поради голямата им отдалеченост от сръбските пазарни центрове и пътища. При тази ситуация може да се очаква българското малцинство напълно да изчезне, или да се превърне в източник на нова криза на Балканите. Ето защо проблемът с обезпечаването на собственото му бъдеще се превръща във водещ за българското население в Босилеград и Цариброд.
Членството на България в ЕС донесе нови изпитания за българското малцинство в Сърбия. Сънародниците ни в Покрайнините останаха на външната граница на ЕС и за тях важат абсолютно всички ограничения за влизане в него (визов режим - макар и облекчен, ограничения за внос и износ на стоки и т.н.). Тъй като нашенците дори и по времето на тоталитарните режими ежедневно преминаваха общата граница, положението им след влизането на България в ЕС рязко се влоши и се усложни още повече.
Откриването на българско Генерално консулство в Ниш не можа съществено да облекчи тромавата процедура по придобиване на визи, защото градът се намира на 180 километра от Босилеград и e малко по-близко до Цариброд. Всичко това подтикна още повече наши сънародници, живеещи главно в Югоизточна Сърбия, да потърсят генерално решаване на нововъзникналите пред тях проблеми с подаване на документи за българско гражданство. Но както е известно, за огромно съжаление, процедурата за получаване на български паспорт е доста тромава, а и наситена с голяма доза корупционен заряд.
Според координиращият процеса по приемане на необходимите документи и издаване на българско гражданство орган - Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), възникналият непосредствено след 1990 г. сред българите в Западните покрайнини интерес към българско гражданство наистина бележи ръст. В същото време нашенците в Сърбия напълно оправдано негодуват против бавната процедура за придобиване на удостоверения за “български произход”, които се издават от ДАБЧ. Както и поради забавянето от страна на вездесъщата ни бюрокрация на придобиване на наше гражданство повече от три години, което изуствено пречи на възстановените с толкова труд връзки.
Ето защо, изхождайки от изключителната важност на съществуващия проблем и за да се спре ходенето по мъките на българите в Сърбия, Българският културно-информационен център в Босилеград (БКИЦ) направи свое радикално предложение към властите в София. “Смятаме - заявиха членовете на ръководството на БКИЦ, - че по отношение на българите в Западните покрайнини трябва да се приложи практика на възстановяване на българско гражданство, тъй като се касае за територии, откъснати от България, и граждани, на които с никакъв закон не е отнето българското гражданство.”
И въпреки че сегашното правителство на ГЕРБ въобще не обърна внимание на отправения апел и той увисна във въздуха, възможността някой следващ български кабинет да се върне към него остава. И това няма как да не тревожи управляващите в Белград. За тях, както личи, достатъчно голяма „заплаха” представлява и по оценките им „пълзящата административна българизация” на Западните покрайнини. Това обаче по никакъв начин не “извинява” Сръбската влада за отказа й да разреши откриването на изборни секции в Босилеград и Цариброд.
По-лошото е, че въпреки поредния звучен шамар, ударен на България от Сърбия, липсва каквато и да била адекватна реакция на София по случая. Това само окуражава Белград да продължи по същия начин и в бъдеще, защото е дълбоко убеден, че България е готова да обърне и другата си буза. Така ли е, наистина?
