30 манастира, стотици църкви и параклиси, кръстове по планинските пътеки и ликове на познати светци върху площ от 13 000 кв. км съставляват същинска монашеска република на Източното православие, подобна на Светогорската. В ивицата на юг от Източните Карпати, т.нар. Задкарпатие, обградена от някогашни Австро-Унгария, Чехословакия, от днешните Чехия, Румъния, Украйна и Унгария, 40 други конфесии: римо- и гръкокатолицизъм, юдаизъм, „Свидетели на Йехова”, 5 разновидности на адвентистите от 7-мия ден и пр., са се борили и борят за сърцата на тукашните хора.
Тази крепост на Източното православие са съхранили местните руски свещеници, монаси и монахини, самите те изпитали превратностите на вековни политически промени. Ужгородската уния (1646 г.) фактически унищожава голяма част от Източното православие.
Така, почти разбито, го заварва съветската власт (тогава Задкарпатието влизало в Украинската ССР). Властите изгонват униатите, но заедно с тях разпращат по родните им места в Русия и останалите източноправославни свещенослужители, превръщат манастирите в пионерски лагери или складове, а един - останал частично такъв и досега, в туберкулозен диспансер. 30 години чакали духовниците, докато към 1990 г. им разрешили да се върнат отново - някои от тях - вече на преклонна възраст. Заварили всичко опустошено и заедно с новодошлите млади започнали отначало.
Благодарение именно, на руските свещенослужители днес в третия по големина град на Задкарпатието – Хуст, съществува Съборният храм „Св.Св. Кирил и Методий”, един женски манастир, в с. Угля, пак на тяхно име, и трети – „Успение Богородично”, основан в 10 век от Кирило-Методиеви ученици, според руски изследователи.
„Ако Русия е покръстена от светия княз Владимир и през 1988 г. там честваха 1000 години от събитието, в Задкарпатието това направили светите Кирил и Методий и през 1989 г. отбелязахме 1100 години от приемането на Източното православие тук”, казва протойрей Василий, настоятел на Съборния храм в Хуст. Предаден междувременно в ръцете на униатите, през 1994 г. започнало строителството на нова сграда на друго място в града. Тя е измазана отвътре и отвън, но още е без стенописи. Служения обаче се провеждат. Настоятелството на храма „Св.Св. Кирил и Методий” разчита на дарения за рисунките.
През 1996 г. започва строежът на женския манастир „Св.Св. Кирил и Методий”, близо до с. Сваляне. Ръката на вещ архитект планирала постройките - проектът е дело на игуменката, майка Нина, завършила дизайнерство, оттеглила се впоследствие в Троицко-Сергиевската лавра, а от там - в Задкарпатието.
Монахините сами изградили манастира и околния ландшафт: омесвали бетона, пренасяли камъни от реката, нанасяли варак по иконостаса, изрисували и купола. За целта игуменката закупила алпинистко оборудване - отначало било страшничко, после с Божия помощ и човешка упоритост работата потръгнала. Сега в манастир „Св.Св. Кирил и Методий” 20 монахини стопанисват голяма овощна градина, 6 крави, кокошки, 3 развъдника за риба. Организирали неделно училище за деца и възрастни и заедно с местните жители празнуват Рождество Христово и Великден.
Срещу входа на обителта се издига величествен паметник на двамата равноапостоли. И през обикновени дни в нозете им винаги има свежи цветя, а осмоъгълният кръст сияе със златист отблясък.
Покровител-закрилник на източноправославните християни в Задкарпатието е св. Алексей Карпаторуский. Роден през 1877 г. в този край, по онова време в състава на Австро-Унгарската империя, през 1905 г. той отива в Русия, където приема източноправославната вяра. След престой в Света гора, Александър Кабалюк, каквото е гражданското му име, се замонашва, връща се по родните места и започва да проповядва. Цар Николай Втори му подарил златен кръст. Библията и жезълът на отец Алексей се пазят в основания от него тамошен манастир „Св. Николай Чудотворец”, където почиват и тленните му останки. Заради многото чудеса, свързани с тях, през 2001 г. Алексей Карпаторуский е канонизиран за светец.
За българина, привикнал да възприема Светите братя Кирил и Методий най-вече като създатели на славянската азбука, в частност, и на славянската писменост въобще, е знаменателно да научи, че в онази далечна планинска земя те са почитани и като ревностни разпространители на Източното православие. А на този висок духовен пиедестал ги поставили руски свещенослужители.
