Парламентарните избори завършиха. ЦИК публикува окончателните изборни резултати и картината е вече достатъчно ясно очертана.
Ясно е преди всичко, че ПП ГЕРБ претърпя сериозно поражение. За свое успокоение нейните лидери могат да си мислят, че са първата политическа сила в страната. Но илюзията не може да измести действителността. В изборите за 41-вото НС ГЕРБ получи 1 678 583 гласа, респ. 117 депутатски места. Сега, в изборите за 42-рото НС ГЕРБ получи 1 081 605 гласа, или 596 978 гласа по-малко и 97 депутатски места, или 20 депутатски места по-малко. При това партия ГЕРБ се оказва в пълна парламентарна изолация, поради което тя, макар и „първа политическа сила”, няма да може да състави правителство.
Загубила властта, тази партия ще загуби и своите клиенти. Тя ще се разпадне, както вече се разпаднаха редица други силни някога политически партии, които подобно на нея имаха не кауза, а единствено и само котерийни интереси.
Но означава ли поражението на ГЕРБ успех за “Коалиция за България”, респ. за БСП, която е основната сила в коалицията?
От определена гледна точка успехът на БСП е несъмнен. В изборите за 41-вото НС за нея гласуваха 748 114 избиратели, срещу които получи 40 места в парламента. Сега, в изборите за 42-ро НС за нея гласуваха 942 541 избиратели, което е със 194 427 избиратели повече, и 84 депутатски места, което показва увеличение повече от два пъти.
При това този успех БСП получи при крайно неблагоприятни за нея политически условия.
Срещу БСП се изправи практически целият държавен апарат. Формално ГЕРБ загубиха властта, но в действителност те продължаваха да държат в ръцете си механизмите на държавната власт. Партия ГЕРБ имаше президентската власт, която косвено й оказваше сериозна подкрепа. Тя имаше правителствената власт. Йезуитът Марин Райков не криеше своите политически пристрастия към ГЕРБ. Без да се притеснява, той отправи похвални слова за своя ментор, бившия министър-председател Б. Борисов, който според него, без да е силов министър-председател, бил силен министър-председател. Райков си позволи да определи като компроматна война изнесените пред обществеността данни, които уличават лидерите на ГЕРБ Б. Борисов и Цв. Цветанов в тежки престъпни прояви, заради които бяха образувани и съответни досъдебни производства.
ГЕРБ разполагаше и с почти цялата местна власт - 28 областни управители, много кметове и общински съветници. Тази властова мощ се насочи с цялата си безогледност срещу БСП и нейните кандидати за народни представители. Поставени бяха в действие и други механизми на тъмната социална власт – брутален натиск, заплахи, купуване на гласове. (Тук и там се правеха подаръци, което всъщност пак е форма на купуване на гласове).
Трябва обаче заедно с това да се каже, че успехът на БСП щеше да е значително по-голям, ако не бяха допуснати някои грешки и слабости в нейната предизборна работа.
Мисля, че БСП не биваше да се присъединява към искането на разбунтувалите се преди няколко месеца граждани правителството на ГЕРБ да подаде оставка. Партия ГЕРБ трябваше да бъде оставена да изконсумира цялата своя власт, за да затъне напълно и окончателно в собствената си мръсотия. Като поиска оставката на правителството на Борисов, БСП му предостави възможността да се смята за жертва не на народния гняв, а на козните на БСП.
Смятам, че психологическа грешка бе допусната и в края на предизборната кампания. Намерените в „Мултипринт” 350 хиляди изборни бюлетини заслужаваха цялата остра реакция от страна на БСП. Но не биваше да се допусне този проблем да затъмни проблема за организираните от Цветанов подслушвания и за записания разговор между Б. Борисов, М. Найденов и Н. Кокинов. Между двата проблема откриваме съществена разлика. Колкото и сериозни да са нашите подозрения, че намерените в „Мултипринт” бюлетини са елемент от широко замислен заговор срещу свободния вот на гражданите, те все пак си остават само подозрения. Необходимите доказателства за престъпно използване на тези бюлетини липсват. По друг начин стои проблемът с организираните от Цветанов подслушвания и разговорът на Борисов с другите двама. Това са доказани по несъмнен начин престъпни прояви. Поради това именно разобличителният удар на БСП трябваше да се съсредоточи преди всичко в този пункт. Ще отбележа, че подобно мнение изказа и политологът Васил Гарнизов в свой коментар по Би Ти Ви. Според Гарнизов „историята с намерените в Костинброд 350 хил. бюлетини е „засенчила“ скандала с подслушването, където се търси персонална отговорност”. Това не биваше да става.
В този смисъл, от определена гледна точка, пада сянка и върху изборния резултат на БСП. Влияние върху него в някаква степен оказаха и пропуски в кандидатдепутатските листи. В тях намериха място и хора, които едва ли са допринесли за изборния успех на БСП, да не кажа обратното. По повод листата на БСП, например в Русе, наш другар ми писа, че „тези хора просто не искат да печелят изборите”. Сякаш самоцелно се търсеха нови, при това млади хора, като се забрави, че в „старите хора” се крие огромен, полезен за каузата на БСП социално-политически и морален потенциал.
Не бе потърсено разширяване на “Коалиция за България” в ляво от БСП. Бяха пренебрегнати леви партии, които можеха да имат съществен принос в изборния успех на БСП. Забравени бяха и някои патриотични партии като например ВМРО.
Недостатъчно добре бе защитен социалистическият образ на БСП. Една партия, която се определя като социалистическа, трябва да има ясни социалистически послания. Нейното бъдеще е социализмът, защото социализмът е бъдещето на цялото човечество. БСП трябваше освен това да защити по-енергично своето управление през ония, хулени от десните партии, 45 години. Това бяха години, през които нашият народ, въпреки допусканите грешки и слабости, живя, както никога, в мирен труд и социална стабилност.
БСП не успя освен това да се включи по подходящ начин в бурните народни протести преди няколко месеца. Като истински народна партия тя трябваше, ако не да оглави, пълнокръвно да се присъедини към хората, вдигнали се в защита на своето основно право – правото на хляб. Много хора не я припознаха за съжаление като своя партия.
Най-сетне ще кажа, че и пропагандната работа на БСП не бе достатъчно задоволителна. Питам се кога най-после ръководството на БСП ще осъзнае острата потребност от собствена телевизия. Една телевизия – СКАТ, разкри огромните пропагандни възможности, които предлага този медиен инструмент. Именно чрез “Скат” бе създадена партията “Атака”, именно чрез “Скат” бе създадена и партията НФСБ, която бе на крачка от представянето си в парламента.
Сега пред БСП стои изключително трудната задача да намери онзи модел на бъдещето управление, което да изведе страната ни от всеобщата криза, в която ни натика престъпната клика ГЕРБ.
Да й пожелаем успех!
16 май 2013 г.
