Съхранили през вековете своя език, традиции и култура, българите в Молдова са запазили непокътнато и възрожденското преклонение пред 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий. Не само защото светското отбелязване на празника съвпада с деня на почит към делото им според ползвания от тях църковен календар, но и защото празникът на славянската писменост и на българската култура е единственият, който се чества безпроблемно и в Тараклия, и в Комрат, и в Кишинев, и в Паркани, и в Тираспол. За този празник границите на разделението, наложени през последните две десетилетия от политически противоборства и братоубийствени войни, не съществуват. Защото 24 май е празник на духа!
Още повече се въздига стойността на отбелязването на делото на двамата равноапостоли от сънародниците ни в Молдова на фона на протичащия процес на отдръпване на част от тях от православието. Както е известно, българите в Молдова, включително и гагаузите, са източноправославни. Във всички по-големи български селища има православни храмове. През последните 20 години бяха построени и възстановени черквите в гр. Тараклия, с. Кайраклия, с. Кортен, с. Троица, с. Вознесение, с. Кирсово, с. Валя-Пержий и др. Църквата е подчинена на Молдовската митрополия. По различни причини обаче българите в Молдова нямат български църковни общини. В храмовете свещениците служат на старославянски, а проповедите са обикновено на руски език. Все повече сред българите стават баптисти, в момента практически във всички български села съществуват баптистки общини, като най-голямата е в гр. Тараклия. И там, и в други селища на района има баптистски молитвени домове. Празникът, който обединява и баптисти, и източноправославни е 24 май. Той се празнува с еднакъв ентусиазъм и от едните, и от другите, защото родното ни слово, което се лее през целия ден, продължава да ги сплотява в единна общност. Затова и днешната битка за съхраняването на българския език в образователната система в Молдова е толкова ожесточена. Изучаването на български език е един от факторите за запазване на идентичността на диаспората ни.
В процеса на демократизация на обществото след 1989 г. наред с молдовското население и представители на етническите малцинства в републиката, в това число и българите, поставиха въпроса за възраждане на родния им език и на националната им култура. По отношение на езиковото обучение на майчин език държавата проявяваше разбиране и толерантност. От 1 септември 1989 г. изучаването на български език бе разрешено в първи клас, а през учебната 1990/1991 г. българският бе въведен като равноправен учебен предмет от 1 до 11 клас в учебните планове на училища с контингент български деца. През учебната 2001/2002 г. български език вече се изучаваше в 26 училища и 8 лицея в 21 населени пункта в републиката. На родна реч в 9 класа се обучаваха 7 725 ученика. Обучение на български език имаше в: СУ № 1 (5 класа) и СУ № 2 (7 класа) в Тараклия, в лицея във Валя-Пержий (3-ти, 7-ми и 9-и клас) и в Кишиневския лицей “Васил Левски” (1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти клас). В 14 групи на 6 детски градини в Тараклийския уезд възпитанието и обучението се водеше на български език (220 деца).
В Тараклия се намираше колеж-лицей “Св.св. Кирил и Методий”, създаден с решение на правителството на Молдова, който подготвяше учителски кадри за началните училища, а в Комратския държавен университет и Кишиневския педагогически институт се обучаваха и филолози-българисти. През 2004 г. се откри и Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак, за което настояваше българската общественост в Молдова.
Достойно място в българското културно пространство в републиката заемаше и разширяващата се система от обществени и държавни институции. Тя обхващаше библиотека “Христо Ботев” в Кишинев, Народно читалище “Олимпий Панов” в Тараклия, българския републикански ансамбъл за песни и танци “Родолюбие” и др. В Тараклийския уезд действаха още: Театър на бесарабските българи, 21 домове на културата, 2 музикални училища, 4 музея, 22 библиотеки. Във всичките села с българско население се формира български книжовен фонд. Има 6 български народни колектива със звание “Образцовый”. Най-интересните ансамбли бяха Български вокален ансамбъл, в гр. Тараклия, Български народен ансамбъл, в с. Твардица, Български танцов ансамбъл “Лале”, в с. Валя-Пержий, Български вокален ансамбъл в с. Кайраклия, Български женски ансамбъл в с. Кортен и др. Тези колективи се издържаха главно за сметка на местните агрофирми.
Българите в Молдова имаха възможности и за ползване на държавните информационни институции. В националната молдовска телевизия работеше българска редакция, която подготвяше и излъчваше предаването на български език “На Буджакска вълна” (режисьори Мария Великсар и Иван Кавалов). То бе свързано с културата, бита и традициите на българите. Осъществяваха се и радиопредавания на роден език – “На мегданя” (водещ Георти Барбаров). Освен на републиканско ниво, предавания на български език имаше и на регионално равнище – от телевизията в гр. Комрат, телевизионния център в с. Твардица, радиата в гр. Тараклия и гр. Чадър-Лунга. Тараклийският самодеен театър “Смешен петък” получи държавен статут. В същото време трябва да се отбележи, че през последните години има рязко намаляване на изданията на български език.
Най-лошото е, че републиканският вестник на български “Родно слово” изобщо не излиза. По-рано изданието се поддържаше финансово от правителството, сега тази поддръжка липсва. От време на време се издава само вестник “Български глас” (редактор Димитър Боримечков) в Тараклия. Научното дружество на българистите също спорадично издава “Български хоризонти” (редактор проф. Н. Червенков).
В Молдова отдавна има традиции в проучване на българистични проблеми. Много от изследванията са посветени на историята, културата и езика на бесарабските българи, които наред с научен принос имат и родолюбива насоченост. През последните 10 години бяха публикувани повече от 20 монографии, сборници и материали. Редовно се провеждаха конференции, посветени на юбилейни български дати, важни българистични проблеми. Получиха голям резонанс материалите на социологическите изследвания. Три години се водеха археологически разкопки, свързани с Първото българско царство. Българистите обаче не получаваха необходимата им морална и финансова поддръжка от българската общественост в републиката. Резултат от това бе, че много ръкописи не бяха издадени, доста актуални проблеми останаха непроучени, не се проведоха етнографски и фолклорни проучвания. Не се даде също така достатъчен отпор на молдовската националистическа историография, която напълно поддържа и дори отива много по-далеч от румънските концепции за далечни и по-близки териториални претенции към българските земи. През последно време и една част от гагаузските историци фалшифицират историята на българските преселници.
Но особена тревога предизвиква проектозаконът за въвеждането на румънския език като език за междунационално общуване в Молдова. Това потвърди в интервю за агенция “Фокус” и кметът на гр. Тараклия Сергей Филипов. “В тази лингвистична политика, се губят българският и руският език. Ние ще продължим да си общуваме на български, но ако няма да има руски, ние няма да можем да общуваме с институциите и ще възникнат големи трудности относно документацията, което ще се отрази на цялата българска общност тук”, обясни проблема Сергей Филипов. С придобиването на статут на национално-културен район Тараклия ще може да запазва езика си, своята култура, обичаите и традициите си. В този случай в държавния бюджет ще бъдат заложени определени средства за по-дълбоко изучаване на български език, за запазване и финансиране на културни мероприятия, ще има и други разчети по финансиране на национално-културния район.
“Може би няма да бъде приет този закон за лингвистичната политика, но всички тенденции по румънизация, които днес текат в Молдова, безпокоят мнозина. Може да се каже, че има 50 % вероятност той да бъде приет”, каза още Сергей Филипов. Според него, че ако бъде приет законът за румънския език, автономният район в Молдова Гагаузия запазва за себе си правото на самоопределение. “Не изключвам възможността ние, заедно с гагаузкия народ, с който от 200 години живеем заедно в Бесарабия, и сме се сблъсквали с проблеми и трудности, да намерим някаква форма, с която да се самоопределим”, уточни Филипов.
Ясно е, че в битката си за оцеляване, която българите в Молдова водят, те са готови да заменят своя досегашен щит - запазване на Тараклийски район - с друг – обединяване с гагаузкия народ. Но техният меч - българският език, както и 24 май - маякът, който осветява опасностите, дебнещи ги в борбата им, си остават същите!
