ПРОДЪЛЖЕНИЕ от бр. 19
• ПАРАМЕТРИ, ПРИЧИНИ, ПЕРСПЕКТИВИ И АЛТЕРНАТИВИ
Може определено да се твърди, че в цялата си съвкупност като количествени и качествени характеристики настъпилата демографска катастрофа в Родината ни доведе до дисфункционалност в социално-икономическото и техно-иновационното развитие, т.е. съвременна България вече не може да прави редица продукти и производни, които тя създаваше само преди 25 години поради липса на хора, способни да ги правят, без да броим прите за оборудване и пари. Казано по друг начин, нашата страна функционира във все по-тесен ракурс – технологически, икономически, интелектуален, а най-вече социален, именно заради недостиг на човешки ресурси в количествен и качествен смисъл. Това ни дава правото да твърдим, че става дума не за демографска криза, за каквато говорят редица други изследователи, а за демографска катастрофа.
Погледнато от политически позиции, последната може да бъде назована „геноцид“ или „автогеноцид“.
Причини и причинна верига за демографската катастрофа
Нашето мнение е, че трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи:
• Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;
• Непреки причини – застаряване, бедност, безработица, социални болести – въпиющо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм и свръхпотребителско съзнание;
• Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини, водещи до преки такива за настъпилата демографска катастрофа у нас.
Въпреки тази класификация на причините бихме искали да очертаем това, което според нас се явява
ключовата причинна верига
за демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но трябва да се отбележат и няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. векторна бедност, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Означава, че децата стават по-бедни от родителите си и съответно техните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.
При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на социални ресурси. Т.е. българското общество обеднява и като социални възможности за професионална, гражданскаи обществена реализация. Тази „социална бедност“ е следствие от разрухата. Разруха, която дойде от т.нар. реформи на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и полуколониален модел на развитие, който бе изграден в България от тези т.нар. реформи. Като резултат - изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество. В този смисъл ако направим сравнение на населението, живеещо с под 2 щ.д. на ден за периода 2005-2009 г. в България и в света, ще видим, че у нас това са само 7 % от населението, докато в света са 43 %. Въпреки това именно България е изпаднала в демографска катастрофа, докато при страни със значително по-нисък стандарт такъв процес не се наблюдава. Именно затова се осмеляваме да говорим, че става дума не просто за бедност, а за „векторна“ и „социална бедност“ като ключово звено в причинната верига, започваща безспорно със създадената след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. неолиберална система на социално-икономическо възпроизводство.
Следващото звено на тази верига е трудовата интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова и професионална, както и социална реализация, включително семейна такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели, за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца.
Това по своеобразен начин конфигурира общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонет – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца. Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто.
Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще продължава да вкарва българите в тунел без изход, в бъдеще без перспектива за българската нация и държава.
Перспективи и алтернативи
в демографската динамика на България.
Съществуват следните прогнози:
• Населението на България през 2030 г. ще спадне до 5 940 822 души, а през 2050-а ще бъде не повече от 4 651 477 души ;
• През 2040 г. 46 % от населението на България ще са пенсионери;
• Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050 г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, гражданите с турско етническо самосъзнание – 1,2 млн. души, а българите – едва 800 хил. души. Казано по друг начин, българите ще се превърнат в малцинство в собствената си страна.
Тези прогнози се правят на базата на линейната екстраполация, докато реалната динамика на комплексните системи, каквото е обществото, като правило се реализира като нелинеен процес. При него негативната тенденция се осъществява на основа на принципа на каскадния провал, т.е. сривът в една подсистема води до срив в следваща и следваща, и така до тоталния срив на цялата система. В този смисъл, ако не се изгради в най-скоро време позитивна алтернатива на тази трагична демографска картина в броено време от фаза „демографска катастрофа“, ще се навлезе в нова фаза - „демографски разпад“. С други думи - при влошените количествени и качествени характеристики на населението в България няма да може да се поддържа нормално социално-икономическо и държавно-политическо възпроизводство, което ще означава историческо небитие за българската държава и народ.
Позитивната алтернатива може и трябва да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждане на верига от социално-икономически мероприятия, базирана на стратегия на демографското възраждане на България. Стратегията следва да включва:
• Формиране на нов цивилизационен модел на развитие, ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез реиндустриализация и реаграризация на иновационна платформа, така и към търсене на социална справедливост и солидарност;
• Оттук - създаване на високо равнище на трудова интеграция и социална сигурност;
• И накрая - осъществяването на активна демографска политика, поощряваща създаването на хармонично и балансирано семейство - основа на устойчивото демографско развитие на нашата страна и народ.
