1. Отвличане на вниманието.
„Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки го към теми, които нямат особено реално значение - за да постигнат резултата гражданите винаги да са заети с нещо и да нямат време да мислят, т.е. от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората и те самите да поискат приемане на мерки, които всъщност са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемане на закони, насочени към засилване мерките за сигурност, и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне ефекта на приемане на непопулярните мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на 20 век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението.
Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.
5. Отношение към хората като към малки деца.
В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми.
Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор също ще липсва критична оценка (като реакция на човека), което е типично за деца на възраст 12 или по-малко години.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му.
Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение...
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. По този начин хората гарантирано вече не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани за контрол върху тях и против волята им.
Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава у хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб...
9. Засилване на чувство за вина.
Отделният човек бива заставян да вярва, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат - вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което неминуемо го води до тотална и нескончаема депресия. Накрая всичко това довежда до апатия и бездействие.
10. Да знаеш за другия повече, отколкото сам той знае за себе си.
През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа.
Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те сами могат да се контролират.
Ако разпознавате изложените манипулации в поведението на медиите, споделете тази статия с възможно повече хора, за да се изгради независимо общество от хора, които могат сами да правят своя избор.
Превод: инж. Зара Илчева
