ЗА НОВА СОЦИАЛНА БЪЛГАРИЯ
• Към избирателите от 6 МИР – Врачански, подкрепили с гласа си кандидатите за народни представители от листата на “Коалиция за България”
Уважаеми приятели,
хора на социалната кауза, български патриоти от град Враца и Врачанска област,
Мъдрецът е казал, че животът е мост, по който минава пътят на бедняка и царя. В царството на моята младост, през дъждове, снегове и мъгли, през мирис на цъфнали люляци, край златни жита и слънца на слънчогледови ниви, като трасиращ откос моят влак спираше за минути на задъханата гара Враца. В минутите за престой в кабината на машиниста аз по навик се вглеждах в лицата на хората по перона. Опитвах се да отгатна професиите им, знаех достатъчно за вашия град и се мъчех да разпозная работниците от “Химко”, машиностроителите от “Гаврил Генов”, чугунолеярите от ЧЛК “Веслец”, енергетиците от АЕЦ “Козлодуй”, миньорите от мина “Плакалница”... Невинаги ми се удаваше. Лицата на хората, като незаглушими станции, излъчваха единствено вълните на ведрост, увереност и сигурност. И в този смисъл белезите на професията нямаха особено значение.
В същите тези години, на същия този мраморен площад в град Враца, под едрите звезди и вятъра на хайдушкия Балкан, примрял пред неумиращото сърце на Ботев, задъхан от вълнение и гордост, четях стихове, редом с големи майстори на словото и слушах запленен думи за подвига, за свободата, за труда и честния хляб, за България, която като слънчев експрес пътуваше от зората на своето днес към тържеството на своето утре. Може би затова вече 23 години оттогава все още гърми в душата ми с колелата на надеждата оня слънчев експрес, поел от зората през тунела на дългата несвършваща нощ на България.
Драги приятели, не е време за красиви думи и романтика. Преди месец аз дойдох във вашия град и обходих градове и села от областта. Не искам да говоря за горчивината, за безверието, за отчаянието на хората. Не искам и аз да добавям лъжица катран в душата на вашия труден делник. “Химко” от години е бездиханен. ЧЛК “Веслец” не съществува. Машиностроителите с техните превъзходни изделия от “Гаврил Генов” са спомен. От комбинат “Мизия” край Бяла Слатина непоклатими, защото всъщност са били строени за векове, стърчат единствено бетонните колони - един паметник на разрухата, който нито въображението на Кафка, нито длетото на Хенри Мур могат да сътворят. На тази разруха, на тази мизерия на духа и безхаберието ние искаме да сложим край. Ние искаме да изгоним завинаги майкопродавците и еничарите, дали на заколение и изтребление своя народ. Пред очите ни демокрацията се изражда в авторитаризъм, лошият сън на капитализма - в бандитски феодализъм, а превъзходната култура на Враца и на България - в някакъв дяволски инструмент на бездуховността и злото. Желязната пета, под гнета на която днес живее България в тунела на новото историческо безвремие, налага да си подадем ръце, да мобилизираме енергията си и ясно да посочим опасностите, врага и пътя, който води към промяна на всичко онова, което досега сме наричали политика и отговорност. С други думи, не само Враца и Врачанска област, цяла България днес има нужда от нова воля, от нов смисъл на политиката, от ново отговорно политическо представителство. Отговорно не пред посолствата на някои от великите сили, а единствено пред най-върховната институция, наречена българска историческа съдба.
Такъв е замисълът, с който бе създадена “Коалиция за България” като съюз на хората на социалната кауза и българския патриотизъм.
Мнозина в изборния ден дадоха гласа си за “Коалиция за България”. Те гласуваха за водача на листата Янаки Стоилов, за Цветелина Дамяновска, за Марийка Коларова и Таня Найденова, за проф. Нино Нинов, Силвия Чорбаджийска и Петър Цветковски, за Любен Виденов и Петко Тодоров, за Радослав Стойков и Владислава Любомирова. Тук бих добавил и доверието, с което възнаградихте и мен, моя скромност - Минчо Минчев, коалиционен партньор с партия “Нова Зора” на вашата Българска социалистическа партия. Не зная как е с другите, но аз дължа благодарност на Бог и Съдбата за това, че ме събра с такива хора, за това, че случаят ме срещна с болките, гнева и отчаянието на хората в с. Върбица, в с. Камено поле, в Горно Голямо и Мало Пещене, с хората от Борован, Рогозен и Козлодуй, с железничарите от Мездра и старите бойни коне на социалната кауза от Бяла Слатина.
На всички тях аз благодаря от сърце за доверието, за добрата дума и за отговорностите, с които ме натоварваха. Не съм забравил думите им.
Специална благодарност дължа и на председателя на Общинския съвет на БСП във Враца Цветелина Дамяновска, и искам ясно да подчертая - всичко, което бе постигнато като резултат от “Коалиция за България” във Врачанска област в изборния ден, се дължи на нейния организаторски талант, на идейната й убеденост, на способността й да бъде приятел на обикновените хора, да има широко сърце, да вижда и предвижда, и да не се отчайва, когато с тъничка стрела в гърба й пращат “поздрав” мними другари и мними приятели. В нейно лице БСП има човек, който може да съхрани и развие на нова висота идеята и организацията в град Враца и областта. Редом с Цвети са Мая Тошева, Васил Драганов, Иван Иванов, Цветанка Кръстева, Даря Горанова, Лидия, Първолета и Бако, който е стар автотранспортник, но отговаря винаги по войнишки “тъй верно” и “слушам”. Това са прекрасни хора, убедени социалисти и патриоти.
Този месец във Враца и областта ме дари и с нови познанства и възкреси стари духовни приятелства: с журналиста Илия Борисов, с поета Венцислав Велчев, с писателя Младен Ботунски, с актьора Анатоли Бенкин.
Изборите отминаха. Врачанската листа на избраните от “Коалиция за България” кандидати за народни представители, заслужаваше да бъде много по-дълга. И причината не е защото хората не го заслужаваха. Но за подводните течения, за хлъзгавия терен и за всичко онова, което е зад завесата на привидността, разговорът друг. И на друго място.
Днес всички трябва да сме наясно, че в тези съдбовни за бъдещето на България дни национално отговорните и леви сили трябва да предложат нов обществен договор за нови социални отговорности и нови национални приоритети. Защото става дума за спасяването на народа ни, за спасяването на неговата държавност, за бъдещето на децата ни, нине и присно и вовеки веков.
България ще пребъде! Въпреки всичко.
