• Каква страна, Таранта бабу!
„Каква страна, Таранта бабу! Тук превратаджиите вместо да отидат в затвора, стават президенти”. Така възкликнал през 80-те години на 20 в. един турски журналист, когато след военния преврат от 11 септември 1980 г. началникът на ГЩ армейски генерал Кенан Еврен, той и ръководител на „военната намеса”, бе „избран” за президент на Турция. Оказа се обаче, че има и по-странни държави. Демократични и европейски при това.
Например в България след извънредните парламентарни избори на 12 май, „победилата” политическа партия ГЕРБ поиска касиране на изборите. И то заради изборни нарушения, които собствените й ръководители извършиха или съучастваха в тях. После председателят й обяви, че ще сформира правителство на малцинството с ясното съзнание, че няма да мине в 42-рото НС, понеже ГЕРБ има 97 депутати, а никоя от останалите три парламентарни субекта не желае да си партнира с нея. Освен това не друг, а Б. Борисов изповяда, че не вярва парламентът да одобри повторно правителство на ГЕРБ, но бил длъжен да го предложи - в знак на уважение към 1 100 000 български граждани, гласували за ГЕРБ. Все едно, че 3,5 години е бил премиер само на „гласувалите му”, и то млади, образовани и активни, а не оня „лош човешки материал”, дето нахално иска увеличение на пенсиите и социалните помощи. Преведено от Бойковски - това са пенсионерите, които „изядоха резерва”...
Що се отнася до митологията за „експертността” и „успехите” на първото Борисово правителство, достатъчно е да припомним липсата на двама вицепремиери - финминът Симеон Дянков, и вътрешният министър и партиен зидар Цв. Цветанов. Ама кой сменя добрия кон? Да речем, Цветанов е с люлеещ се имунитет, обаче нали Дянков бе майсторът на най-добрите бюджети в ЕС? Нали поддържаше финансовата стабилност за завист на първенците в ЕС? Той защо е низвергнат? Ако се вслушаме в гласа на Цветанов, причината ще да е корупцията, заради която Дянков бил подслушван от първия му ден като вице. Има го и на записа за Мишо Бирата... Да не говорим за бившия енергиен министър Трайков, за сменените един след друг четирима министри на здравеопазването или за бившия земеделски Мирослав Найденов! Той вече е клиент на прокуратурата по няколко обвинения, сигурно ще му прибавят и опит за повлияване на правосъдието, документиран със СРС от „седянката” в Банкя.
След като в първия отбор на ГЕРБ има такива негодници, коя е гаранцията, че в безнадеждното правителство на малцинството няма да има? Абсурдите, изфабрикувани от „Монтанската правна школа” на Искра Фидосова не се изчерпват с това. По-жалки от идеята за касиране на изборите и сформиране на правителство на малцинството са аргументите, с които се мотивира въпросната касация. Защото искане за касиране на едни уж спечелени избори прилича на хленч на уплашени апаши, заловени при опит за обир, които настояват за втори шанс.
Правителство от КБ, ДПС и ПП „Атака”, макар програмно и експертно, може да мине в парламента дори и всички гербери да гласуват против. И ето сега, хванали са се като удавник за сламка за нарушения ден за размисъл (предаването на Тв - 7 на 11 май от печатница „Мултипринт” в Костинброд и пресконференциите на няколко партийни централи след съобщението на прокуратурата за заловени незаконни бюлетини). Прокуратурата не посочи никоя партия като организатор на евентуалната изборна измама, но от ГЕРБ кой знае защо се само идентифицираха със скандала? Гузен негонен бяга.
От Велико Търново в обяснително оправдателен режим се обади Цветан Цветанов, нарушавайки също деня за размисъл. Каква свобода на медиите, щом техните представители на Цветановата пресконференция бяха претърсвани от НСО сякаш ще влизат в Белия дом?! И едва на 16 май, на четвъртия ден след изборите, Борисов и Цветанов коментираха изборните резултати. Тогава на репортерско напомняне, че и Цветанов е говорил в деня за размисъл, лидерът на ГЕРБ заяви невъзмутимо: „Говореше! Така че затова искаме касиране на изборите. След като е нарушен законът, да се направи наново”. Кое да се направи наново? Законът или парламентарните избори?
Не е за вярване, но Сотир Цацаров, главният прокурор, стана любимец на толкова българи заради изпълнението на конституционните си задължения!
Цацаров несъмнено заслужава похвала, подкрепа и специална охрана, но защо другите държавни институции пасуваха и трупаха негативи? Къде бяха президентът, служебният премиер, МВР и ДАНС, щом прокуратурата не може да има доверие на никого, освен на пожарната? От ДАНС и МВР към медиите и престъпния свят, казват, че изтича информация като от решето. След като Цацаров заяви, че ще поиска от 42-рото НС снемане имунитета на Цветанов, в мрежата цъфна декларация, подписана от името на „достойни прокурори”, съпроводена с документи на прокуратурата относно операцията в Костинброд. Оказа се още, че от МВР са охранявали незаконното печатане (и може би доставката) на изборни бюлетини, вместо да го възпрепятстват. Служебното правителство, чиято главна мисия беше да осигури провеждането на честни избори, упражни 0,00 % контрол върху печатницата на Йордан Бончев (общински съветник от ГЕРБ в Костинброд), а президентът Росен Плевнелиев не направи изявление за осуетеното престъпление, въпреки че в 22,00 ч на 10 май е бил уведомен за операцията в „Полипринт” от главния прокурор. Най-вероятно обяснението е едно: в същата печатница са печатани и бюлетините за президентските и местните избори през 2011 г.
Днес Б. Борисов иска повторение на изборите, въпреки че цял мандат се оправдаваше с „най-жестоката криза от войната насам”. Да не би да спре кризата до провеждането на поправителния изпит? И то, защото собственият му съпартиец е нарушил закона, а служебният кабинет му е съдействал за това? Първо, пренебрегвайки процедурата за възлагане на обществени поръчки и очевидния конфликт на интереси; второ, поръчвайки много повече бюлетини и печати от необходимите; трето, допускайки печатането на бюлетините в „Полипринт” да започне пет дни преди подписването на договора; четвърто, упражнявайки нулев контрол върху съхраняването и унищожаването на „технологичния брак”; пето, допускайки да се вземат допълнително бюлетини не от резерва на РИК, а направо от печатницата; шесто, оставяйки доставката на бюлетините на частна транспортна фирма, сключила договор с въпросната печатница. А МВР, вместо да охранява колите с бюлетините, охранявало печатането на „излишните” 350 000 или повече бюлетини. Май бяха правионези, които нарекоха служебния кабинет на Марин Райков второ издание на кабинета Борисов или негово продължение с други средства. Ако същото служебно правителство ще организира наново изборите, за които настояват от ГЕРБ – забравете прилагателните честни, открити, прозрачни, демократични и т.н.! Бай Ганьо може само да мечтае за такива мащаби! Днес вече не гасят свещите и не изземват бюлетините за да направят тъй, щото изборите да не се състоят. Днес просто печатат „излишни” бюлетини, разпращат ги (ако не ги хванат) по местоназначение и с тях подменят цели чували с „неправилно” задраскани квадратчета. У когото са печатите и „допълнителните” бюлетини, той печели изборите. Особено ако се е изхитрил да сформира „подвижни избирателни секции”, качени на джипове, в които няма място за застъпници и наблюдатели на опозиционните партии, ПАСЕ или ОССЕ. Все е имало изборни шашми, но толкова мащабни в цялата демократична история на България не е имало.
И сега измамниците се жалват! С 96 подписа на депутатите от ГЕРБ в Конституционния съд бяха внесени цели три жалби за касиране на изборите от 12 май. Бившият конституционен съдия Георги Марков изяви желание да консултира ГЕРБ, но КС най-вероятно ще отхвърли молбата. Защото „доказателствата” за нарушаване на деня за размисъл са такива, че дори ЦИК заяви, че не е ставало въпрос за предизборна агитация. Главният прокурор отхвърли всякаква вероятност той да сезира КС за касиране на изборите, а президентът Плевнелиев нарече национално безотговорно такова искане.
Естествено, партиите които останаха извън 42-рото НС, особено НФСБ и ДБГ имат и основания, и интерес от касиране на изборите. Защото стигнаха до Рим, а не видяха Папата. Обаче мотивите им са точно същите тези нарушения на хора от ГЕРБ и чиновниците в служебния кабинет: „излишните” бюлетини, грешките при попълването на изборните протоколи, умишленото заобикаляне на процедурата за обществените поръчки и пренебрегването на явния конфликт на интереси при възлагане на поръчката на споменатата печатница в Костинброд, нулевия контрол върху печатането след определения краен срок и др.
Щяха ли тези партии да искат касиране на изборите, ако бяха преминали 4-процентната бариера? Твърдо не! Не вярвам също и всички депутати на ГЕРБ да желаят ново омаскаряване в една кампания, в която „победата” на партията им може да се превърне в лично поражение.
Наистина, бюлетините вече ще се печатат в печатницата на БНБ, а не в герберската „Мултипринт”. Но е факт, че организацията на изборите ще извърши същото служебно правителство, което ги опорочи вече. И че редът ще се контролира от същото МВР, което бе елиминирано от операцията в Костинброд, понеже буди недоверие в прокуратурата. Малките партии отново няма да бъдат равнопоставени - рекламата струва пари, каквито повечето от тях нямат. А парите на ГЕРБ едва ли се свеждат само до 29-те млн. лв. от държавната субсидия... Тогава какъв е смисълът от повторението на един предизвестен провал?
Очевидно Борисов трудно ще свикне с мисълта, че няма да е премиер, който да нарежда на парламента какво и как да гласува, ще трябва да се примири и с ролята на председател на ПГ на ГЕРБ, който скоро може да последва Цветанов в посока прокуратурата. „Най-добрият експерт от всички премиери” вече не може да поставя условия на останалите парламентарни партии - например, да го поздравят за победата, ако искат ГЕРБ да подкрепи програмното правителство.
Земята ще продължи да се върти и без неговото одобрение. Програмно правителство може да бъде съставено, въпреки ГЕРБ и без нейно участие в него. Трудно е, когато си се изживявал като абсолютен монарх и дори господ, да седнеш на обикновено депутатско кресло.
„Мълчаливото мнозинство”, на което се позоваваше служебният премиер Марин Райков, отказа да подкрепи една политическа клика, която някои квалифицираха като ОПГ (организирана престъпна група). Така че Борисов ще трябва по принуда да законодателства. И то, в отсъствието на своя приятел Цветан Цветанов. Представяте ли си да го съди Мирослава Тодорова, която той нарече покровител на организираната престъпност? Лекарите от Горна Оряховица може и да му простят, че ги нарече убийци на деца, но съдът едва ли.
Едно е сигурно: начело с Борисов ГЕРБ ще бъде яростна и деструктивна опозиция в 42-рото НС. Без него, бавно и полека, партията ще се разцепи на враждуващи кланове, някои от които може и да подкрепят програмното правителство. Най-малкото от страх да не изгубят топлите депутатски места и съпровождащите ги бонуси. Дали на Борисов няма бързо да му омръзне новото амплоа на законотворец и да потърси друго място за изява? Например в проекта „Южен поток” или „Набуко”? Впрочем и доскорошният му критик Валери Симеонов, който като него иска касиране на изборите, призовава за сформиране на правителство на ГЕРБ и БСП. Загуба на паметта, раздвоение на личността или проява на черен хумор е това? Как НФСБ ще обясни на своите поддръжници, че България трябва да бъде управлявана от двете партии, които Тв “Скат” ежедневно наричаше престъпници, национални предатели, турски мекерета и т.н.?
Ето, заради тази непоследователност журналистите от “Скат”, които се виждаха депутати на НФСБ, се върнаха от Рим, без да видят папата. Смесването на пещерния антикомунизъм, русофобията, фалшивата загриженост за чистотата на БПЦ, анти-ДПС и анти-ДС реториката с патриотизма и национализма ги върна в миманса на политиката. Докато Волен Сидеров, когото те отгледаха и промотираха преди години, ще има 23 депутати. И това не се дължи само на щедрите обещания за повишаване на пенсии и заплати, а и на последователната му позиция по въпроса за АЕЦ „Белене”, преразглеждането на неизгодните договори и ликвидирането на колониалното управление на страната. Така или иначе, от ПП „Атака” също ще зависи сформирането и стабилността на програмното правителство.
На 21 май бе открито 42-рото НС и започна борбата за разпределяне на ръководните постове в парламента: председател и подпредседатели на НС, председатели на парламентарни комисии и т.н. Ръководеното от Цецка Цачева 41-во НС имаше най-ниския обществен рейтинг (6 %), въпреки тоталното му доминиране от ГЕРБ, а законите, поправките и декларациите, които то прие, бяха на нивото на монтанската правна школа. По каква логика една партия, чийто председател наричаше депутатите безделници и като премиер отказваше да отговаря на питанията им в дните за парламентарен контрол, трябва да председателства НС?
Време е да се сложи край на политическата простащина и на властта на „експертите”, довели България до национална катастрофа. За черните си дела те трябва да носят не политическа, а съдебна отговорност. Може би след като вземе имунитета на Цветанов, главният прокурор ще поиска и този на Борисов. А в съда, каквото сабя покаже! Тогава България ще си отдъхне и може би ще се отлепи от дъното. Защото главният грях на прехода е, че виновниците за съсипването на страната остават ненаказани. Докога?
