Най-категорично предупреждавам, че онова, което ще прочетете, може да навреди на вашето здраве. Обаче от друга страна, вие нямате избор!
Така лаконично, ала Филип Старк (виж финала), може да се определи и преразкаже драмата от последните дни в България. Откъдето и да я погледнеш, дори изпод дивана в синьо, откъдето драматично надзъртат заметените останки на какви ли не “законосъобразни” действия, актове, сересета, и тем подобни подробности с формат на рапсодия, след “перфектно проведените избори” (от премиера на служебното правителство Марин Райков, както се изрази сам), след Костинброд-гейт и намерените бюлетини, готови да отпътуват за „тъмната страна на Луната”, след исканията за събличане на имунитет, за касиране на избори три от три (нещо, което и към днешния ден продължава да е елемент от „политическия пейзаж”), след гръмогласните изцепки на политически празни персони, положението в България продължава главоломно да нараства...
И така, онова, което не виждаме, не чуваме и нямаме предвид, е нещо, което ако наистина ни връхлети, всичко дотук ще ни изглежда като детско парти. Истината е, че при така наложената картина се натрупват енергия и сили, за които е детска игра да грабнат тоягите и да отворят... една гражданска война примерно. Отговорът на евентуалния въпрос защо, изисква краткост - пазят си тяхното.
Тяхно е не „царството небесно”, а земните блага в периферията или в централните селища и паланки на страната, в махалите на бароните и други аристократи от мира сего. Тяхна е манната небесна, наричана обикновено внос-износ, акцизи и т.н. екстри, които в нормалния делник остават извън полезрението на избирателя.
Тяхно е разпределението на различни т. нар. канали, които са всъщност стуктуроопределящите вектори на енигматичната българска икономическа мисъл и действие.
Ако политиците ни се люшкат твърде дълго между „кабинет на спасението” (в номинален смисъл този път) и „да угодим на ближния”, твърде малко ни остава до отгърмяването и на последната доза търпение, и мир, естествено.
Впрочем, така и никой не се сети да почете с минута мълчание саможертвата на хората-факли, които отвориха пътя на Изхода за правителството на ГЕРБ. А би било редно. Хекатомбата им не бе напразна, но уви, остана без достоен отговор. И все пак не може да бъде натикана под дивана, твърде е импозантна.
И така – всяко нещо, което се случва у нас, в България, от днес до края на другата седмица, е безкрайно важно. То наистина може да навреди на бъдещето, да го заличи фатално и да застраши живота на българската нация. Това не бива да се случва. Призоваваме онези, от които зависи положителния изход, да са пределно мъдри, почтени и сърцати. Очакваме го. И ни го дължите.
Впрочем, има и някои чудни неща, с които нормалните хора по света се занимават в името на бъдещето. Например френският дизайнер, архитект и изобретател Филип Старк създал дом, който произвежда повече енергия, отколкото консумира.
“Не става въпрос да направим живота си по-добър, а да осигурим спасението си”, казва Старк. “До петнайсетина години ще се превърнем в “бионични” хора с имплантирани чипове под кожата си. Нужно е да се побърза да се изобретят нови пластмасови материи, тъй като изчерпването на петролните запаси ще доведе до изчезването на онези, които се произвеждат днес, а в по-дългосрочен план трябва да се помисли за миграция на човечеството към друга звездна система”...
Впрочем, не беше ли такава и технологията на Знака на Звяра с трите шестици?!.. Без коментар!
