В последно време се случиха много интересни събития, обединени от един и същи корен - Сирия. Струва си да се започне с това, че Саудитска Арабия заяви, че излиза от общото командване на бунтовниците в Сирия. Това събитие се смята за една от отправните точки, тъй като фактически бе първи официален пълен сигнал, че командването на бунтовниците в Сирия се разпада. След това пукнатините се разшириха. Причината се крие в това, че САЩ постепенно престанаха да контролират контролиращите и им предоставиха определени широки рамки за свободни решения. И сега - по-подробно за това.
Саудитска Арабия излезе от общото командване на бунтовниците.
По-конкретно, в Сирия около 40 % от бунтовниците са предоставени от Саудитска Арабия чрез картотеката на „Ал Каида” („Ал Каида” е база данни на всички наемнически групи, които с лекота са готови да използват тероростични методи за постигането на цели, поставени от поръчителя). Останалите са или доброволци, истински вярващи в исляма, вербувани в Тунис, Египет и Либия, или наемници, вербувани в по-голямата си част отново там, но щедро заплатени от Катар. По такъв начин може да се установи, че в Сирия действат три сили - терористи, наемници и ислямисти. Основното командване е съсредоточено в ръцете на Катар, Саудитска Арабия и Турция. Междувременно Турция причини много проблеми на двете останали страни, когато спря придвижването на бунтовници от север (след събитията по превземането на Алепо и позвъняването на Путин), след което основният удар се оказа отново съсредоточен до границата с Ливан.
По такъв начин, след като Турция неофициално и мълчаливо престана да оказва стопроцентова подкрепа на бунтовниците и частично се отдалечи от командването на бунтовниците (понижи своя приоритет), а официално от командването излиза Саудитска Арабия, де факто Катар остава единственият началник на бунтовниците. Но Саудитска Арабия не изоставя терористите на произвола на съдбата - те започват да действат самостоятелно.
После НКОРС (политическото обединение на бунтовниците) е изгонено от Арабската лига, което е свързано с това, че върхушката на НКОРС, в която имаше и пришълци от „Ал Каида”, започна да саботира решенията на останалите участници. На Катар това изобщо не му се хареса и де факто Катар изгони от Арабската лига само представителите, работещи за Саудитска Арабия. Защото Арабската лига се контролира на първо място от Кайро, а Мохамед Морси е в забележителни отношения с шейха на Катар и в отвратителни с шейха на Саудитска Арабия. По такъв начин, изгонвайки делегацията на НКОРС от Арабската лига, Катар съхрани влиянието на своята група хора в Арабската лига по отношение на Сирия и лиши от такова Саудитска Арабия.
В същото време, някъде от другата страна на земното кълбо, се появяват първите знаци на закона за официалната помощ, за доставки на оръжие на бунтовниците. Вашингтон публично обявява чрез своите средства за масова информация, че такъв законопроект се разработва и той може да приет в Сената до дни.
На този фон се извършват бомбардировки на Сирия от Израел, които медиите отразяват, но поставят в откровено неудобна ситуация всички участници в сирийския конфликт. В дадения случай Израел нанася удар, несъгласуван изобщо с когото и да било.
Фактически в този същия ден, когато Сенатът трябва да приеме закона за доставки на оръжие в Сирия, в Москва се появява Джон Кери.
Посрещат го на аерогарата, докарват го в Кремъл, където той дълго чака кога ще завърши съвещанието при Владимир Путин. След което се провежда дружески разговор, в който Кери обещава да не се доставят оръжия в Сирия в замяна на това и това. Въобще, съдейки по изказванията на Кери, САЩ са готови да отстъпят за Сирия и да изоставят своите васали, ако Русия даде заден ход по редица стратегически договори с Пекин. При това Кери не отронва и дума за бомбардировката на Израел над Сирия. Защото няма какво да каже и спрямо този факт ще му се нааложи да се оправдава, а той не искаше това. Кери не получава това, за което дойде в Москва, но изглежда законът за доставки на оръжие бе блъф, тъй като въпреки, че не успя да се договори, американците го качват на трупчета. От медиите грамотно изваждат информацията за закона.
Нетаняху пък заминава за Пекин и по време на своето пътуване получава позвъняване от Владимир Путин. Както стана известно по-късно, разговорът е бил твърд. Освен всичко друго и стандартно за това, че Израел е станал крайно нагъл, Владимир Путин открито и конкретно казал, че в Сирия ще бъдат доставени комплекси С-300, за да не си мислят повече израелските асове, че у сирийската ПВО има слепи зони. Нетаняху силно се изплашва, дали заради С-300, дали заради тона в гласа на Владимир Путин. Завръща се в Тел Авив недоспал, с огромни торбички под очите.
Историята около С-300 набира бясна скорост. Нетаняху съобщава във Вашингтон, че Москва се кани да достави на Сирия С-300. Белият дом вдига ръце и отпраща Нетаняху със съчувствие.
В това време за Москва на неочаквана визита се отправя Дейвид Камерън. По рицарски, той разчиташе да убеди Москва да приеме онова, което бе отказано на Кери. Камерън говореше вече не само от името на САЩ, но и формално от името на Европейския съюз. При това Камерън не се стесняваше да замери французите със Сирия, прекрасно разбирайки, че Оланд силно рискува, когато пръв официално призна сирийските бунтовници. След което по сирийския въпрос Оланд в Москва не го очакват. Но съдейки по всичко, Камерън също пътува напразно.
В същите тези дни се провежда среща на министрите на външните работи на Русия и Германия на неутрална територия, в Полша. Обсъждат Сирия. За съжаление този разговор си остана най-голямата тайна от всички разговори около Сирия. Дали министърът на външните работи на Германия се явява емисар на НАТО или личен представител на Меркел? От този избор кардинално се променя дневният ред на преговорите около Сирия. Но към дадения момент това не можа да се установи.
В това време на сирийско-турската граница, веднага след посещение при бунтовниците на експосланика на САЩ в Сирия, се извършва терористичен акт, насочен срещу турците. Турците в един глас са готови да обвинят за акта Сирия. Но на практика се наблюдава процес на ново въвличане на Турция в конфликта в Сирия.
По-скоро терористичният акт в Труция осъществи една от бригадите от картотеката на „Ал Каида” под контрола на Саудитска Арабия, а възможно и с участието на спецслужбите на Саудитска Арабия. Цялото обкръжение на Ердоган твърде леко се подкупва с парите на шейховете, във връзка с което у никой сред тях не възникна съмнение кой да обвинят за терористичния акт. Възникнаха съмнения само у Ердоган.
Но срещу масата не се излиза насреща. Като цяло ситуацията с терористичния акт бе овладяна (ако това бе реален повод, създаден за Турция, то ответните мерки биха последвали незабавно). И тук се вижда заслугата на Ердоган, който изглежда и досега помни личния си разговор с Путин, по време на който бяха подписани многообещаващи контракти.
Едва по-късно става известно, че Русия май вече е доставила комплекси С-300 в Сирия. Напълно е възможно. Израел с ококорени очи, молещи за милост, гледа към САЩ, а те отново само повдигат рамене. Защото САЩ изоставят Сирия. Поради какви причини го правят, това е отделен дълъг разговор, но те постепенно излизат от конфликта, а дали там има С-300 или не, вече им е безразлично.
Постепенно става разбираема и позицията на ръководството на Русия за игнориране на всички предложения на САЩ по Сирия. Русия разбира, че САЩ са в ситуация, при която се опитват да пробутат за продажба яйца, чиито срок на годност изтича само след няколко часа. САЩ или ще продадат Сирия, или ще им се наложи да я дадат, просто хей така. Русия игра изпреварващо.
ТелеграфистЪ.ру
Превод от руски: Атанас Стойчев
