• Там, където господства невежество и простотия, там няма прокопсия, има само лакомия
Властта е самоцел и удоволствие само за простия човек. Защото простият човек е винаги по-самоуверен, по-нахален и брутален. По правило той е груб и безскрупулен. Не обича умните, интелигентните, скромните, честните, непокорните, талантливите.
Простият човек, дори и с висше образование, си остава прост, човек без обща култура, без възпитание, без принципи и идеи. Простият човек, като не може да доминира над другите с познание, с трудолюбие, обикновено търси властта, за да си осигури надмощие, да има право да се разпорежда, да използва властта за користни цели, да бъде публична личност. Добере ли се до властта, простият човек се смята за непогрешим и неуязвим. Той се огражда с ласкатели и кариеристи, себеподобни и винаги с още по-нисък морал и култура.
На властимащия винаги са му виновни другите, но той остава доверчив, не контролира, не проверява, не се задълбочава, той е постигнал своето, въпреки че е мързелив. Другите да работят, да се учат, да се усъвършенстват. При грешка на някой от подчинените си реагира първосигнално и сгрешилият бива опозоряван и изгонен. На негово място се назначава друг със същите слабости и разбирания , че и по-зле.
Простият началник, пък бил той и министър, обича да дава бонуси, премии, да облагодетелства, дори и в условия на конфликт на интереси. Той съзнава, че кариерата му зависи и от подчинените. Понеже не може да ги убеждава, да ги респектира с познания по материята, да ги квалифицира, той си служи с поощрения за сметка на държавата, за сметка на гражданите, на данъкоплатците, за сметка на дребния и средния бизнес.
Той се опитва и да смята управляваните от него, а и целия народ за по-прости от себе си. Подиграва се с тях, показвайки им малка постна пица. Иска да каже: “Вижте колко съм пестелив, стягайте коланите!”. “Така сигурно трябва, това са учени хора, те знаят какво правят, те се грижат за нас, но предимно интересите на държавата, после нашите лични интереси”, така си казва наивният, скромен българин.
В резултат - катастрофа. Доверието ни изигра лоша шега. Ние бяхме ограбени като държава, като нация, като народ. Течове от бюджета, колкото искаш.
Ето някои примери:
- бонуси баснословни в Агенцията по вписванията;
- бонуси в НОИ;
- бонуси в Министерството на правосъдието;
- бонуси в НАП – не за тези, които си внасят данъците, а за тези, които ги приемат;
- бонуси в Комисията против дискриминацията;
- бонуси в Министерството на финансите, по 700 лв. средномесечно за чиновник, всичко 20 млн. лв., 150 млн. лв. за 8070 чиновници от НАПП, плюс по 400 лв. за “работно” облекло.
Принципът е почти “социалистически” - ако работят - с бонуси, ако не работят - заплати! В резултат виждам в един от районните офиси на НАП в София облепени цели стени със съобщения за неиздължили се данъкоплатци.
И още. Има Закон за ограничаване административния контрол и административното регулиране на стопанската дейност (ЗОАКАРСД). На този закон съдържанието противоречи на заглавието. На него се позовават редица постановления на МС - за такси и тарифи за разрешителни. Това са такси и тарифи за умъртвяване на бизнеса и пак за облагодетелстване на чиновника.Тенденцията бе само една - да не се допуснат приходи в бюджета от евентуално ново производство, а да се облагодетелства единстевно чиновникът. Създадена бе дори формула, по която се изчисляват съответните тарифи. Резултатът е, че няма заявки, няма приходи, няма и производство.
Такси за разрешителни при правителството на ГЕРБ събираха МЗ, МФ, МВР, МРРБ, МОСВ, МТСП, МОМН. Фрапиращ е случаят с МОСВ. Ако се наемеш да обезвреждаш или оползотворяваш опасен отпадък, трябва да платиш такса.
Ако поискаш от НСИ удостоверение за статистически данни, които сам си им предоставил служебно - отново трябва да платиш такса!
За да ти разгледат заявлението в Министерство на земеделието, ако искаш да произвеждаш препарат за растителна защита - таксата е 2000 лв. Вероятно ще правят химически анализ на хартията му или ще го слагат в позлатена рамка... За следващите процедури се събират още няколко десетки хиляди лева.
Министерството на здравеопазването също иска такса, и то над 30 000 лв.! За да ти разреши производство на биоциден препарат!
Това е то - граждани за европейско развитие. Всяка частна инициатива трябва да бъде умъртвена още в зародиш.
Дори средствата, предвидени за незаети щатни бройки, не се връщат в републиканския бюджет, а остават като “икономии”, пак за да се изплатят бонуси на “бедните калинки” от някое ведомство. Това е кристален пример за конфликт на интереси.
Трябва да припомним още няколко факта. На държавния служител (не само от армията и полицията) държавата му изплаща 100 % вноските ДОО – за пенсия и здравни осигуровки. Аз пък обратно, след пенсионирането си години наред внасям по 36 лв. здравни осигуровки месечно, за да дундуркам допълнително чиновниците от НЗОК. Болно ми е като гледам как се спекулира с талони, с лекарства и как се доплаща за какво ли не. Запознат съм със здравноосигурителните системи в Германия, Франция, САЩ и Куба. Никъде няма такива законни корупционни практики, както у нас! За тези добри примери министрите и на служебното правителство останаха глухи.
Къде е движимото и недвижимото имущество от бившите казарми? Там можеше да се организират общежития – пансиони за интеграция на циганите.
“Независимата” ни съдебна система е зависима от разни квоти – на Народното събрание и президента, което я прави неефективна. Съдите и прокурорите трябва да се избират пряко от народа за 4-5 години мандат и да могат да бъдат отзовани.
Заплатите на чиновниците от висшия държавен ешелон и съдебната система да не са над 1 : 10 спрямо минималната работна заплата. Административните структури да се сведат до минимум. Да се проведат драстични съкращения в администрацията.
Не бъдат ли въведени принципи в управлението на бюджетните средства, безпринципната лакомия в държавния (а и в частния сектор) ще води до сиромашия. И тя ще е непреодолима
Не е възможно да се смогне, когато тези, които пълнят държавната хазна са по-малко от тези, които я източват.
Ще проверяваме колко от кредитните милионери са ченгета? Нима тези, които не са, са невинни? Тези, които ликвидираха стотици приватизирани заводи и институти какви са? Те са престъпници, естествено, но народните представители спят, лидерът им - също, прокуратурата - до скоро непробудно, следователите - още повече, обществената съвест - най-вече.
У нас господства не демокрацията, а лакомата простотия, родителка на сиромашия.
Всички повдигнати въпроси бяха от компетенцията на един министър на финансите - Симеон Дянков, този, който ни осигури стабилна криза, на всичко отгоре и вицепремиер, любимец на премиера Б. Борисов, кадровика на нищетата и разрухата, стратег на геноцида на българския народ. Той не донесе нищо положително от САЩ, а имаше какво. Такива са му възможностите - обратни на здравата логика. Той провеждаше антидържавна, антибългарска политика, но чий бе подписът, който й даде път? Народе!!!
д-р инж. хим. Петър
ТРОХАРОВ
20.05.2013 г.
