• Един сее ветрове, друг жъне бури
Недалече от турско-сирийската граница, на изток от езерото Амик, по средата на пътя от сирийския град Халеб (древният Алепо) и турския Антакия (древната Антиохия), се намира 60-хилядното градче Рейханлъ. След започването на гражданската война в Сирия и на чуждестранната военна интервенция срещу официалните власти в Дамаск хиляди сирийци потърсиха спасение в граничещите със Сирия държави, между които и Турция.
Анкара, която в края на 30-те години на 20 век успя да анексира сирийския район Хатай, се набърка отново във вътрешните работи на Дамаск, предвкусвайки вероятно нови териториални придобивки. От една страна, тя развърна лагери за обучение на въоръжени терористични формирования, съставени от сирийски и чужди джихадисти; от друга, отвори широко своите граници за безпрепятствено циркулиране на нови „бунтовнически” активисти и обикновени бежанци от войната; от трета, започна да доставя оръжие, материали и униформи на различните въоръжени сирийски опозиционни групировки, вътре и извън състава на Свободната сирийска армия. И след като Башар Ел-Асад предприе мерки за защита на сирийските граници, въздушното пространство и териториалните води на Сирия, правителството на ислямиста Ердоган съсредоточи танкове, артилерия и ракетни системи „Пейтриът” в пограничните райони.
Обаче войната в Сирия не се разви според оптимистичния сценарий на противниците на сирийския президент и въпреки подкрепата на САЩ, Израел, ЕС, Катар и Саудитска Арабия, въоръжените сили на опозицията започнаха да отстъпват завоюваните от тях селища и райони.
При този обрат сирийските бежанци в Турция се превърнаха от бреме в опасност за местното население. Самото им наличие на турска територия създава предпоставки както за удари от страна на режима в Дамаск, така и за терористични провокации с цел по-широкото въвличане на Турция в конфликта. Естествено, гневът на местните жители в пограничния със Сирия район се излива не върху „неизвестните извършители” на атентатите, а върху чуждите бежанци и правителството в Анкара, което не може да предотврати терористичните актове. Пример за това са реакциите на обитателите на Рейханлъ след двете коли бомби в центъра на града на 11 май. Според различни източници убитите и починалите от атентатите са над 50, а ранените над 100 души.
След избухването на първата кола бомба хората се втурнали към централния градски площад, за да окажат помощ на ранените. Точно тогава избухнала и втората кола бомба. Десетки убити, стотици ранени, напълно разрушени жилища, търговски обекти и офиси. Много от обитателите на квартала побегнали, смятайки, че бомбите идват отвъд границата, а когато се върнали, въоръжени с колани и кухненски ножове мъже били подхванали сирийците, независимо че помагали за изваждането на жертвите на терора изпод руините.
„Жителите на Рейханлъ са гневни и реакцията им е оправдана - твърди „Куриер Интернасионал”... - От 60-те хиляди жители, които наброява градът, рядко са тези, които не са засегнати от огромните материални и човешки загуби, причинени от атентатите. Но преди да бъдат разкрити и заловени атентаторите, турският министър на външните работи Ахмед Давутоглу приписа атентатите на агенти на режима на Башар Ел-Асад.” (Каква прилика с поведението на нашия Николай Младенов след атентата на летище „Сарафово”?!)
Според в. „Миллиет” (23.05.2013 г.) това изявление Давутоглу е направил на пресконференция на летище Есенбоа, преди да отпътува за Аман за участие в среща на групата „Приятели на Сирия”. Давутоглу казал, че атентатите не са дело на неизвестен извършител, а на терористични групи, свързани със сирийския режим. На въпросната пресконференция турският министър на външните работи говорил за сформирането на преходно правителство в Сирия и за това, че в Истанбул ще се проведе среща на Националната коалиция на опозиционните и революционните сили на Сирия (SMDK). „Добросъседството” продължава... Обявено е също, че на 30 май премиерът Реджеп Ердоган ще посети Рейханлъ, за да се срещне с ранените. Виновният явно винаги се връща на местопрестъплението.
Дамаск отхвърля категорично обвиненията, сочейки като вероятни извършители на атентатите терористичните групи на т. нар. сирийска опозиция, но кой да чуе? Междувременно гневът на жителите на Рейханлъ се насочва към други протагонисти (главни действащи лица).
Според колумниста на в. „Радикал” Мурат Йеткин може да става въпрос и за маневра на най-радикалните елементи на сирийската опозиция, която иска да въвлече още повече Турция в сирийския конфликт. Следователно има всички основания да се твърди, че Турция плаща скъпо за греховете на своите управници и тяхното желание страната да продължи да бъде важен играч в региона.
Според Таха Акйол (в. „Хюрриет”) не за първи път сирийският конфликт се излива в атентати на турска земя. През юни 2012 г. сирийската ПВО свали един турски изстребител, навлязъл във въздушното й пространство над Средиземно море. На 11 февруари 2013 г. атентат на ГКПП „Джилвегьозю” уби 17 души. Снаряди и ракети падат редовно на турската страна на границата.
Обаче случаят с атентата в Рейханлъ има и религиозен аспект: местното население са предимно алевити, какъвто е и режимът на Башар Ел-Асад. Тоест, възможно е някой да иска да разпали и религиозен конфликт в Турция, за да обвини Асад и да подготви почвата за открита турска военна интервенция в Сирия.
Според Кадри Гюрсел от в. „Миллиет” кървавите атентати в Рейханлъ са следствие на едностранната намеса в сирийския конфликт на турското правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). „От август, септември - пише той, - правителството на ПСР избра да фаворизира свалянето на баасисткия режим, за да позволи установяването на ислямистко правителство, доминирано от „Мюсюлманските братя”. Тоест, на правителство от същото естество като него. Вместо да се въздържа да замесва там своята армия, в действителност Анкара направи всичко, за да обяви открито война на Сирия. Турските власти охотно пренебрегнаха сигурността по границите, за да позволят преминаванията на сирийските бунтовници и на чуждите джихадистки бойци. Ето защо е много вероятно в контекста на станалите порьозни граници, авторите на атентата в Рейханлъ да са успели да вкарат 300 кг експлозиви на турска територия.”
В тази отровна атмосфера някои бежанци предпочитат да се върнат в Сирия. Защото според някои местни жители на Рейханлъ, главните виновници за трагедията от 11 май са именно приютилите се там сирийци. Те били тласнали режима на Башар Асад да ги вземе на прицел. Ето защо днес Рейханлъ вече не е убежище за хората, избягали от кланетата отвъд границата. След взривовете на 11 май сирийците биват гонени и пребивани до смърт от разгневената тълпа, магазините им биват разграбвани, а колите – опустошавани вандалски. „Някои смятат дори, че предубежденията на населението правят живота в този град по-опасен от гражданската война, от която са поискали да избягат, пристигайки тук” - твърди репортажът на сп. „Куриер Интернасионал”.
На 15 май, в 9 ч, тълпа сирийци, сред които много жени и деца, се притискат към решетките на ГКПП Баб Ал-Хауа с надеждата да се върнат в своята разорена от войната страна. Повечето от тях наемат турски шофьори, но понеже не могат да минат границата, последните ги закарват до Рейханлъ, оставят ги на шосето заедно с багажа и те чакат отварянето на вратите на границата. Мнозина нямат паспорти - изгубили са ги, бягайки от Сирия, или изобщо не са имали такива - и агентите отбелязват имената им върху цигарени кутии, за да запазят някаква следа за онези, които нелегално са влезли в Турция. Мъж, представящ се с името Абу Рами, ни доверява, че няма какво да прави, освен да чака, надявайки се скоро да премине границата: „Рейханлъ беше приятно място, избегнахме кланетата в Сирия, приютявайки се тук, но днес заради взривовете може би ще трябва да се върнем”. Той и семейството му са усетили, че ако искат да са в безопасност, ще трябва да заминат, жертвайки наема, предплатен за три месеца. Решили са да се върнат в своя регион в Халеб, въпреки че той е театър на някои от най-яростните сражения в гражданската война.
В Рейханлъ напрежението продължава: нападения, побоища, убийства на сирийци в отговор на взривовете или провокирани от лъжливи слухове, че сирийци са изгорили турското знаме и са извършили и други демонстрации на враждебност към Турция. Повечето бежанци живеят скрити, не излизат от домовете си.
Според бежанеца Касем единствената им възможност е да заминат и никога да не се върнат. „Всички сирийци, които са преживели това, няма никога да се върнат в Турция” - заключава той.
В турските медии се тиражират и по-ужасни новини. Например заглавие във в. „Миллиет” обвинява турските лекари в малтретиране на ранените сирийски бежанци. Твърди се, че на много от тях лекарите ампутирали крайниците без необходимост. А неотдавна заместник-генералният председател на опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) Сезгин Таннкулу отправи питане към министъра на отбраната Исмет Йълмаз: вярно ли е, че униформи на турските въоръжени сили и други материали, вместо на Свободната сирийска армия, са били раздадени на различни други опозиционни групировки? Министърът, разбира се, отрече, но съмненията остават. Както и тези, породени от твърдението на друг представител на НРП, депутатът от Кония Атила Карт, че се подготвя мащабна чистка на 800 пилоти от турските ВВС, 700 от които алевити.
Отговорът на турския ГЩ бе съвсем неубедителен: сред личния състав на турските въоръжени сили нямало дискриминация, свързана с убеждения и религиозно вероизповедание. Тоест, чистка все пак ще има...
(по материали от чуждия печат)
