• Разумна икономическа политика по Ли Якока
Ли Якока разгроми теорията на „свободната търговия” и диктата на финансовия капитал още през 1984 г.; предвиди и как ще завърши недалновидната политика на „постиндустриалното общество”. Разсъжденията не големия мениджър са в сила и за българските неолиберали, поставили България на последно място по жизнен стандарт в Евросъюза... Вината, освен на правителството на ГЕРБ, лежи и на плещите на повечето от управлявалите през прехода, онези, които издигнаха в култ приватизацията и и доведоха третата българска държава до ръба на буквален фалит.
Вместо съвети към новите избраници от 42-рото народно събрание, редакцията на вестник “Нова Зора” предлага един огледален анализ на съвременната икономическа ситуация - Ли Якока през очите на Максим Калашников в превод на Румен Воденичаров. Едва ли е необходимо да представяме подробно и единия, и другия пред нашите читатели.
„Високите технологии са жизнено необходими, но те никога няма да създадат толкова работни места, колкото основните отрасли на промишлеността”
Ли Якока
Бълнуването на деиндустриализаторите
През 1984 г. Якока заклева управляващите да спрат разрушаването на индустриалната база на САЩ и отхвърля мита, че икономиката може да се развива само с високи технологии.
„Високите технологии сами по себе си няма да ни спасят. Те са важни за нашата икономика, именно затова, защото другите отрасли на американската промишленост се явяват техни потребители ”- пише той в „Кариера на мениджъра”. И още, „електрониката и чиповете трябва да се прилагат в разнообразни машини, които да се произвеждат в страната, а не да се внасят отвън. Интегралните схеми не могат просто да се завият в хартия и да се продават в магазина. Те трябва да намерят своето приложение. Техни потребители са основните отрасли на американската промишленост. Закривайки тях, вие ще ще закриете и пазара за високи технологии. Ако закриете автомобилната промишленост, ще нанесете удар по стоманодобива и каучуковата промишленост, а това означава всяко седмо работно място в страната.” До какво може да доведе това? - пита Ли Якока. „Ние ще станем страна, в която ще си продаваме един на друг хамбургери, а на целия останал свят - интегрални схеми. Разберете ме правилно. Високите технологии са жизнено необходими, но те никога няма да създадат толкова работни места, колкото основните отрасли на промишлеността.”
Това пророческо предсказание написа Л. Якока, без да подозира, че над неговата страна ще се възцари тъмната нощ на бруталния постиндустриализъм и че управляващите в Съединените щати ще направят точно това, от което се страхуваше. По това време Л. Якока сочеше за пример гибелта на текстилната индустрия в САЩ. В Нова Англия например в периода 1957 г. - 1975 г. изчезват 674 000 работни места за тъкачи. И въпреки разцвета на новите технологии, само 3 % от уволнените работници намират работа в производството на компютри. На останалите им се налага да преминат в дребната търговия и в сферата на услугите с ниско запащане и ниска квалификация. „Следователно решението на проблема не е развитие на нови технологии за сметка на базовите отрасли, а паралелното им развитие. Работни места има в изобилие, ще стигнат за всички, но за целта се изискват съвместни национани усилия. С други думи на нашата страна е нужна разумна икономическа политика”.
Преди 30 години Ли Якока предвиди напълно очертаващата се тенденция. Когато четеш книгата му, изпитваш странно чувство. В 1984 г. аз самият бях на 18 години. Тогава не знаех, че и над моята страна, и над Запада се спуска нощта на неолибералното монетаристко варварство. Американците, сякаш изпаднали в амок, поеха път, противоположен на съветите на Л. Якока. Идеята за изнасяне на основните отрасли вън от САЩ допадна на финансистите, полезността на тази стъпка бе обоснована своевременно от добре платени финансови бъбривци от най-различни „харварди и принстъни”, които нищо не бяха сътворили през живота си. После същото бе копирано и от руски „реформатори”... Получи се онова, което предвиди Якока - невероятен външнотърговски дефицит, ликвидиране на средната класа, понижаване на жизнения стандарт на 80 % от населението, превръщане на американците в тълпа ниско квалифицирани потребители. Отчайващ спад в качеството на образованието бе последицата, защото то е свързано с промишлеността и замирането на едното означава предопределена криза за другото.
Деиндустриализацията донесе на Америка по-ниски доходи в хазната и раздуване на разходите, видима криза, опасност от банкрут на страната и оглупяване и деквалификация на народа. В Русия деиндустриализацията постигна още “по-велик ефект”, върна ни към един нов феодализъм.
Така стигаме до парадоксалния извод, че 1980 г. звучи по-съвременно отколкото 2013 г. Тогава психологическата нагласа на хората и икономическия строй предполагаха тенденция към развитие. След тридесет години, въпреки външните признаци на новаторство и прогрес на информационните технологии, настъпи регрес. И сега на провалилата се Америка й се налага да си припомня рецептите на Ли Якока от 1984 г. Това, което доскоро се смяташе за непростима атака срещу „свещените принципи” на свободния пазар, днес се декларира и от американци, и от европейци. С огромни усилия американците започват да си връщат промишлеността от Китай и се сблъскват с проблема, че нямат нито достатъчно обучени работници, нито опитни индустриални мениджъри. Да бяха чули предупрежденията на Л. Якока от 1984 г.! Наистина ли не искат страната им да е силна и процъфтяваща? Разбира се, че не. Иска им се, обаче ако може да стане без планиране, иска им се величието на Америка да се възроди по волята на Създателя...
„Идеолозите заявяват, че възраждането на индустриалната политика ще означава край на системата на свободното предприемачество, каквото досега бяхме свикнали да си представяме. Но нашата днешна система на свободно предприемачество доведе до дефицит на националния бюджет от 200 млрд. долара. (От 1984 г. държавният дълг нарасна и достигна космическата стойност 15 трилиона долара. - Бел. пр.) „Истината е в това, че свободният пазар не винаги е ефективен. Живеем в сложен свят и пазарът от време на време трябва да бъде контролиран. Държавното планиране изобщо не означава преход към нов социализъм. То представлява единствено поставяне на стратегически цели и изработване на правила на играта. Това е координация на всички съставляващи на икономическата политика, заменяща съществуващия ред, в който хората преследват само собствените си интереси и се опитват в тъмна стая да сглобят нещо цяло от парчетии.
Ние няма да можем да прогресираме докато не изоставим нелепата догма, че планиране на национално ниво е атака срещу капиталистическата система. Заради тези опасения САЩ останаха единствената развита страна в света без индустриална политика.”
Така казваше в 1984 г. Ли Якока. И отново беше прав. Той просто не можеше да си представи, че Съединените щати ще попаднат задълго под властта на икономически дебили, които ще наричат промишлената политика „изкривяване на сигналите от свободния пазар”. Затова автомобилната промишленост ще плаща 50 % данък печалба, а банките само 2 %. И парите ще се изтеглят от реалния сектор към безплодни финансови спекулации, което ще проправи пътя на Америка към дълбок упадък и към „глобалната смутокриза” от 2008 г. за десетилетия напред.
Л. Якока с възмущение припомняше, че всъщност до настъпване на неолибералното безумие през 1981 г. в САЩ винаги е имало промишлена политика.
В 19 век американското правителство активно подпомага железопътните проекти: строителство на нови жп линии и водни канали (напр. канала Ери). Държавата подпомагаше университетите.
През 20 век държавата САЩ оказваше изключителна помощ за построяване на автострадите, за производството на синтетичен каучук, за създаване на съвременна реактивна авиация, за организация на полетите до Луната, за производството на интегрални схеми, за развитие на високи технологии и т.н.
Като пример за успешна промишлена политика Л. Якока сочи
държавната програма за подкрепа на селското стопанство
Опитът да се заложи само на пазарната стихия, на трудолюбието на фермерите, на плодородните почви и добрия климат завърши с прашни бури и разруха на селското стопанство.
Но по времето на Франклин Рузвелт, в тридесетте години, започна грандиозна държавна програма за подем на американското село. Американците разбраха, че селското стопанство е твърде сложно нещо, за да се регулира от стихийния свободен пазар. Благодарение на държавното подпомагане американското селско стопанство предизвикваше благородната завист на целия свят. 3 % от населението осигуряваше изхранването на всички останали. И защо, ако това е възможно за селското стопанство, същото да не се приложи и в промишлеността?!
Тогава, в 1984 г., Л. Якока предлага 6 точки за държавна промишлена програма:
1. Осигуряване на енергийната независимост на страната
2. Въвеждане на ограничения за импорта от Азия
3. Балансиране на държавния бюджет, ликвидиране на неговия дефицит
4. Рязко увеличаване на броя на студентите-инженери
5. Стимули за изследователските работи в частния сектор
6. Създаване на дългосрочна програма за реконструкция на инфраструктурата.
Именно обновяването на инфраструктурата може да създаде милиони работни места за хората, освободени от заводите след автоматизацията на труда. Но чак при президента Обама, след 25 години, американците се захванаха с инфраструктурата.
Преди също толкова години Л. Якока яростно се нахвърли срещу високите лихви по кредитите. За него 12 % корпоративен данък за индустрията си е грабеж. „Когато лихвите на заемите са високи, потребителите предпочитат да влагат значителни суми в облигации. Но да се правят пари от пари, както правят големите играчи (напр. Джордж Сорос. - Бел. пр.) е непродуктивно. Това не води до разкриване на работни места. Инвестициите в индустрията стават рискови. Става по-изгодно да се купи компания, отколкото да я създаваш на гола поляна.”
Епидемията на сливане и поглъщане в САЩ доведе единствено до застой в промишленото развитие. От 1975 г. и досега работни места се създават главно в малкия бизнес и селското стопанство. Якока смяташе, че да се създава заетост само в малкия и среден бизнес, е беда за САЩ. Но нашите „реформатори” (вкл. и българските. - Бел. пр.) вече 20 години, от времето на Гайдар и Чубайс, продължават да твърдят, че растеж в малкия и среден бизнес без ръст на заетостта в големите предприятия представлявало световна тенденция. Наистина имаме работа с невероятни глупци и елементарни подражатели. Ако Америка започне да потъва, и те ще се хвърлят след нея, защото ще им изглежда общоприето. Впрочем те отдавна са я последвали, защото нямат намерение да намаляват лихвите по кредитите за индустрията в Руската федерация. Не било пазарно. Но за нас мнението на Л. Якока тежи повече, отколкото бълнуването на домораслите фенове на пазара.
„Ако намалим лихвите и приключим с безумното сливане на компании, бихме могли да прогоним търговците от храма на националната икономика. Тогава ще можем да развиваме бизнес по американски, по пътя на реинвестиции и конкуренция, а не чрез купуване на една компания от друга. Тогава ще се създават работни места и ще се намалят разходите на местната власт, на отделните щати и на федералното правителство. Ще започне натрупването на капитал...”
Л. Якока не крие уважението си към Франклин Рузвелт, президентът, изтеглил Съединените щати от пропастта на Голямата депресия, без да плаща данък на пазарното късогледство. „С проблемите на депресията Рузвелт се справи не с помощта на графики и таблици, и не обръщайки се към наукообразните диаграми на Харвардската бизнес школа. Той предприемаше конкретни действия. Рузвелт винаги имаше готовност да изпробва нещо ново. И ако един метод не даваше резултат, той опитваше друг.”
Да четеш Якока, е все едно да поемеш глътка свеж въздух в задушната атмосфера на либералното мракобесие.
Дори си мисля, че погледнато егоистично, за руснаците беше само от полза, че хора като Л. Якока не дойдоха на власт в средата на 80-те години... Иначе днес Съединените щати щяха да бъдат мощна индустриална държава, а не територия с ръждясали останки от заводи и милиони маргинализирано население. Не потенциално банкрутирала държава с държавен дълг, равен на БВП. Не пазар за Китай, а страна на роботите и свръхзвуковите самолети.
И така, Америка след 30-годишно безумие, стъпка по стъпка, се обръща към рецептите на славния италианец. Тя отхвърля либералните икономисти като празни дърдорковци и неолибералните теории поемат към сметището на историята.
И само в затънтената неоколониална провинция на Европа политическият елит продължава настървено да следва монетаристичното безумие от 80-те години на 20 век без да осмисля неговия пълен провал дори на Запад.
