• ПП “Нова Зора” възстанови паметника на майор Павел Павлов в Тръстеник
Преклонението пред подвига на всички, отдали живота си в името на България, е един от основните принципи, върху които се гради ПП „Нова Зора” още от първия ден на своето създаване. Затова и нейна неотменна задача е да не позволи на сянката на забравата да покрие спомена за тях! Възстановяването на запуснати през годините техни паметници вече е утвърдена традиция на партията и нейните структури по места.
Тази година, по случай 2 юни, ПП „Нова Зора” ще открие реставрирания с усилията на областната организация в Плевен паметник на летеца-изстребител майор Павел Павлов, в родния му град Тръстеник. Тържеството ще се състои на 2 юни от 14,30 ч.
Капитан Павел Лазаров Павлов загива със смъртта на храбрите във въздушен бой на 10 декември 1943 г., над землището на с. Одраница, Трънско. Само петнадесет дни, преди да е навършил 32 години. Посмъртно е произведен в чин майор и така е известен сред съгражданите си.
Роден е на 25 декември 1911 г. в семейството на София и Лазар Павлови, които със своето трудолюбие дават възможност на двете си деца да получат добро образование. Вторият им син - Авксенти, става адвокат.
Павел завършва гимназия в Плевен и Педагогическо училище в Ловеч. За кратко е учител в Тръстеник.
Интелигентен, воден от предопределеността на съдбата си, като един от първенците на ШЗО, той е изпратен във Военновъздушното училище, където се обучава като първокласен летец-изстребител. През 1936 г. е зачислен във Въздушните войски с чин подпоручик, а три години по-късно е изпратен на специализация в Полша за усвояване на полската летателна система. Там го заварва нападението на Хитлеристка Германия над Полша и деокупацията, съгласно пакта „Молотов-Рибентроп”, на Западна Украйна и Западна Беларусия от Червената армия. Павел Павлов е пленен от съветските войски в района гр. Люблин и е откаран в СССР. Благодарение намесата на българското Министерство на войната и правителството той се връща в родината, след като остава известно време в Москва за възстановяване.
През 1941 г. Павел Павлов е зачислен в 6-и изстребителен орляк с чин капитан. На 1 март с. г. България е въвлечена във Втората световна война на страната на Тристранния пакт и само месец по-късно - на 6 април - падат първите вражески бомби над София. Междувременно правителството на Богдан Филов обявявява „символична война” на САЩ и Великобритания, която обаче много бързо се превръща в „гореща”. Втората бомбардировка над столицата е на 14 ноември 1943 г. Англо-американските крепости изсипват над града 327 бомби. Третото нападение е на 10 декември 1943 г. Шестдесет бомбардировача „Либърейтър Б-24”, наричани заради тежкото им въоръжение „летящи крепости”, и още 60 изстребители „Лайтнинг” излитат от Адриатическото крайбрежие и се отправят по посока Охрид-Велес-София.
Предупредителната служба съобщава на изстребителните орляци. Капитан Павлов излита с ескадрилата си самолети „Девоатин” от Карлово и се насочва към София. Открива противниковата формация от „Либерейтъри” и атакува. Противникът е изненадан. Командирът доближава до такава степен „крепостите”, че другарите му остават с впечатление, че се е блъснал в тях. Той прострелва един бомбардировач, който полита, обгърнат от пламъци към земята. В следващия момент капитан Павлов вижда, че един от бомбардировачите изостава от групата си. Това е подвеждаща стратегия на англо-американските въздушни сили, която българските авиатори установяват впоследствие. Командирът издава заповед за втора атака под негово ръководство. Последната му бойна заповед!
Преди Павлов да открие огън, ято противникови изстребители излитат от облаците и насочват огъня си по самолета му. „Крепостта”, която преследва, също го обстрелва. Машината му е тежко засегната, а вероятно и той самият. Самолетът му се наклонява, завърта се и се разбива в скала в землището на с. Одраница, Трънско. Множеството противникови изстребители заслоняват своите бомбардировачи. Лишени от своя командир, българските изстребители са принудени да се оттеглят и се завръщат в базата в Карлово без своя обичан водач.
Части от тялото на капитан Павлов и напоена с кръвта му пръст са поставени в ковчег. Заковават го! Негови колеги го закарват в родното му място - Тръстеник. На 13 декември 1943 г. е и погребението му. Посмъртно е произведен в майор. Награждаван е с орден „За военна заслуга” и посмъртно с орден „За храброст”. Със заповед № 420/19.Х.1992 г. на Министерството на отбраната е произведен в чин полковник. Пилотът от 2/6 орляк води листата на загиналите летци-герои при отбраната на София и Родината от англо-американските бомбардировки през 1943/44 г.
Павел загива със смъртта на орлите. В полет!
