На 30 май т.г., в навечерието на 2 юни – Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България, в гр. Тръстеник ще бъде открита паметна плоча на Фердинанд Александров – Фердо. През 1931 г. той е избран за секретар на нелегалната организация на БКП и активно участва в борбите на софийския пролетариат срещу монархо-фашистката диктатура. След деветоюнския преврат и провалите на организациите на БКП и РМС в Плевенско минава в нелегалност. Заловен е в София и получава 10-годишна присъда строг тъмничен затвор. След присъединяването на Добруджа е амнистиран и участва в провеждането на Соболевата акция като член на ОК на БКП. „Сега ако не помогнем на Съветския съюз, кога друг път?”, казва той по повод акцията.
Заловен и измъчван от полицията през февруари 1943 г., прекарва два месеца в нечовешки инквизиции. След процеса е окован с вериги и е поставен в килия за смъртни. Екзекутиран е в нощта срещу 17 декември 1943 г. Отказва покривало на главата с думите: „Аз гледам смъртта право в очите, а вас ви е страх да гледате в моите!” Преди да сложи сам примката на врата си, заявява: „Смърт на фашизма! Да живее свободна България”.
Фердинанд Александров успява да напише предсмъртно писмо до близките си, в което изповядва: „...Аз умирам горд и чист пред съвестта си, с презрение към смъртта и с дълбока ненавист към народните убийци...”
Паметната плоча в чест на Фердинанд Александров ще бъде поставена по инициатива на Партия на българските комунисти, ПП „Нова Зора” – Плевен, Комунистическа партия на България, Общинската организация на БСП в Долна Митрополия, Общинската организация на БСП в Плевен.
***
Иван ВЪЛОВ
В килията
Отворите мне темницу,
Дайте мне сиянье дня...
М. Ю. Лермонтов
На Фердинанд Александров Канджов – организационен секретар на Плевенския окръжен комитет на партията, обесен през декември 1943 г. в затвора – Плевен
Тежката верига дрънка
сепнато от миг на миг
и затворът преповтаря
нейният омразен вик.
Сядам. Ставам. Крача. Спирам.
Мислите ми ме горят.
Като нощи са безкрайни –
бавно часовете мрат.
А навън ветрец играе
из класилите нивя,
млад сокол се вие горе
в сребърната синева.
Ах, летел бих аз на воля
като вятъра игрив,
вдигнал бих се със крилата
на сокола горделив.
Но прозорецът – с решетка
на вратите – катинар,
в коридора – мерни стъпки
на бездушен тъмничар.
Сам съм в тясната килия –
пет квадратни метра площ.
Всеки ден ми е последен,
всяка нощ – последна нощ.
Смърт, аз знам защо се бавиш,
искаш първом да сразиш
мойта воля, мойта вяра,
за да ме опозориш.
О, аз може би ще трепна
в онзи час, но и смутен,
знай, че пак не ще получиш
разкаяние от мен.
Ти не си, о, смърт, всевластна
и не си всесилна ти:
който за народ умира,
той и теб ще победи.
(1943) 1980
Плевен – Затвора
(Из книгата на Иван Вълов „Плевенски пантеон”)
