Пролетта преваля. След падналите обилни дъждове по полята и горите на родината ни поникнаха много качествени диви гъби. Но редом до тях растат и техните отровни двойници. Съдържат букет отровни вещества, които при консумация проникват в организма на човека и поразяват жизненоважни органи. Поражението е започнало и никакви медикаменти не са в състояние да помогнат на пострадалите. Дори да се размине с леталния изход, пострадалият получава сериозни и трайни увреждания на вътрешните органи – черен дроб, бъбреци, кръвоносни съдове, рискува да остане инвалид до края на дните си, ако въобще оцелее. Факт е, че при брането на гъби голям брой хора демонстрират прекалено самочувствие и недостатъчно количество знания. Тези две обстоятелства най-често стават причина за гъбните отравяния, чиито най-специфични признаци са виене на свят, нервно разстройство, гърчове по цялото тяло и нарушено кръвообращение. Затова, съветват опитните гъбари, тези изключително опасни гъби трябва отлично да се познават и в никакъв случай да не се берат. Нещо повече, при най-малкото съмнение подобна гъба се изхвърля и най-добре - да се размачка с крак.
Такъв отровен двойник в политическата ни джунгла е лицето Яне Янев, политикът на разположение.
За последно работодателите му го призоваха да свърши една работа на 2 юни – Деня на Ботев и падналите за свободата на България - да спретне протест, както той си може - с много пушилка и малко огън. Отзова се веднага. След като на парламентарния вот избирателите пуснаха водата от тоалетното казанче и го отмиха от жълтите павета, изритвайки го на магистралата, вече няма много възможности за пазарене. А как доскоро вземаше в парламента скъпо и прескъпо? Как да забрави всичко това?
Ако би бегал – да мре по-добре!
Затова отново е готов на цялата кама сутра, само че срещу по-скромен хонорар. Влиза в положение двойникът. Криза е. Няма вече за всички. Пък и годеникът му Марешки го паряса само няколко месеца след сватосването им от кума от Банкя, изоставяйки го бързо-бързо без издръжка за консумираната невинност.
Та на 2 юни Янето отново вдигна тупурдия по центъра на София, надигна се на пръсти, яхнал мизерните 1,67 процента от отредената му народна любов, изобразявайки граждански протест. Срещу какво? Срещу току-що гласуваното правителство на Пламен Орешарски, ненаправило и една якичка служба още. За касирането на проведените и насрочване на нови избори, за нов Изборен кодекс. Срещу колко? Само той и един бивш призьор „Футболист на годината” май си знаят.
За да бъде гротеската пълна, Яне Пушилката поразходи оредялата си дружина из София. По пътя си, охраняван от добре подреден полицейски шпалир, срещнаха – о, изненада!, „нечакан” съюзник - агитката на НФСБ, начело с нейния собственик Валери Симеонов и един от по първите му глашатаи Велизар Енчев. В разсипан строй участниците в учредената на улично кръстовище спонтанна коалиция първо повикаха пред Народното събрание каквото се полага – „Оставка!”, разбира се, и „Всеки ден ще е така до победата!”, а как иначе да стане делото, и пр. Блокираха движението пред Орлов мост, след това по бул. „Васил Левски” се изпразниха за кратко пред Турското посолство (най-вероятно това ще да е бил сигнал за началото на протестите срещу Ердоган в южната ни съседка). Уважиха с подходяща хореография централите на БСП, ДПС и „Атака”, „новата „тройна коалиция”, санким.
Извън иронията, съвместната второюнска дандания на РЗС и НФСБ би била много смешна, ако не беше отвратителна. И като избрана дата, и като поставени цели. Зад привидно карикатурната им съвместна (уж без да искат) протестна акция се крие втори план, в който прозират силуетите на кукловода ГЕРБ и неговия наставник – анонимната като абстракция, но конкретно хванала българите за гърлото в геноцидно-изтребителната си политика политико-икономическа олигархия. На практика антисистемният вот на 12 май постави последната в положение на цуг-цванг. Не я събори, но я поразклати. Накара я поне да се замисли. Затова тя сега трескаво, поради дефицит на време, често нелогично, дава шах с пешки като Янев и Симеонов. Последните и като персони, и като предстоятели на партии с интересен генезис и развитие, са достойни за самостоятелен анализ. Като пример за въображението на
политическото инженерство и неговата социална практика у нас
За заместването на спасителния просветен национализъм с ерзаците на телевизионно-кабеларския ура-национализъм, на автентичната политическа култура с полуфабрикатната и никога последователно водена докрай „борба срещу монополите”. Умножени по коефициента на патологичната русофобия, без отчитане на геополитическите реалности (против „Бургас-Александруполис”, долу АЕЦ „Белене”, но пък по-възможност с повече американски бази у нас и по-чести учения на израелските ВВС в българското небе, щото в близост до Йерусалим май има вече едни ЗРК С-300 и разни там Искандери, така че по-далеч, опасно е).
Иначе как да примирим противоречието между доскорошния антагонизъм на РЗС и НФСБ и да си обясним антантата им от 2 юни? Кога на Велизар Енчев му се сломи жестокостта спрямо РЗС, та публично се запрегръща с Янето? И какво обстоятелство преобърна мнението на арменския йезуит Димитър спрямо „събеседника по (нечие) желание”, та му стана така услужливо драг домакин точно на Деня на Ботев? Другото име на тенденцията от критично много случайности за единица време е закономерността. И на необходимостта медиите на повикване своевременно да представят ментето за оригинал
пред бог, историята и враговете на България
Известно е, че двойниците са необходими персонажи в много фентъзи и фантастични произведения. По правило са злонамерени същества, често променят външния си вид, за да се представят за някои от добронамерените герои. Срещат се и в ролевите игри.
Любопитно е например как описва ръководителя на СС Хайнрих Химлер британският писател Тревър Рейвънскрофт в окултното си изследване за Хитлер „Копието на съдбата”. Ще цитираме само увода на главата „Der Doppelgаnger” („Двойникът”), с подзаглавие „Античовекът Хайнрих Химлер”, в който Рейвънскрофт привежда едно определение на Вили Фришауер от книгата му „Химлер – злият гений на Третия райх”: „Сравняват Химлер с кабел, чието електрозахранване се доставя отвън. Захранването е Хитлер. Самият Химлер не може да достави никакво захранване.
Почти всеки човек на щаба му облекчава съвестта си, стоварвайки служебната и моралната отговорност за дейността си като есесовец върху Хайнрих Химлер. Неговият щаб му служи вярно. Той се нуждае от него като водач, защото без него като потенциална изкупителна жертва пред Бог, историята и германските врагове не може да издържи на онова, което стори...
Дори в смъртта си Хайнрих Химлер изпълнява подобна функция... Германската съвест е чиста, защото обвиненията за всичко зловещо, будещо презрение, престъпно и ужасно, което се случи в Германия и окупираните страни между 1933 и 1945 г. лежи върху Химлер.”
На немския романтизъм дължим понятието Doppelgаnger – Допелгенгер, (двойник), лице, наподобяващо друго такова, но без генетична връзка с него, например като при близнаците. Освен за одушевени, може да се отнася и за неодушевени обекти, например някои гъби и растения в природата.
Оказва се, че и в политиката е същото с двойниците. Особено с отровните. Поне у нас.
В част първа на „Осемнайси брюмер на Луи Бонапарт” пък Карл Маркс пише: „Някъде Хегел отбелязва, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да допълни: първият път като трагедия, вторият път като фарс. Косидиер вместо Дантон, Луи Блан вместо Робеспиер..., племенникът вместо чичото.”
...Протестите от зимата на 2013 г. вместо протестите от 2 юни, олигархията вместо народа, подмяната вместо действието, статуквото вместо реформата, гибелта вместо спасението, Яне Янев вместо Христо Ботев... И като черешката на тортата - телевизионно-кабеларският лъженационализъм на валерисимеоновци и касабовци от Националния фронт за спасение на Бойко вместо благородната сдържаност на последователния патриотизъм.
Просто да повърне човек...
