• Оскверниха най-сакралната дата за народната памет – 2 юни!
Боже, как невероятно голяма е способността на някои пишман българи да омърсяват всичко, до което се докоснат. И колко завидна е лекотата, дори и задоволството, с което го правят. Последната мерзост, която натвориха не простаците, не образованите, или умствено недоразвитите, а представителите на елита на интелигенцията (както сами си се окачествяват), от тъй наречената четвърта власт (в което от години се упражняват) – гилдията на журналистите. Но проблемът е не само в личностите, а в това, че сякаш по даден знак и БНТ, и БНР твърде солидарно и за първи път, откакто се отбелязва този ден, буквално шокираха българския народ, като му честитиха „празника” – 2 юни, и взаимно весело се поздравяваха с него...
Твърде преживял човек съм и достатъчно просветена, но не ми е известно досега подобно зашеметяващо кощунство. И като човек, нелишен от граждански права, настойчиво моля тези наши най-представителни обществени институции да отговорят на мен и най-вече на българския народ какво точно празнуваме, как, колко и на какво се радваме?
Може би на белите меса по скали по орляци, или на черните кърви в земята – изгарящите дири от смъртта на хилядите знайни, незнайни и забравени защитници на род, на вяра и на родина?!
И каква ли празнична радост трябва да ни изпълни при спомена за страшното бесило край София, за още пламтящите пожари на България от 1876 година и за прекършената младост на 200 сърцати български момчета с гениалния им войвода Ботев?
Какво ли въодушевление трябва да предизвикват у нас страховитите цифри на загиналите войници в хазартно-авантюристичните войни на чужденеца Фердинанд и зловещите ни национални катастрофи след тях?
Може би с тържествени оди и епопеи трябва да отбелязваме отрязаната глава на Стамболийски – начало на военния преврат на цар Борис, последван от 30 хиляди жертви на кървавия професор Александър Цанков и българските фашисти, „клали народа ни тъй както и турчин не го клал”?
Сюблимният момент на празничното ни настроение и екстаз вероятно трябва да бъде фактът, че са екзекутирани такива „метежници и разбойници” като Йосиф Хербст, Гео Милев, Христо Ясенов, Никола Вапцаров, Христо Кърпачев, Цветан Спасов, и тъй опасните за държавната ни сигурност дечица от Ястребино...
Но не! В никакъв случай не бива да пропуснем буйни хора и ръченици за майките ни, разкрасени с черни забрадки, за „веселите вдовици” и за безкрайно щастливите от живота си невръстни сираци...
Какъв пасквил!
Колко ли трябва да е оскотяло съзнанието ти, или опустошена душата ти, или обратното: колко ли ти е обещано от глобалистите, за да си честитиш като празник денят 2 юни? Какво да се прави – за ерозията на горите и земята скъпо плащаме всички ние, за ерозията на душите и умовете ни – те плащат още по-скъпо, но само на избрани от родители и майкопродавци...
Възхитителен е първопроходецът Симеон, който като добър наследник на дядо си и баща си неслучайно ни препоръча да си сменим чипа... Навярно вече е дошло времето разделно, щом БНТ и БНР започнаха да активизират още повече атаката си срещу народната памет. С мълчаливото съгласие, а твърде вероятно и с категоричната помощ на СЕМ. Явно, съвсем не им е достатъчна практиката на почти пълното неглижиране на българския език и литература, на историята и особено на българския фолклор.
Спокойно, българи! Поне в една област далеч, далеч ще сме изпреварили целия свят – миговете, в които си загубил най-близките и най-скъпите си хора да превърнеш в мигове на празник и веселие, напук на разумността и горестта, изпепелила душата на България.
Не би трябвало да пропусна като жест на внимание към инициаторите една молба: нека да ни известяват своевременно за датите на кончината на майка си, на баща си, на брат, сестра, деца и други техни близки, за да им честитим „празника” и да устройваме съответните празнични тържества и увеселения.
А на нас – останалите, нека да ни е честит подарения ни от тях нов „празник” – 2 юни...
Какво е това, ако не още един красноречив пример за „демократичното” ни общество, за свободата и слободията?
Грози ни всеобхватна и пълна деменция, ако не се намери кой да си посипе главата с пепел, да разчисти авгиевите обори на глобализацията и да поиска прошка и смирение пред народа, който го е отхранил и образовал, дал му е микрофон и камера не за да изявява хлевоустата си особа със самочувствието на богоизбран... О, времена, о, нрави!
