В началото на 20 век на Балканите отново се кръстосват интересите на т. нар. Велики сили. Това е време, когато ускореното стопанско развитие на България дава видими резултати. Българските правителства водят една общо взето приемствена политика и си позволяват да отделят по-голямо внимание и повече средства за подготовката и превъоръжаването на армията.
Във външната политика се търсят пътища, средства и съюзници за осъществяването на идеята за национално обединение на българските земи и население, разпокъсани от Берлинския договор (1878 г.).
През 1911 г. е формирано правителството на Иван Евстатиев Гешов, което има добри контакти и отношения с Русия. Държавите от Съглашението имат интерес от един съюз на балканските държави срещу Тройния съюз и Турция. Големият проблем е, че всички балкански държави имат своите претенции към територията, наречена Македония, и населена предимно с българи по произход и самосъзнание.
С активната намеса на Русия на 29 февруари/13 март се договаря съюз между България и Сърбия, насочен срещу Турция и Австро-Унгария. С таен анекс към договора е уредено поделянето на Македония, като е оставена една спорна зона, за която за арбитър на спора след войната е посочено, че ще решава руският император.
Съгласието за подялбата, както и направените грешки в хода на войната, особено на 16 юни 1913 г., ще има тежки и непоправими последици.
На 16/29 май 1912 г., с посредничеството на Англия, е сключен договор с Гърция, приета е след това и конвенция. България се задължава да действа с 300-хилядна армия срещу Турция, а Гърция - със 120-хилядна. Не се засяга проблемът с Македония, което също е в ущърб на България. Трите държави се договарят поотделно и с Черна гора. Така четирите държави с площ от 216 хиляди кв. км и население от 10 милиона души се изправят срещу Турция с площ от 937 хиляди кв. км и население от 20 милиона души.
Съюзниците нямат общ план за войната. Само между българския и сръбския генерален щаб има споразумение за действия на Македонския и Тракийския оперативен театър, като един български отряд трябва да настъпи през Родопите и да прекъсне връзката между Тракия и Македония.
В Македония е определено да действат сръбските въоръжени сили и българската 7-ма пехотна дивизия, а в Източна Тракия действат основните български сили.
Мобилизацията на българските военни се извършва за 4-5 дни при всеобщ ентусиазъм. В армията се вливат и голям брой студенти и работещи в европейски държави българи. България мобилизира 358 дружини, 262 батареи (1116 оръдия), 48 ескадрона, или 606 хиляди души. Сърбия първоначално мобилизира 175 000, Гърция – 90 хиляди, Черна гора – 30 000 души.
Главнокомандващ на българската войска е цар Фердинанд, негов заместник – ген. Михаил Савов, началник щаб – ген. Иван Фичев. В Източна Тракия настъпват 1-ва армия, начело с ген. Васил Кутинчев, в състав 1-ва, 3-та и 10-а дивизии, и един конен полк. Настъпват в направление Хавса - Баба Екски. Втора армия, с командир ген. Никола Иванов, в състав 8-ма и 9-а дивизии, сборната Конна бригада и Хасковският отряд, настъпват срещу Одрин и го обкръжават с подготовка за атака и превземане на крепостта. Трета армия с командир ген. Радко Димитриев е разположена в отстъп от един преход зад 1-ва армия и на два прехода от границата. В състава й са 4-та, 5-а и 6-а пехотни дивизии (6-а дивизия е само с 2 бригади). Разположена по-назад, тя представлява изненада за турската войска, настъпва в направление Лозенград-Бунархисар.
Конната дивизия прикрива разгръщането на 1-ва и 3-та армия. В Родопите настъпва Родопският отряд от 25 хиляди души на ген. Стилиян Ковачев. В резерв са допълващи и опълченски части в Пловдив, Македоно-одринското опълчение, 11-а пехотна дивизия.
Войната започва на 5 октомври 1912 година. За броени дни са разбити и двете укрепени линии в сражения при Петра, Селиолу, Гечкенли, Лозенград, Бунархисар. Одрин е обсаден. В Източна Тракия настъпват 118 000 български воини, 400 оръдия, всички тежки артилерийски полкове, цялата конница. Противникът е с численост около 150-хиляди души турска армия.
Турската полева армия е разгромена и отстъпва към Чаталджа. Родопският отряд освобождава Пиринска Македония и навлиза в Западна Тракия, 7-ма Рилска дивизия към 28 октомври е пред Солун.
Ето какво описание дава за духа и устрема на българските войни един участник в събитията, писателят Антон Страшимиров: “...Когато при Караагач младите български войници отстъпват под напора на артилерийския огън, старите резервисти отзад ги възпират: “Къде бре, синове! България е зад нас, момчета! Помислете за майки и сестри! Напред деца! Да измрем по един - еднъж завинаги!” (Това е като девиза на полковник Дрангов: Две смърти няма, без една не може!..). И повлечени така, стари и млади примесиха във виковете “Шуми Марица” някакво свирепо “Ура”, което според началниците им е било непонятен и потресаващ вой... А в тоя вой се стопиха турците и техните позиции, ужасиха се от тая тамерлановска атака и обърнаха гръб...”
Минали са само 45 дни от началото на войната. Българската войска е на 45 км от Цариград. На 29 октомври /11 ноември турското правителство иска от България да се сключи примирие. И съвсем друго развитие щяха да имат събитията!
Цар Фердинанд отхвърля предложението. На 4/17 ноември е дадена заповед за атака на позициите на Чаталджа. Сред войската вече вилнее холерата, заболели са над десет хиляди души. Атаката е неуспешна.
Успешни и дръзки са действията на миноносците от Черноморския флот. На 8/21 ноември миноносецът “Дръзки” торпилира и поврежда турския кръстосвач “Хамидие”. На 20 ноември/2 декември е подписано примирие с Турция.
На 20 януари 1913 г. в Цариград е извършен преврат. Новото правителство, подкрепяно от Германия, решава да продължи войната. На 13 март 1913 г. е превзета силната крепост Одрин, в тези сражения българският воин показва чудеса от храброст и жертвоготовност. За пръв път в световната военна история се използват нови методи и способи за водене на бойни действия. Българската артилерия използва масирано огневи вал – снарядите падат пред настъпващата българска пехота и се движат като огневи валяк, използват подвижен и неподвижен заградителен огън, тактиката оръдия да излизат пред пехотата и да водят огън с право мерене, освен това специализирани щурмови команди прокарват път на пехотата през телените мрежи.
Войната завършва с подписването на мирен договор. Турция отстъпва земите в Тракия на север и запад от линията Мидия-Енос, както и Македония. И точно поради предстоящия дележ и поради допуснатите грешки от българския цар и правителство, поради алчността и арогантността на съюзниците, нещата се усложняват.
На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор срещу България, като залагат обща граница в Македония. Румъния взема страната на Сърбия и Гърция. Турция се готви за реванш. Цар Фердинанд и правителството на Гешов се готвят за война. Главните сили от Източна Тракия се прехвърлят срещу Сърбия и Гърция. Формирана е 5-а армия.
На 1/14 юни се формира ново правителство, начело с д-р Стоян Данев. Подготвя се конференция в Петербург с министър-председателите на съюзните държави. Българското правителство връчва нота на руския посланик за това Николай Втори да се произнесе в седемдневен срок за спорната зона в Македония като арбитър...
Цар Фердинанд прави съвсем съзнателно фаталната стъпка (началото на Междусъюзническата война всъщност) и нарежда устно на генерал Михаил Савов да се атакуват войските на Сърбия и Гърция. При това заповедта за атака срещу Сърбия е двусмислена и не се атакува с всички налични сили.
Така се стига до национална катастрофа и подписването на 26 юли 1913 г. на мирния договор в Букурещ.
България, която бе почти постигнала националния идеал с договора в Лондон, сега взема само една девета част от полагащото й се, има стеснен излаз на Бяло море и губи цяла Южна Добруджа. В боевете загиват около 60 000 воини. Материалните загуби са над 2 милиарда тогавашни лева.
Българският народ усети и разбра готовността за саможертва, храбростта и стоицизма на офицерите, подофицерите и войниците на България и в почти всяко село и всеки град изписа имената на загиналите за земята българска!
Бел. ред. Илия Стефанов подготвя за печат нова книга, посветена на борбите за национално освобождение, на теми и сюжети от героичната история на българска история, а също и характерологични епизоди от народопсихологията на българите.
