А хората в Истанбул искаха толкова малко! Да спасят от изсичане 60 дървета в парка „Гези” („Разходка”) край площад „Таксим” и самият парк от намерението да бъде застроен със стара артилерийска казарма, построена през 1780 г. при султан Селим III; както и с мол и огромна джамия. Проектът за „преустройство” на площада предвижда събарянето и на АКМ (Културният център „Ататюрк” на площад „Таксим”, б.а.). Мотивите на управляващите, решили да застроят парка, са несъстоятелни: с възстановяването на старата артилерийска казарма щели да обогатят културата на площада, да издигат националната гордост и да привличат туристи! А за какво им е огромната джамия? Ясно е, че става въпрос за подмяна на спомена за Ататюрк с османски и ислямистки символи. Но дори и темата за мола поражда гневни реакции, защото се тиражират подозрения, че синът на вицепремиера Бюлент Арънч е съдружник в този проект. За да предотвратят опустошаването на парка, хиляди жители на Истанбул се стекоха към него и започнаха да дежурят около дърветата.
След бруталната намеса на полицията
екологичният протест се обърна в демонстрация срещу премиера ислямист Реджеп Тайип Ердоган. До 2 юни бунтовете обхванаха 48 области, в които за кратко време се състояха 90 протестни демонстрации. Протести имаше и в чужбина, включително в София и Брюксел. А благодарение на Си Ен Ен и други чужди телевизии, кадрите от окървавения площад „Таксим” обиколиха света. Към 2 юни балансът от сблъсъците с полицията бе следният: 939 арестувани и 79 ранени (26 полицаи и 53 граждани), от които 19 приети за лечение в болниците на Истанбул (1 в реанимацията). Към 3 май бунтовете бяха обхванали 67 области с 235 прояви и 1730 арестувани. Според турското МВР при сблъсъците са били леко ранени 115 служители по сигурността и 58 граждани са били приети за лечение в болници и учреждения за спешна медицинска помощ, от тях 23-има - в болниците на Истанбул, и 31 души - в Анкара; в интензивните отделения на болниците в Истанбул има 4 души, а в Анкара двама. Тежко ранени били 4 души, а щетите от сблъсъците се изчисляват на 20 млн. лири.
Според неофициални данни обаче, броят на ранените е над 1000, а на арестуваните над 3000 души. Има и трима убити. Очевидно властите не броят ранените и пострадалите от оранжевия газ, които не са постъпили на лечение.
Протестът получи и религиозна окраска: при полагането на основите на една от опорите на третия мост ( в „Гарипчекьой”, жк „Саръйер”-на европейския бряг на Босфора), девет алевитски дружества протестираха срещу кръщаването на третия мост с името на кървавия султан Селим Първи Явуз. Той е избил 40 000 алевити, затривайки цяло едно поколение, заподозряно в разпространение на алевитското вероизповедание в изгода на Иран.
Случаят „Гези” развенча митовете за „умерения” и „демократичен” ислямист Ердоган, показвайки колко прави са били онези, които като председателя на опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу, сравниха турския премиер с „диктатора” Башар Ел-Асад. А когато започнаха размириците в Сирия, не друг, а Ердоган упрекна Асад в прекомерна употреба на сила?! В разгара на протестите, Ердоган замина на обиколка в страните от Магреба и се върна чак на 6 юни. В негово отсъствие с протестиращите разговаряше вицепремиерът Бюлент Арънч, който на 6 юни прие техни представители.
Според журналистката от в. „Миллиет” Аслъ Айдънташбаш, може би „Таксим” бележи края на президентската система (В Турция ще се проведе референдум за нова Конституция, която предвижда страната да стане президентска република. Догодина ще се проведат президентски и местни избори и Ердоган възнамерява да се кандидатира за държавен глава.). Случилото се досега е протест срещу авторитарния му, диктаторски стил на ръководство и срещу все по-нарастващото атавистично мислене на премиера и председател на управляващата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
„Хората искат да имат думата
при решения, които засягат техните градове, страна и живот – пише Айдънташбаш. - И нас да питат за съдбата на града; и с нас да се консултират за системата; на нас да оставят как ще живеем живота си. Много ли е трудно да се разбере това? Демокрациите позволяват на гражданина, освен на четири години да отива до урната, да има думата и по други начини. Преди всичко друго има свобода на изразяването и демонстрациите. Ако задушавате възраженията и опозицията, отнякъде ще избухне. Знаете ли, ако не бяха забранили първомайските демонстрации на „Таксим”, ако полицията не беше използвала толкова непропорционално сила, ако толкова дребнаво не бяха защитавали ограниченията на алкохола, ако не бяха нарекли третия мост „Явуз султан Селим”, може би и паркът „Гези” нямаше да се превърне в арена на толкова голям бунт. Не мисля, че в дълъг срок „Таксим” ще промени радикално поведението на избирателя в Турция. Но вероятно в кратък срок той означава да бъде оставен на рафта планът на управляващите за президентска система. Възражението трябва да се разчете и разбере правилно”.
А какво е отношението на Ердоган към масовите протести в страната? Подобно на своя приятел Бойко Борисов, той обвини опозицията, че подстрекава недоволството, за да го свали, понеже не можела да спечели властта чрез урните. Но все още премиерът ислямист не е хвърлил оставката на своя кабинет, след което да претендира отново за властта, да „спечели” с фалшификации извънредните парламентарни избори и после да поиска те да бъдат касирани заради собствените му изборни шашми. И най-вече, понеже резултатите не му позволяват да сформира самостоятелно правителство, а никоя от останалите парламентарни сили не желае да се коалира с неговата партия. Вместо това, Ердоган предложи на опозиционната НРП „да им даде дървета”. И припомни за многото битки, които бил водил срещу изсичането на 30 000 дървета в Зекериякьой, на чието място бил построен университет. Оплака се дори, че когато откривали университета, той бил
в затвора „за четене на стихотворение”
Друг е въпросът, че в това стихотворение се говореше за това как минаретата ще станат щикове, джамиите казарми, вярващите мюсюлмани – войници и т.н. Разбирането на Ердоган за демокрацията е много странно: не приемал мнозинството да се превръща в опора на малцинството. Що се отнася до демократичната реакция, тя трябвало „да се поставя в урната”. Турция, според него, била страна с изрядно функционираща парламентарна система. Недоволните от практиките на правителството трябвало да изразяват оплакванията си по правен път. Урната била мерилото за това. Онези, които дирели резултат извън урната, преследвали антидемократични практики. „Защо беше екзекутиран Мендерес? Не преживяхме ли същото на 12 септември? В тази страна всеки има право да излага мнението си, има право на действия в рамките на правото, но няма право да действа извън него... Никой няма право да покачва напрежението в Турция!” - назидава той. И уверява, че и дървета ще се секат, и мол, и казарма ще се построят. И най-вече джамия. Нищо, че хората протестират срещу пълзящата ислямизация, дирижирана от правителството на ПСР.
Дори президентът Абдуллах Гюл се разграничи от премиера, напомняйки: „Демокрацията не е само избори.” А по-късно заяви: „На улицата излязоха хора, които десет години бяха оскърбявани”. От кого, ако не от властта на ПСР? Като се има предвид пълния провал на визитата на премиера Ердоган в Белия дом, „Файненшъл Таймс” с право заключава: „От кризата в Турция президентът Абдулла Гюл може да излезе по-силен. Ердоган трябва да зареже поведението на жертва и да действа като държавник”. Очевидно Западът е вдигнал ръце от премиера ислямист.
Флиртът с „умерения” ислям завърши!
Както и с „герберизма” у нас... И още нещо, което наумява за нашия „Буда”: „Полицията ще бъде тук и утре – закани се Ердоган. - „Таксим” няма да бъде район, в който живеят екстремисти. Има грешка при използването на лютив газ и тя ще бъде проучена... Страните, които ни поучават, нека първо да погледнат себе си!”
Дали последното не е реакция на упреците, отправени от президента и Държавния департамент на САЩ за нарушаване на човешките права в Турция? Или е отговор на призива на председателя на групата на социалистите в ЕП Ханес Свобода? Все едно. Диктаторът се е самозабравил след 11 години непрекъсната власт, начело на Турция. Абсолютната власт развращава абсолютно!
Оценките в самата Турция за сблъсъците на площад „Таксим” и парка „Гези” са различни.
Според Фикрет Била („Миллиет” / 02.05.2013), става въпрос за управленска грешка, за прекомерна употреба на сила, което е признал и самият премиер. Късно признание: вече му е лепнат прякорът „Газмен”. Казано с езика на Чудомир, Ербакан стана „газникът”, но газта не го очисти от лекето.
Според Фуат Кейман (статията му е озаглавена „Нов акъл”, б.а.), случилото се на „Таксим” е епизод от един процес на стълкновения, предизвикали големи човешки трагедии през последните 30 години. Балансът на тази „война с ниска интензивност” е следният:
• загинали военнослужещи – 7918;
• убити активисти на Кюрдската работническа партия (РКК) - 22 101;
• убити цивилни – 5507;
• престъпления с „неизвестен извършител” – 17000;
Всичко: 52 576.
Това са данни на парламентарната комисия по човешките права към турския Меджлис. Зад всеки загинал стоят семейства, майки, изгубили децата си. Да не говорим за отражението на тези трагедии върху демокрацията, икономиката, готовността на хората да живеят заедно, външната политика и др.
Относно събитията на площад „Таксим” Кейман пише: “Виждаме полицаи, които къпят с газ, без оглед на право и съвест, стояща млада жена и младеж, който седи на земята с плакат в ръка. Виждаме полицейски нападения върху хора, които спят в палатките си. Виждаме телата на туристи, проснати на земята със счупени черепи. Виждаме безпомощните лица на хора с пукнати черепи, потънали в кръв. Съзерцаваме гледката на „Таксим”, покрит с облаци сълзотворен газ, сякаш във въздуха има голяма мъгла. Хора, отиващи на работа, които минават оттам с децата си, стари, жени, младежи и деца, с насълзени от лютивия газ очи, кашляйки казват: „Стига!”.”
Дали това е
„турската пролет”?
Може би да, но тя е пълна противоположност на „арабската пролет”, довела на власт ислямистите в Египет. Протестът в Турция е и антиислямистки. Дори имам усещането, че ако турските военни искат да си върнат на Ердоган за унизителните процеси „Ергенекон” и „Чук”, няма по-подходящ момент да се намесят в политиката с поредния военен преврат. Немалко хора ще ги аплодират.
Каквото и да предприеме отсега нататък правителството, все е закъсняло. Дори Ердоган да се извини на народа, както го съветва председателят на НРП, станалото не може да бъде променено. И посланието, което отправи вицепремиерът Бюлент Арънч - „Вместо сълзотворен газ, обществото трябва да се убеждава”, е като след дъжд качулка. Заключението на Фуат Кейман е убийствено: “Вчера видяхме още веднъж колко дълъг път има да извървим в сферите на демокрацията, правата и свободите. Преживяхме това, че „демокрация без демократи” не може да създаде напредничава демокрация”.
Пред 42-рия редовен генерален съвет на Дружеството за култура и солидарност на румелийските турци Ердоган отново е упрекнал опозицията в подстрекателство на уличните протести, понеже не можела да постигне успех с урните: „Господин Ердоган е диктатор. Аз не съм господар на този народ. В кръвта ми няма диктатура, аз съм слуга на този народ. Ако някои търсят диктатор, да погледнат собственото си минало. Иншаллах (Дай боже) АКМ ще се събори. Да, и джамия ще построим. Няма да отида да искам разрешение за това от няколко мародери”. Това да ви прилича на извинение към народа?
Що се отнася до „свободата на изразяване”, която рекламира премиерът на Турция, един доклад на комисията на НРП за наблюдение на затворите, цитиран от в. „Джумхуриет” (27.05.2013), твърди противното. „Турция, най-големият затвор за журналисти в света” - така е озаглавен докладът, който ще бъде преведен на английски. Според него в момента в Турция има арестувани 71 вестникари, докато хунтаджиите от 12 септември 1980 г. са арестували само 31 журналисти. При това двадесет и три от задържаните днес журналисти имат здравословни проблеми. Когато цифрите говорят, политиците трябва да мълчат.
Казват, че българите били най-търпеливият народ на света, но не са прави. Турците търпяха Ердоган цели 11 години (ПСР дойде на власт през 2002 г.). Докато у нас за 24 години преход само три правителства завършиха мандата си (на Костов, Симеон Кобургготски и на Станишев). А на правителството Орешарски не оставиха и три дни. Политически „сили” като РЗС и НФСБ, не успели да прескочат 4-процентната бариера, вече му поискаха оставката. Яне Янев, „пуделът на Бойко”, както го наричаше тв “Скат” и Валери Симеонов, собственик на телевизията и председател на НФСБ, пригласят на Бойко Борисов за касиране на изборите. Дори Йоло Денев им гледа сеира.
Измамените пристанаха на измамниците, за да внесат жалбата им в Конституционния съд! Какво падение!
