Когато преди седмица започна дебатът за цената на тока и дни наред не се спомена цената на парното, се запитах дали толкова бързо забравихме, че протестите бяха не само за непоносимите цени на тока, но и на парното. Депутати от ГЕРБ, още през есента на миналата година, публично обещаваха да въведат най-после ежемесечното отчитане на топломерите. Уви, това не се случи. Остана си голо обещание, както и обещанията им в много други области на политиката на доходите, с които подлъгаха доста хора да им се доверят. А за колапса в системата на топлоснадяването, в частност, и на енергетиката като цяло, до който доведоха бившите управляващи, може да се съди и по такива грешни ходове като повишаване цените на тока, за да се спре поголовното отказване на хората в градовете от услугите на “Топлофикация”. “Повишават цените на тока, за да спасят парното” – тръбяха в пресата...
Особено зле се отрази замразяването на заплатите и пенсиите, което на Запад оцениха като фатално за доверието в кабинета, а и с оглед насаждане на трайни диспропорции между доходи и потребление. Това фактически задълбочи кризата и направи още по-трудно и бавно излизането от нея през следващите години.
Справедлив беше въпросът, който витаеше в общественото пространство, но го произнесе публично само Сергей Станишев: Има ли човек, който да вярва, че от ГЕРБ искрено желаят властта, а не за да замитат следите от престъпното си управление?
Особено повишиха градуса на негодуванието и радикализираха реакцията на хората залъгванията на самонадеяния Делян Добрев как след героичните му усилия за намаляване на цените на газа ще последва намаляване и на цените на парното. Получи се точно обратното – рязък скок спрямо цените от предишните години, когато повишаването беше по-плавно и не така драстично. И народът се разгневи още повече - и от перченето с онова тяхно “Имаме воля”, и от непукизма им, хората излязоха на улицата и срещу голите обещания, и срещу залъгванията, и срещу нерешаването на проблемите...
Смея да твърдя, че топлоснабдяването е най-задръстената с вредни практики система в тотално заболелия организъм на нашата икономика. И е необходима спешна реанимация от страна на новия министър на икономиката и енергетиката в правителството - Драгомир Стойнев, ведно с участието и сътрудничеството на всички други институции и стопански организации, от които зависи това. Прави чест на омбудсмана на Р България, който формулира точни послания и препоръки потребителите да заплащат само за раално потребеното, за премахване на таксата за сградна инсталация, която очевидно компенсира загубите от рязко спадащия брой на потребителите...
Ето защо мисля, че тази система трябва да бъде подложена на обстоен и задълбочен анализ - именно като система, за да може до есента да се отстранят натрупалите се вредни практики, една от които е най-паразитното звено - топлинните счетоводители. Това е първото и най-малкото, което трябва да се направи, защото освен че е напълно излишно, то е и много вредно, и ще се осмеля да прибавя - престъпно посредническо звено.
(Преди години в една своя статия* го сравних с “кърлеж” и не сбърках, защото топлинните счетоводители не направиха нищо, за да опровергаят това твърдение. Убедих се в това и поради напразните усилия в последните години да обясня в жалби и предложения, че могат да оправдят съществуването си само ако извършват поне още една проверка и че най-подходящото време за нея са последните един-два дни на януари, когато могат да получат данните не само от първия и най-студен месец от новата година, но и да извлекат данни и от паметта “М” и за първите месеци от новия отоплителен сезон в края на старата година. И да прекратят поне отчасти порочната практика да надписват, още повече, че за тях стана правило да работят с прогнозни числа. В потвърждение мога да представя документ, в който допуснатата от тях “грешка” на два от топломерите в моя дом, е в пъти по-голяма от истинското число.)
Само една проверка в края на отоплителния сезон означва години наред най-безнаказано да се прилага една колкото вредна, толкова и престъпна схема - на предварително ограбване и невръщане на лихвите от надвзетите суми. Потресаващата и горчива истина е, че тази класическа корупционна схема никой и досега не поиска докрай и напълно да разкрие!
Готов съм да представя на редакцията свой анализ през последните години за отоплението на моя дом, за да покажа колко непълен и далеч от прецизността е правилникът за отчитане. А той ще е необходим на “Топлофикация”, когато привлече техниците от звеното на топлинните счетоводители без скъпо платените им шапки и структури, изградени, за да просъществуват като отделни звена толкова години! **
Не мислите ли, че твърде подозрителна е невероятната им устойчивост да оцеляват! Не се опитвайте да научите заплащането, което са си осигурили. Няма да успеете. Но сигурно има инстанция, а това е прокуратурата, засега единствената институция, която функционира и дава надежди да стъпим на твърдо, която може да стори това, за да се изчислят и ползите за потребителя. За него досега най-малко се е мислило. А и той още не си е казал докрай думата, в случай че и тази зима просъществува това раково образувание и продължат същите трагедии с изкуствено раздутите сметки!
Интересно дали ще се намерят кръгове, които да си позволят да застанат като щит пред потребителите отново и сега, в коренно променената обстановка. И докога? Не е ли невероятно, че продължава издевателството над хората и се срива доверието към “Топлофикация”?!
7 юни 2013 г.
* “А ние позорно мълчим”, в. “Дума”, рубрика “Искам думата”, 29 май 2006 г.
** От времето на Вальо “Топлото” малко неща са се променили
