От години насам Западът отправя прекалено остри критики към Русия. Време е да настъпи промяна. От гледна точка на Москва Западът безскрупулно се е възползвал от слабостта на Русия при разпадането на Съветския Съюз. НАТО и ЕС се разшириха на Изток, а солидарността на Русия със САЩ след атентатите от 11 септември 2001 г. не получи достатъчно признание. В Полша и Чехия бяха създадени планове за противоракетни системи, а Русия беше изолирана от важни световнополитически развития. Всичко това Путин детайлно спомена в гневната си реч от февруари 2007, произнесена по време на Мюнхенската конференция за сигурност. (В. “Нова Зора” я публикува в пълния й текст. – Бел. ред.) А и по-късно поводите за руската външнополитическа фрустрация не спряха - признаването на Косово, бездействието на САЩ срещу грузинската провокация в Южна Осетия през 2008 г., временната отмяна на Съвета НАТО-Русия през същата година, както и неразбирането, с което била посрещната концепцията на бившия президент Медведев за изграждане на система за съвместна сигурност от Атлантическия океан до Владивосток.
Идването на Обама на власт за кратко прекрати тази поредица от неприятни за Русия събития, но вторият му мандат, за разлика от първия, не съдържаше акцент върху политиката спрямо Русия.
НАТО взе курс към изграждане на система за противоракетна отбрана, без да обвърже в нея Русия, а в сирийската трагедия Западът прехвърли на Москва ролята на лошия. Руският политически елит вече не очаква нищо добро от ЕС и САЩ. Това е, разбира се, селективна и едностранчива гледна точка. Само че недоволството, което се натрупа в течение на годините, слага своя отпечатък върху разбиранията и действията на руския политически елит. Той просто не очаква вече нищо добро от САЩ и от ЕС. Путин се опита политически да канализира това недоволство чрез недотам перспективните си планове за създаване на Евразийски съюз - т.е. на организация, в която Русия, Беларус и Казахстан да си сътрудничат по примера на ЕС. Посланието му гласеше: “Не се нуждаем повече от вас и не ни интересува какво мислите за нашата политика!”
Това непоносимо от външнополитическа гледна точка състояние се създаде в течение на доста години и всички, които се намират в постоянен диалог с руските партньори, виждаха накъде вървят нещата. На този фон трябва да се анализират и някои обществени развития в самата Русия, на които властта отвърна с твърди и недемократични мерки. С право гледаме загрижено към гражданското общество в Русия, което е засегнато от нови и по-рестриктивни закони. При всеки случай, който ни се удава, ние разговаряме с нашите руски партньори за ситуацията в гражданското общество, но това не е достатъчно. Важно е да се види в каква посока се развива Русия. Ние не можем бездейно да гледаме как Русия се отчуждава от Европа и започва да представя политическата си изолация като национална самостоятелност.
Трябва ново разбиране. Нуждаем се от обхватна европейска политика за Русия. Като отправна точка на тази политика да се вземе познатата вече концепция на партньорство за модернизация. Става въпрос не само за сътрудничество по технологичните въпроси, а за цялостен обществен процес на реформи, като се започне от ефективна администрация и функциониращи социални системи за сигурност и се стигне до силно гражданско общество като критичен партньор на политиката.
Укрепващото руско средно съсловие настоява за подобен процес. То не се задоволява повече с обещанията за стабилност, нито пък може да бъде впечатлено от предупрежденията за “хаоса” от времето на Елцин. Разбира се, Русия може да си помогне и сама, но нужното обновление и модернизране на политиката, икономиката и обществото без партньорство отвън би продължило много по-дълго, може би дори опасно дълго.
Но какво означава в случая партньорство? Моментът е подходящ да се разработи ново разбиране по въпроса. Както стана ясно от сегашната голяма криза, самата Европа има нужда от значително обновление и модернизиране. Русия не се нуждае от “продавачи” на европейския модел на развитие, а от нашата готовност съвместно с нея да търсим решения на общите ни проблеми. Само на равноправно ниво би ни се удало да убедим руските елити в предимствата от подобен съвместен подход. Това би вдъхнало нов живот на партньорството за модернизиране, което мнозина прибързано обявиха за умряло.
Гернот ЕРЛЕР,бивш зам.-министър на външните работи на ФРГ
Дойче веле