• организиран хаос,
купени гласоподавателии победа
на „правилните сили”
Минаха и първите избори две в едно. „Демократично” се сдобихме с нов президент и вицепрезидент, с нови или преизбрани стари кметове, както и с общински съветници. Специално при изборите за държавен глава опциите бяха две: „президент сянка” (на „Премиера Слънце”), или „президент в сянка” (на правителството). Резултатът от балотажа на 30 октомври го знаем. Едни си пуснаха гласа, дето се вика, доброволно и свободно, втори припадаха по опашките и пак не успяха да гласуват, трети се въздържаха от гласуване, а всички ще теглят последиците от вота и въздържанието.Някои със сигурност спечелиха, но изгубилите са много повече от неуспелите кандидати за постове.В известен смисъл и гласувалите, и въздържалите се станаха жертви на собствената си глупост, несъзнавайки, че играят в зле режисирана пиеса с предизвестен край.
Независимо от броя на гласувалите, на балотажа така или иначе щяха да бъдат излъчени както нов президент и вицепрезидент, така и кметове на по-големите населени места. Затова и родните, и чуждите наблюдатели заключиха, че изборите са били „свободни и демократични”, въпреки „организирания изборен хаос” от страна на властите, отговарящи за правилното протичане на вота. В Пирдоп например бяха „откраднали” 1000 бюлетини, та се наложи да се доставят нови. Другаде пропуснали да впишат в листите отделни кандидати за кметове и общински съветници или ги бяха записали погрешно. На трето място зарибяваха гласоподаватели с фалшиви банкноти от 20 лв., докато в хасковските села Динево и Узунджово повечето мераклии не успяха да се доредят до урните въпреки удължаването (незаконно) на изборния ден. А в София, в нощта след първия тур, председатели на секционни избирателни комисии (СИК) занесоха у дома си чувалите с бюлетини и избирателни протоколи поради струпванията пред Общинската избирателна комисия (ОИК) в зала „Универсиада”. Въпреки това от ГЕРБ и правителството се похвалиха с висока избирателна активност, която доказвала, че пропуските не са повлияли на изборните резултати. Както гласи една поговорка, за толкова и дъщерята на ходжата имала кусур!
Няма смисъл да говорим за редовност на изборите, дори ако се потвърдят повсеместните вопли за организираното купуване на гласове от страна на управляващите. Нали няма убити, а само припаднали избиратели и членове на изборни комисии? Но дори да имаше, организаторите на хаоса щяха да оправдаят жертвите с високата избирателна активност и желанието на гражданите да подкрепят политиката на ГЕРБ. Може протестите на загубилите надпреварата партии, коалиции и независими кандидати срещу фалшифицирането на изборните резултати да са основателни, но какво от това? Не е важно колко и как са гласували, а кой брои бюлетините!
Най-често тиражираното обвинение, което си разменят участниците в изборния маратон у нас през последните 20 години, е търговията с гласове. Не направиха изключение и последните местни и президентски избори, решени донякъде от търговските нагласи на електората, породени главно от всеобщия недоимък и всеобщата нищета на 90 % от населението на България. Представително социологическо проучване на „Алфа рисърч”, проведено сред 1000 потенциални гласоподаватели в периода 15-17 октомври т.г., сиреч една седмица преди първия тур, показа както нагласата на 1/5 от избирателите да продадат своя вот, така и обогатяването на изборната търговия с нови форми на „мотивация”. Нов вид измама, с която се заобикалят изискванията на Изборния кодекс, е наемането на физически лица за фиктивни „дарители” на съответните партии, коалиции и инициативни комитети. Понеже Изборният кодекс разрешава получаването само на държавни субсидии и на дарения от частни физически лица до 10 000 лв. за период от една година, по-големите „дарения” се накъсват и записват на различни „спомоществователи”. Дори „гражданският” кандидат Меглена Кунева се похвали, че с дребни дарения от по 10 лв. е събрала близо 300 000 лв. към момента на телевизионния й дебат с кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев и кандидата на БСП Ивайло Калфин. Останалите кандидати, включително Волен Сидеров, симулираха още по-голяма пестеливост и скромност, но рекламните им клипове, излъчвани по електронните медии, цветните плакати, концертите и билбордовете по булеварди и магистрали показваха, че и те не са били лишени от щедри дарители с големи портфейли. Някъде дори козите бяха използвани като подвижни агитационни средства. И ний сме дали нещо на света!..
А как се „мотивираха” обикновените избиратели да зачертават „правилните” квадратчета в изборните бюлетини? Това е особено интересно и важно.
Първо, със заплахи от работодателите, че ако не гласуват за посочените от тях лица, ще бъдат съкратени „по целесъобразност”. Формално, заради кризата... Най-често споменаваните примери за това бяха от районите на Бобов дол, Враца и изобщо Северозападна България, но и в бастионите на ДПС тази практика съществува. Прилагат я „обръчите от приятелски фирми”.
Второ, със заплахи от общинските власти, че ще бъдат лишени от помощи за отопление, от помощи за безработни и социално слаби, от детски надбавки и т.н., ако не гласуват правилно. В условията на перманентна криза, безработица и нарастващи цени на храните, лекарствата и горивата, подобни санкции са убийствено „дисциплиниращи”. И хората бързо разбраха, че ГЕРБ не си поплюват. Свободен избор ли? Друг път!
Трето, откъм страната на моркова, се започваше с обещания за бъдещи ангажименти и опрощаване на заеми, с раздаване на хранителни продукти или директно купуване на гласовете. Известни са и тарифите за изборния алъш-вериш на гласове: 30-50 лв. за по-малките населени места и поне три пъти повече за областните центрове. Разбира се, за тази търговия са необходими две неща: хора с пари и хора, които са готови да продадат гласа си за пари. Споменатото по-горе социологическо проучване на „Алфа рисърч” (цитирано от в „Сега” /20.10.2011) констатира, че 12 % от избирателите са били склонни да продадат гласа си за 30-50 лв., а 7 % очаквали да се вдигне цената за вота им. Което не се купува с пари, може да се купи с много пари! Така или иначе почти 20% от избирателите са били готови да участват в платения вот.
По данни на асоциацията „Прозрачност без граници”, над 1/2 от избирателите, смятащи за приемливо да изтъргуват гласа си, посочват като причина своята бедност и нуждата от пари; 27,4 % са отговорили, че след като самите тях ще ги крадат 4 години, по-добре сега да вземат нещо, вместо да гласуват бадева по съвест; за други 21 % парите, които им дават изборните търговци, са единствената полза от гласуването; 13,7 % изповядват примирено, че такава е практиката у нас, а 10,5 % смятат, че всичко на този свят се плаща. Това ако не е „икономизиране” на „гражданското съзнание”, кое е тогава? Демокрацията в условията на капитализма наистина отваря гуреливи очи! Обаче тезата, че се продават и купуват само ромски гласове е невярна: стока се продава там, където се харчи!
Технологията на изборната търговия е проста: лишаваш хората от препитание и те стават зависими от дребните предизборни подаяния, както алкохолиците са зависими от чашката, а наркоманите – от ежедневните дажби дрога. Цинизмът е, че партиите на прехода, които докараха народа до кофите за боклук, днес се възмущават, че някои гласуват за пари, а не по съвест. Сякаш „политическата класа” мрази шумоленето на банкнотите?! И за кого да гласуват обикновените граждани, като са яли попарата на всички? Съвестта яде ли се, пие ли се, топли ли в студовете? На политическите шарлатани, разбира се, е изгодно без пари да получат правото да ограбват народа си, но и българските граждани вече захитряха и се „циганизираха”. В смисъл, научиха се да се пазарят с титулувания „политическия елит”: просто имаха добри учители в лицето на предишните и настоящите „народни избраници”. Въпреки всичко, последните продължават да се опитват да дават добри съвети, понеже не са в състояние да дават добри примери. Тъй наречените демократични сили (СДС и ДСБ) не се ли изпокараха заради купените цигански гласове на първичните избори на „Синята коалиция”? Ами лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не милваше ли рошави циганчета в ромските махали на София, Пловдив, Каварна и др. с предизборна цел? Случайно ли е това, че въпреки убийството на Ангел в Катуница, полицията се погрижи първо за сигурността на Цар Киро и фамилията му? „Царят” без малко да се отърве с плащането на 97 000 лв. данъци за периода до 2007 г. Едва на 20.10.2011 г. научихме, че властите са конфискували от фамилията шест луксозни автомобила като гаранция за бъдещи искове; и че „царските” имоти в Катуница ще бъдат съборени, понеже са незаконни, а фамилията Рашкови ще бъде изселена. Нали Бойко Борисов твърдеше, че през 21 век не можело да има принудително изселване? Кога си промени мнението?
Междувременно „Царят” успя да изнесе някъде фабриката си за фалшив алкохол и нищо чудно да възобнови „производството” под прикритие. Дългогодишната толерантност към него от страна на държавата и „политическата класа” на прехода си има обяснение, което е далеч от „Десетилетието на ромското включване”. „Париж си заслужава една литургия” - казал хугенотът Анри Четвърти Наварски, когато за да стане крал на Франция, трябвало да приеме католицизма. Приложена към нашата действителност, тази сентенция означава, че парите на Цар Киро си заслужават подминаването на неговите престъпления. Парите, включително ромските, не миришат. Те са вредни само когато се дават на политическия опонент.
Ето защо, за разлика от политолозите и социолозите, 80 % от българите смятат, че и тези избори не са били честни. Веднъж, заради сплашването или купуването на гласоподавателите, които е по-правилно да се наричат гласопродаватели; втори път, заради фалшифицирането на изборните резултати. Предпоставките и за едното, и за другото са създадени от всички управлявали след 10.11.1989 г., макар те да си прехвърлят този грях като горещ картоф.
Да вземем например фантомите в избирателните списъци, които отдавна са напуснали страната или този свят, но продължават да „гласуват” по документи. Тоест, когато изборните секции останат без контрол, някой член на секционните комисии подписва „фантомите” в избирателните списъци и зачерква вместо тях „правилните” квадратчета. А „фантомите”, според бившия член на ЦИК проф. Михаил Константинов, са няколко стотици хиляди! Представяте ли си какво „гласуване” е падало там, където цели СИК са били купени? Иначе тези комисии следят строго някой избирател да не внесе мобилен телефон в тъмната стаичка и да засвидетелства пред своя „работодател”, че е гласувал според неговите указания и получените пари. А кой ще контролира комисиите, след като партиите, особено неуправляващите, нямат там свои наблюдатели? Техните представители или нямат пари да платят за застъпници, или пък не се допускат, защото нямали... баджове!
След всички изборни шашми няма как да се учудим, ако някъде са били подменени и бюлетините, и изборните протоколи в стил Гочоолу и Дочоолу. В Европа също няма да бъдат изненадани, като знаят, че сме на първо място по разследваните през 2010 г. сигнали (81) за злоупотреби с европейски фондове. Дори прословутата шефка на ДФ „Земеделие” Калинка Илиева, преди да я уволнят и разследват за фалшива диплома, е успяла да изпрати до ОЛАФ 400 сигнала за нарушения в Министерство на земеделието. След последните български избори Брюксел със сигурност ще бъде засипан с жалби за фалшифициране на изборните резултати, за търговия с гласове, за сплашване на избирателите и т.н. Нищо ново под слънцето. Още през 1895 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори консервативният министър-председател Константин Стоилов изпратил до областния управител на Враца (бившия Ботев четник) Спас Спасов следната телеграма: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина, или самото бюро може чрез угасване свещите или вземание списъците да направи изборът да не се състои”. По този повод Алеко Константинов е написал фейлетона „Гасете свещите!”. Понеже и днес, когато България се управлява не от западни възпитаници, а от бивши пожарникари и физкултурници с „полицейско мислене”, в десетки селища нямаше ток, фейлетонът на Алеко е все така актуален. А безпорядъкът при гласуването и предаването на изборните протоколи след първия тур заслужава отделен фейлетон. Например „МВР прави избори”.
„Войната е грабеж, а търговията – измама!”, твърдял един от първите икономисти. Понеже и българската политика е търговия, следва, че тя е голямо „шменти-капели”, сиреч измама. Измама като „успеха” на „Синята коалиция” (СК), чийто кандидат за президент Румен Христов събра по-малко гласове от Светльо Витков от „Хиподил”. Или като твърдението на Цветан Цветанов, че ГЕРБ е разбила монопола на ДПС върху българските турци в общините Кърджали и Неделино, където кандидатите на управляващата партия отивали на балотаж. Оказа се, че кандидатите на ДПС печелят изборите в двете общини още на първия тур...
Ако перифразираме казаното от британския главнокомандващ херцог Уелингтън за победата над Наполеон при Ватерло, след катастрофалната изборна загуба на „Синята коалиция” няма нищо по-печално от „победата” на ГЕРБ. Заради лъжите и самохвалствата на политиците, особено на управляващите, все по-голяма част от избирателите се превръщат гласопродаватели и въздържали се. Те предпочитат да имат „врабче в шепата, вместо орел в небето”. Това задължава управляващите и политиците като цяло да се усъвършенстват в демагогията. Затова министър Тотю Младенов пак обещава да вдигне минималната работна заплата: на 1 април 2012 г., в Деня на лъжата.
Както пише в Светото писание: „Който трупа мъдрост, трупа печал!” След балотажа можем с увереност да твърдим, че „победата” на ГЕРБ ще носи в себе си семената на бъдещото поражение. 30 октомври 2011 г. сложи край на мита за Бойко Борисов като спасител и отмъстител за злоупотребите на предходните управници. И Борисов, и ГЕРБ вече са символ на статуквото и застоя, а не на реформите и модернизацията. Премиерът обаче е прав за едно: на България й предстои да премине през чистилището, ако не и през деветте кръга на Ада! С такива водачи шансовете й за спасение са нищожни. „Надпартийният обединител и лидер на нацията” Росен Плевнелиев е също такава илюзия, както „деполитизираните” министри на външните работи, отбраната и вътрешните работи в правителството на ГЕРБ.
