Понеже западните медии представят протестите в Турция и България като общо регионално явление, вероятно много западняци, особено тези отвъд Атлантика, смятат, че турците от Анадола и българите от Балканите живеят в една и съща държава – Турция.
Това впечатление подсилват и озверелите индивиди, които се замерват пред партийните централи в София с „Турци сте! Турци сте!” Със същия плам биха се ругали на „руснаци”, „американци”, „сърби”, „власи”, „цигани” и други, но отчаяното търсене на някакъв измислен виновник – за да се прикрият истинските, си е чисто български феномен. За разлика от нас в Турция не разглеждат протестите за парка „Гези” като фон на конфликта между два мафиотски клана, или между „народа” и партиите на политическото статукво. Няма правителство, което да се радва на всеобщо одобрение, щом е излъчено от партии, т.е. части от обществото. Но има правителства, които без колебание прибягват до употреба на сила срещу протестиращите граждани и други, които с известен натиск от обществото могат да свършат полезни за всички неща.
Конфликтът у съседите е всъщност сблъсък между две Турции. Социоложката Нилюфер Гьоле, цитирана от в. „Миллиет” (21.06.2013) предупреждава за един капан, пред който е изправена Турция днес: “Отново се разчопля раната между мюсюлманите и Републиката, за която се смяташе, че е зараснала. Точно в един период, когато двете, чужди една на друга Турции, се бяха сближили най-много, когато се изпилиха и премахнаха стените между тях, на дневен ред излиза противоречието „лаицизъм - ислямизъм”. Рефлексите на стара Турция се стоварват като бумеранг върху нас“.
Дали това означава, че разстоянието между тези две Турции се разширява отново. Или че вампирясва „лаицистично – антилаицистичната” памет? Наистина ли преди събитията на площад „Таксим” тази дистанция се беше свила и затворила? Или икономическият подем при 11-годишното несменяемо управление на Реджеп Тайип Ердоган покри с пепел живите въглени на историческия конфликт? Най-вероятна е последната хипотеза. Обаче пиянението от властта сякаш отне здравия разум на ислямиста Ердоган и той предприе редица реваншистки ходове срещу принципите на кемализма и генералите, смятащи се за единствени пазители на завещанието на Ататюрк. Едва когато, въпреки смазването на протестите на площад „Таксим”, полицията се оказа безсилна да обуздае недоволството в другите области на Турция, Ердоган и неговите щабисти се сетиха, че на обществото трябва да се обяснява, да се убеждава то в правилността на техните начинания. Късно! Международният престиж на Турция като модел за „умерения, демократичен ислямизъм” рухна и страни като Германия, Австрия и Холандия поставиха под въпрос дори способността й да завърши преговорите за членство в ЕС. Канцлерът на Германия Ангела Меркел буквално затръшна пред Анкара вратата на ЕС и колкото и управляващите в Турция да се успокояват, че не Турция се нуждае от ЕС, а обратното, светската опозиция получи железни аргументи срещу своя опонент. Британският „Икономист” нарече ставащото в Турция „Най-голямото разделение”, а „Гардиън” добави: „Турция се раздели както никога досега”.
Много хора в Турция не обичат и критикуват Ердоган, но и се боят от него. Изглежда, че премиерът иска точно това – да се боят от него. При все това предприема „лов на вещици” срещу онези, които го наричат „провокатор”. Той провидя врагове и в силуетите на „стоящите човеци” на истанбулския площад „Таксим”, чийто пример се оказа заразителен поне колкото протестите. От митинга на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Кайсери, Ердоган се провикна: „Нека те да стоят, ние няма да стоим! Те искат Турция да бъде „стоящ човек”. Но не могат да спрат Турция, не могат да спрат нас!”
Премиерът основава цялата си предизборна кампания върху “опитите чрез недемократични прояви в парка „Гези” да се свали правителството”. И точно като нашите закъснели антикомунисти, някои от които си пазят партийните членски книжки от БКП, припомня за опашките през 70-те години, за обесването на Мендерес, за „военните намеси” и т.н. Само дето, като Бойко, няма дядо, убит от комунистите, когото да показва като антикомунистическо алиби, докато за другия мълчи, понеже е бил член на БКП...
В наглостта си Ердоган стига дотам, че изтълкува в своя полза дори факта, че за 11 години не е превърнал Турция в Иран. Все още не е, но иншаллах, може и да го направи, ако го оставят да управлява! За „най-голямото разделение”, за двете Турции, той обвинява не своя авторитарен стил на управление, а опозицията, социалните медии и т.н. Ако това ви напомня на нашия Борисов,
приликата не е случайна
Конфликтът у нас е между най-малко две Българии. Той е борба между два свята, единият от които е излишен. Но именно гласът на последния кънти най-силно.
От какво са мотивирани хората, протестиращи весело по улиците на София с целите си фамилии? От глада, от мизерията, от високите цени на енергията или от потъпкването на гражданските свободи? Не, материалното не ги вълнува, понеже са си надвили на масрафа: имат добре платена престижна работа, плащат си тока и парното, децата им са добре облечени и нахранени. Някои дори са се установили в чужбина, откъдето се връщат за да участват в „революцията”. Както писа в. „Труд” (23.06.2013): „София се превръща в дестинация за протестен туризъм, а самите шествия започват да придобиват интернационален характер. В протестите участват голяма част от артистите – гости на фестивала „София дизайн уик”. Вярно е, че всички събития се случват по два пъти в историята: първия като трагедия; втория – като фарс. В България трагедията беше през февруари, а за характера на днешните протести ще съдим по резултата. Той може обаче да ни разплаче, ако вместо да изпишем вежди, избодем очите на демокрацията. Стотина протестиращи от скука посрещнаха с антиправителствени лозунги премиера Орешарски при посещението му в Брюксел. Очевидно не ги интересуваха 15-те милиарда евро, които правителството му трябва да договори за България, като част от бюджетната рамка на ЕС за следващите седем години. Те си искат „своите” политици ангели, които да работят „на ползу роду”. Искат „смяна на системата” веднага и провеждане на нови избори. Само че не знаят как да съчетаят оставката на кабинета „Орешарски”, разпускането на 42-рото НС и подготовката на нов избирателен кодекс, който да осигури равнопоставеност на всички кандидати за депутати. Междувременно, дори когато премиерът поправя незабавно някоя кадрова грешка, пак го винят, че не е проучил по-добре кандидатите за заместник министри, областни управители, шефове на агенции и др. Друго щеше да е, ако както един друг премиер, ги беше избирал по разклоните на Родината...
Това, че стотици хиляди жители на нещастната провинция разчитат на увеличението на минималната работна заплата, на майчинските, на еднократните помощи за първолаци, на енергийните помощи, актуализирането на пенсиите, понижаването на цената на тока и др., “софиянци” отминават с презрение, вторачени в пъпа си. Забравили са видимо, че тази „провинция” е дала четири столици на България (Плиска, Велики Преслав, Велико Търново и Видин); и че 20-хилядната касаба София, освободена от генерал Гурко, е станала столица на България по предложение на „провинциалиста” от Панагюрище Марин Дринов. Полагайки цветя на паметника на Васил Левски, днешните „кореняци софиянци”, чиито прадеди са дошли в София от околните шопски села, не си спомнят позорния факт, че шопите от село Бояна не са давали безплатно дори камъни за изграждане на постамента на паметника. А когато Тракия и Родопите пламтят от пожарите на априлския разгром, в шопска София, както пише Захари Стоянов, „няма нито пламък, нито дим”. Не София е хранила България, а България с цялата „глуха провинция” е осигурила просперитета на последната столица. Така че малко скромност от страна на „кореняците софиянци” няма да им навреди на „аристократичното минало”. Морал, смирение, състрадание, солидарност и почтеност не се изискват само от правителството, а и от гражданите.
Целият патос на протестите в София
бе фокусиран върху морала и честността на управляващите. Обаче двата мача по волейбол с Аржентина от Световната волейболна лига (на 22 и 23 юни) показаха, че за голяма част от протестиращите спортът е по-голям приоритет от празното кръстосване по софийските улици. В зала „Арена Армеец” през тези два дни имаше над 12 500 зрители и за няколко часа площад „Независимост” остана полупразен. „Младите, образованите, красивите и интелигентните” отидоха на мач!
В други областни центрове като Пловдив и Благоевград протестираха срещу назначените от Орешарски областни управители. Не защото са корумпирани или некомпетентни, а защото са с турски имена (Муса Палев в Благоевград), или са чисти българи (Каймакамов в Пловдив), но някой е внушил, че са били предложени от ДПС. Заради писмото на Емине Гюлестан от 19.06.2013 г. „Протест на една мръсна туркиня”, човещ може да се почувства неудобно заради онези „българи”, които за вечни времена са аташирали българските турци към ДПС и са ги отписали като „пета колона на Анкара”. Сякаш българите са само патриоти и ангели. Нима бившият учител Лютфи Местан не говори български по-добре от Цветан Цветанов или Бойко Борисов? Той ли подписа споразумението със САЩ за екстрадиране на обвинени от тях български граждани? Но някой очевидно много се страхува гладните от всички етноси да не се съюзят срещу настоящия „политически елит”, включително върхушката на ГЕРБ.
Както и да е, но гладните, безработните и отчаяните ще излязат да протестират по-късно: в момента може би затварят буркани или оплакват щетите от земетресенията, градушките и наводненията в малките си домашни градини. Ден година храни, а те са забравени и от Бога, и от Царя! Но когато гладните въстанат, протестиращите днес лицемери ще са се прибрали в топлите си офиси и апартаменти и ще твърдят, че на улицата са излезли „лузъри”, неспособни да се самоиздържат. При това положение не е ли днес в правото си провинцията да каже „Майната ви!” на говорещите от името на народа, без дори да го попитат? Какво й пука за тяхното морално негодувание, което няма да нахрани, облече или стопли никого в Северозападна(ла) България, Лудогорието, Странджа или Родопите? Колко софиянци отидоха да протестират пред американското посолство или офиса на ГЕРБ заради исканото екстрадиране в Щатите на Гергана Червенкова, заплашена с 68 години затвор заради свидетелството под клетва на един агент на американската агенция за борба с наркотрафика (ДЕА)?
Едва стотина се наредиха пред съда, който само отложи екстрадирането й, понеже не били изпратени съответните документи от САЩ. Но отново я остави в тревожно очакване в ареста, без да й позволи да прегърне съпруга си! Къде сте, морални стожери? Защо не „благодарихте” подобаващо на Цветан Цветанов, който за едната похвала от партньорските служби предаде една невинна българка, както Костов направи със сестрите в Бенгази? Май и на вас не е чужд двойният морал?
Вижте само
кой още казва, че не вярва на това правителство
Това е бандата, наречена Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), на която председател е Огнян Донев. Същият, който ни продава лекарствата си три пъти по-скъпо, отколкото ги продава на турците и сърбите. Помните ли, че този човек беше поканен в Обществения съвет при президента Плевнелиев, където щеше да обсъжда проблемите с протестиращите през февруари младежи? Като разбраха, че ще заседават редом с тези, срещу които се борят, последните напуснаха „обществения” съвет. Ако знаеха, че и президентът Плевнелиев е отклонявал към офшорната зона Кипър стотици хиляди долари от баварската компания “Линднер” под формата на фиктивни договори за консултантски услуги от собствените му офшорки в Кипър (за да избегне плащането на данъци в България през 1999 г.), изобщо нямаше да влязат при него. Но и той морализаторства с късна дата, отхвърляйки обвиненията в злоупотреби с обяснението: „Откакто съм в политиката, всичките ми сметки са публични”. А преди това? Очевидно и той живее в някаква паралелна реалност, в една друга България, която напомня написаното от Смирненски в “Босоногите деца”: „Два свята, единият е излишен!”
Добре е, че светът на КРИБ е против кабинета „Орешарски”. Но след като и веселяците от софийските улици, събирани по фейсбук, и олигарсите от КРИБ искат едно и също, бедните няма какво да правят при тях. Сит на гладен вярва ли? За какво загинаха хората факли през февруари? За да връчат ключовете на държавата на КРИБ ли? Каква е разликата между Огняндоневци, Бойкоборисовци, Росенплевнелиевци и крадливите ЕРП, които изнасят печалбите си в Чехия и Австрия?
Четвърт век ни пълнят главите с обещания за създаване и подпомагане на т. нар. средна класа, без да обясняват защо нея все я няма. Класа не се създава с декрети, а се появява при определени икономически условия. Отделен е въпросът доколко издържано е самото понятие „средна класа”. На нас то ни звучи като „средна заплата”: един получава 60 000 лева на месец, хиляди минават с 240 лева, а накрая статистиците определят, че средната заплата е към 500 лева. Поне според марксизма класите са големи групи от хора с еднакво отношение към средствата за производство. А тези, които ни сочат като „средна класа” са шарени като родопски халища: собственици на дребни кафенета, капанчета, кръчми, ресторанти, семейни хотели, ферми и др. от една страна, и хора със свободни професии, IT специалисти, пиари, адвокати, нотариуси, лекари, администратори и т.н., от друга. Собствениците на две ръце, два крака и една глава, колкото и добре да са заплатени, не са никаква „средна класа”, а чисто и просто наемни работници, които винаги могат да бъдат изхвърлени на улицата. Но и те са повярвали, че именно „средната класа” стои в основата на дефилиращото по софийските улици „гражданско общество”. А в действителност
на площад „Независимост” в София е пълно с наивници
които не съзнават, че кризата, задълбочена от политическата нестабилност, може за един миг да ги превърне в лумпени, сиреч декласирани маси. Изразът „интернет лумпени” не е обида, а констатация и диагноза на отчуждението. Достатъчно е да проследите форумите, за да се убедите, колко далеч от образованието и интелигентността са някои „писачи”, скрити зад своите псевдоними. Точно те ли ще бъдат морален коректив? Със сигурност тези хора могат да мразят, но идея си нямат какво трябва да се прави след „революцията”. Ако виждаха по-далеч от носа си, щяха да се сетят, че положението им винаги може да стане по-лошо, ако хаосът възтържествува. И че сваляйки отстъпчивия кабинет „Орешарски”, могат да докарат някой диктатор, който да ги управлява „со кротце, со благо и со много кьотек”.Тогава и да протестират за материални неща, ще е безполезно. Съветваме ги да не гледат с пренебрежение и негодувание на „спящата” провинция. Тя е права да не вярва на София, защото нищо хубаво не е видяла от нея за 24 години. Да, в София безработицата е символична, има метро, министерства, агенции, университети, престижни болници и др. Но някъде в Родопите хората нямат дори път, защото го е прекъснало някое свлачище. Какво ги топлят магистралите, по които за три часа ще се стига до морето? Нали родилките и болните от Девин трябва да пътуват по разбитите планински пътища до Смолян, понеже ГЕРБ закри единствената им болница?
Преди да ни агитират за нови предсрочни избори, нека да си отговорим на въпроса: за кого беше добро управлението на Бойко Борисов? Защото „избори веднага” означава да върнем партия ГЕРБ на власт, откъдето хората я изгониха през февруари. От герберското управление спечелиха крупните зърнопроизводители, прибиращи европейски субсидии за пасища, представени като ниви. Не и собствениците на дребни парцели, предоставили ги под аренда. Спечелиха и свиневъдите, на които Борисов стана „кръстник”. До такава степен им харесваше Бойко, че докараха прасетата си пред НС, за да подкрепят „кръстника”. От февруари насам прасетата са станали големи свине, ако не са ги направили на „телешки салам”. Важното е, че влязоха в историята на българската демокрация! Но най-много намазаха от герберската власт
чиновниците в отделните министерства
(на които се раздаваха бонуси) и банкерите, на които Симеон Дянков осигури възможност да вдигат произволно лихвите по кредитите. Включително Цветан Василев, собственик на КТБ, в която държавните фирми бяха задължени да си държат депозитите. Служебното правителство обеща, че ще спре тази порочна практика, но едва Пламен Орешарски забрани на държавните фирми да държат повече от 20 % от депозитите си в една банка. Да не говорим за олигарсите, чиито фирми печелеха симулативни конкурси за обществени поръчки като участие в строителството на магистрали, мостове, пречиствателни станции, сметища и т.н. Споменатата по-горе КРИБ всяка година, единствена от работодателските организации, се срещаше с правителството на Борисов. А придобитите от Огнян Донев вестници като „Труд” и „24 часа” бяха отстъпени на... Делян Пеевски! Нека не забравяме и ЕРП-тата, които бяха приватизирани изцяло, след като Борисов продаде остатъчния държавен дял от 34 %.
Когато днес някои „стари революционери” като Люба Кулезич противопоставят „лумпените” от февруарските протести, на „младите, образованите и усмихнати” манифестанти по софийските площади и улици през юни, да припомним за „свинската акция” в подкрепа на Борисов. „Бойко Борисов - кръстник на свиневъдите!” - пишеше на един тир с прасета. Тези, подкрепящи правителството на ГЕРБ „зурлести симпатизанти”, от коя категория бяха? На „образованите” или на „лумпените”? При по-голямо въображение, някой би казал, че тогава България се е разделила на „човешка” и „свинска”, но не е така. Тя е разделена на много повече Българии. При това, тази на Борисов, Цветанов, Плевнелиев и Ко далеч не е най-красивата и интелигентната.
Някой съзнателно ни дели на етноси и религии, на комунисти и антикомунисти, на националисти и демократи, на русофили, русофоби и американофили, на успели и губещи, на честни и корумпирани и т.н. И в зависимост от гледната точка и интереса си мнозина гледат да се наредят сред проспериращите и „модерните”. А най-добрият трамплин към материалното замогване е политиката, понеже икономиката е мъртва. Затова и токът е „излишен”, което не премахва опасността от токов режим. „Вода гази, жаден ходи”- казва народът за такива случаи. Удивителна наглост е при този излишък на електричество енергийните босове да искат 40 % поскъпване на тока. Но не е луд, който изяжда два зелника, луд е този, който му ги дава.
Въпреки това делението на България продължава
Партии се създават, коалират се, после се изпокарват, разделят се и изчезват в небитието, но желаещите да бъдат лидери не свършват. И особено да бъдат министри. Както казваше Калата в ролята на Йовчо Големанов: „Партията без членове може да остане, но без кандидати за депутати и министри – никогиш!”.
Наскоро и гимнастичката Илиана Раева обяви, че е създала партия „Обединена България”. Колко пъти името България фигурира в наименованията на политическите партии, редом с прилагателни като „обединена”, „другата”, „модерна”, „силна” и др.? Чу се, че и Цветелина Бориславова щяла да основе партия; както и че Кристина Патрашкова (в. „Галерия”) щяла да става партиен лидер на „Октопода”. Не се съмняваме, че и те ще включат България в названията на своите политически формации.
Колко много Българии, а няма и една, в която да живеем човешки?! Как се случи така, че сами се озовахме в капана, защото въпреки многото „спасители”, младежите ни продължават да търсят спасение в Терминал 1 и 2.
