• Или как старата десница СДС / ОДС и ГЕРБ печелят терен за сваляне на правителството и предизвикване на извънредни избори
Новата ситуация след последните парламентарни избори е твърде необичайна за БСП, но и за България. За първи път беше създадено правителство не от партията победител на изборите - ГЕРБ, изпаднала в парламентарна изолация, а с мандата на БСП – партията, която зае второ място. За първи път партиите, които поддържат кабинета, не се коалираха, а пристъпиха към формирането на програмен кабинет. За първи път, в контраст с обичайната практика, премиер стана не председателят на партията, която държи мандата, а Пламен Орешарски, от гражданската квота на „Коалиция за България”: перфектен експерт – икономист и финансист, бивш виден представител на българската десница.
За първи път парламентарно представена партия, победител в изборите (ГЕРБ), не призна изборните резултати, поиска от Конституционния съд да касира изборите и наред с това отказа да участва в парламентарната дейност. Нейният лидер Бойко Борисов на петнадесетия ден от свикването на Народното събрание направи публична декларация, че трябва да се върви незабавно към предизвикване на извънредни парламентарни избори, като за тази цел се сключат спешно съглашения с останалите десни партии в страната! Той даже определи периода на извънредните избори – юли или август 2013 г.
На този политически фон не е случайно, че още в първите дни на правителството се организираха протестни митинги, които трябваше да преварят програмните намерения и действия на кабинета, да не му позволят да има полезен ход, да стопират осъществяващите се стопански и социални мерки, които са в състояние да разширят доверието към сега управляващите.
Това е уникален случай за двете десетилетия на прехода, тъй като досега у нас винаги се е спазвал цивилизован толеранс – месеци, през които правителството прави първите си стъпки. По този начин правителството беше поставено под ултимативен диктат – да подаде незабавно оставка под натиска на улицата, или да бъде свалено чрез „лятна революция”. Прилагането на такъв метод представлява рязко отклонение от общоприети правила на парламентарен живот в държава на Европейския съюз. Можеше да се очаква, че подобен „маньовър” няма да бъде посрещнат доброжелателно от „старите демокрации”. Показателно е обаче, че най-голямата партия в ЕС – Народната партия, се солидаризира изцяло с тази конфронтациона политика на българската десница, начело с ГЕРБ, съдействайки активно един демократично избран парламент и едно демократично съставено правителство да бъдат свалени преждевременно и по план. Това свидетелства за новопоявили се кризисни моменти в европейското демократично развитие, които компрометират принципите, въз основа на които е създаден ЕС.
Илюзия или реалност е надпартийността на експертите в програмния кабинет
Сега с известно закъснение могат да се дискутират няколко въпроса.
Трябваше ли БСП да дава мандат за създаване на програмно правителство, щом има само 84 депутати, а за постигането на обикновено мнозинство е принудена да разчита на гласовете на ДПС и поне на още един глас от партия „Атака”?
На този първи въпрос отговарям положително. Причината, за да отговоря положително, е, че през управлението на ГЕРБ нашата страна беше изпаднала в непроходима криза заради екстремисткото прилагане на неолибералния модел, възприет от герберите под диктата на Световната банка, както и заради много слабия експертен капацитет на управляващите от ГЕРБ, включително професионалната неподготвеност на премиера Бойко Борисов. Всяко забавяне със съставянето на правителство щеше да доведе България до финансов и икономически колапс, до лишаването й от огромни финансови потоци от ЕС, щеше да бъде съпроводено и с поредно понижаване на жизнения статус на българина. Това е един от примерите, когато тясно партийните съображения се принасят в жертва на националния интерес.
Трябваше ли БСП и нейното ръководство да обвързват идеята си за програмен кабинет с тезата за министрите-експерти, които е задължително да са партийно неангажирани?
Според мен тук ръководството на партията допусна сериозна грешка. Първо, защото този казус не отговаря на реалностите. Най-значителната част от хората с експертна подготовка в България са партийно обвързани и пристрастни, което не пречи на техния професионален авторитет. Второ, защото сред членовете и симпатизантите на БСП се числят едни от перфектните специалисти-експерти у нас. И трето, някак си нелогично е след като една партия дава мандат за създаване на правителство и залага своя авторитет, при успех или неуспех на програмния кабинет, да се отказва от контролни функции над правителството и чрез участие на равнище министри или заместник-министри. Когато беше обявен съставът на кабинета, се видя,че няма как в него да не участват социалисти-експерти! В резултат, Орешарски беше критикуван, че отстъпва от обещанието си да съдейства за правителство от сто процента безпартийни капацитети, а ръководството на БСП, че прави ненужни компромиси, които ще се обърнат като бумеранг срещу нея.
Трябваше ли ръководството на БСП да помогне за бързото комплектуване на управленския екип на правителството?
И в този аспект се допуснаха съществени слабости. Ето вече около месец належащи кадрови въпроси остават без решение, което дава повод на противниците на новото управление да говорят за мудност и пасивност още с първите стъпки на кабинета Орешарски. Защо е така? Най-вероятно заради смущения в преговорния процес с партньорите, а може би и защото се допускат външни намеси. Но най-определящо е, че Националният съвет на БСП не избра свои легитимни представители за преговори с партньорите, за вземане на решения по кадровите въпроси. Така председателят на БСП (сигурно с тесен кръг съветници) се нае да върши дейности, присъщи за партиите с лидерска ориентация и еднолично ръководство, което предизвика обосновани възражения във редиците на БСП.
Делян Пеевски – „монстърът” на прехода?
Дали случаят Делян Пеевски може да се разглежда като причина или повод за преустановяване на дейността на парламента и сваляне на правителството?
Без съмнение, с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС двете партии – БСП и ДПС, както и премиерът Орешарски, допуснаха тежък гаф. Те поднесоха на тепсия търсеният от опонентите аргумент, за да организират масови протести. Иска ми се да разбера доводите на премиера Орешарски, за да предпочете избора на Делян Пеевски. Иска ми се да му повярвам, че се е ръководил не от задкулиси нашепвания. Той, както твърди, се е доверил на казаното от Пеевски, че ще нанесе мигновени удари на контрабандата, че за половин година ще върне на държавния бюджет половин или милиард лева; че ще накаже хората, виновни за срастването на държавата с мафията.
Възможно е Орешарски да се е предоверил на факта, че Пеевски е бил следовател в МВР, че не е замесван в мафиотски групировки, че има управленски опит като зам.-министър по времето на премиера Станишев и че е оправдан от съда във връзка с повдигнати срещу него обвинения през онзи период. При избора на Пеевски премиерът се е повлиял не толкова от морални, колкото от утилитарни съображения. Едно от тях е, че като медиен фактор, поставял себе си довчера в услуга на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, а после унизен и преследван от тях, Делян Пеевски ще има по-силна мотивация, в сравнение с други персони, за да проведе битката срещу контрабандата и толерираната от довчерашната власт организирана престъпност.
Орешарски обаче не е пресметнал следното. Като медиен бос Делян Пеевски влиза в конфликт на интереси с държавната служба, която заема - преседател на ДАНС. Освен това той има слава на олигарх, а към такава категория лица обществото ни е крайно зле настроено. Не се е съобразил и с обстоятелството, че ако Пеевски наистина е бил готов за решително противопоставяне на контрабандата и организираната престъпност, ако особата му е могла да им отнеме от тях в кратък срок половин или милиард лева, то те ще впрегнат за оцеляването и доходите си и етиката, и дявола, и пропагандата, и мокрите поръчки.А подземният свят, това не е тайна, има свои козове по високите етажи на държавата и в отделните партии - къде повече, къде по-малко. Орешарски не се е съобразил също, че дори и като премиер, продължава да бъде далеч по-уязвим и по-безпомощен от българските потомци на американеца Ал Капоне.
Ако за Орешарски все пак мога да допусна такъв ход на мислене, за Станишев е недопустимо. Тъй като той стои начело на масова социална партия, за която е крайно неприемливо олигарх, медиен собственик (той или семействто му), допреди няколко месеца главна вестникарска опора на ГЕРБ и Борисов, днес да бъде предлаган и одобрен за поста предсдател на ДАНС. Този органичен дефект го разчете до голяма степен парламентарната група на ”Коалиция за България”, която на вътрешен дебат, въпреки параграфа от правилника на групата за „единодействие” по важни политически въпроси, оспори предложението на премиера и своя председател: 16 депутати гласуваха „против” и 14 депутати – въздържали се.
Демагогията на казуса: оставка на Станишев, беззаветна подкрепа на кабинета „Орешарски”
Станишев правилно отчете своя дял от отговорности за погрешния избор на Делян Пеевски, с което показа нужната степен на самокритичност. Инициира и незабавното освобождаване на Пеевски от още незаетия му пост. Убеден съм, че председателят на БСП е осъзнал с горчивина до какви вредни последици може да доведе авторитарното налагане на становища в партията и обществото.
Логична беше и реакцията на част от ръководния елит на БСП, афиширал себе си за опозиция на Станишев и сегашното Изпълнително бюро. Този елит с основание реагира гневно и безкомпромисно, акцентувайки върху моралния кредит на БСП. Но той прекали с искането си за незабавна оставка на Станишев, давайки уверения за нов кабинет с мандата на соцпартията. Понеже става дума за личности с богата държавна и партийна биография, въобще не вярвам на уверенията им. Не се и съмнявам, че падането на Станишев означава предсрочни избори, при консолидация на десницата, а също така разкол в партията в критична за нея ситуация. Повече от очевидно е, че ще последва рязко и допълнително обедняване на българските граждани, голямата част от тях членове и симптизанти на БСП, че ще се сложи кръст върху програмата за икономически растеж. Очевидно е още, че провалът на правителствената програма „Орешарски” няма да се отрази особено върху жизненото равнище на свитата до минималните си размери средна класа, а олигарсите може и да бъдат доволни.Демагогия е казусът: оставка на Станишев, беззаветна подкрепа на кабинета Орешарски! Наред с това отдавна хора с позиции в БСП ратуват за общо управление на ГЕРБ и соцпартията с цената на отстраняване на Станишев от председателското му място в партията (известно е, че Станишев в партийното ръководство е най-изявеният противник на подобно съюзяване).
Моралът и старите грешници в политиката
Същите наши другари преиграха и с морала. Да, груба грешка е предложението, дошло и от Станишев, Пеевски да стане председател на ДАНС. Да, тази грешка е политическа, натоварена с морални вини. Но да се твърди на всеослушание, че това е най-крупният морален грях на прехода, неизкупимото нравствено падение през последните двайсет и три години, е прекалено! Прекалено е да го твърдят личности, които са наясно, че някой в някакъв си исторически момент ограби българите, доведе ги до просешка тояга, раздаде срещу комисиони на безценица подземните богатства на България, извърши разбойническа приватизация, че БСП и конкретни особи носят също грехове, които са без давност. Пеевски и той се облажи от голямото разграбване. Но единствено Пеевски да се превръща в символ на опозорената ни национална участ, на отказа от национална идентичност, на новия цивилизационен избор, на позорния колониален манталитет, едва ли е точно така!
Сигурен съм, че е преднамерена свръхизнежената нравствена чувствителност на определени другари, които през последно време не могат да намерят грам покой, терзаят се от морални неразрешимости в среднощните си будувания, гнусят се да се ръкуват с председателя Станишев, защото бил закоравял антиморалист, търсейки утеха в чистата душевност на протестиращите (виж интервюто на депутата от „Коалиция за България” Страхил Ангелов във в. „Преса”, или сърцераздирателните откровения на други национално известни дейци на БСП). Даже се тревожат, че протестиращите могат да бъдат отново изиграни от БСП. За да бъда искрен, ще изтъкна: изповедите с такъв адресат могат да намерят обяснение по-скоро във вътрешнопартийните крамоли, в борбите за партийно върховенство. Явно, нашите изтънчени адепти на морала от ляво, в порива си да получат индулгенции от двайсетхилядното множество – участници във всекидневните софийски протести, с охота възприемат и съчувствието на най-гледаните телевизии и радиа, които действат единодушно срещу правителството и БСП.
Не само привърженици на десницата, но и дейци на БСП формираха представа за протестите и протестиращите в София и няколко големи града като за вълшебен кристал на морала, квинтесенция на народната истина!
Протестите и задкулисието на традиционните в България опити за държавен преврат
Култовите герои на протестите налагат в публичното пространство мнение, че демонстрациите са надпартийни, че каузата им единствено е морално искряща, че само в БСП се говори за политически схеми и модели, целящи смъкването от власт на правителство, резултат на демократично проведени избори.
Същите персони внушават безапелационно, че гражданският им протест е гласът на целокупното гражданско общество, на многомилионния български народ. Прогласяват на възбог, че те са умните, милите, шармантните, напредничавите, задоволените, образованите млади хора, а останалите са неумни, незадоволени, необразовани, изостанали традиционалисти и заради това поддържат леви или ляво центристки идеи. За тях демокрацията се изравнява със собствената им представа за несменяема власт на десницата у нас, което ги прави несдържано агресивни. Макар и да демонстрират на протестите семейна задушевност, щастливи са, че тренират отрано децата си за борба със социалистите. Културният гланц не им пречи да се нахвърлят стръвно върху всеки, които се усъмни в прекрасната им природа и допусне, не дай си Боже, че сред тях може да има лумпени, лицемери и политически въжеиграчи. Надяват се, че очакваната политическа победа ще подпечата прокламираната от тях харта на тяхната свобода и демокрация
Логично е ГЕРБ и традиционните десни партии да са заинтересовани от подобно идеализиране на феномена протести и протестиращи. Обяснимо е защо журналисти от централните телевизии и радиа изпадат във възторг от възвишения стан на протестиращите и от възвишения им повик „Смърт на комунистите!”. Няма нищо изненадващо и в симпатиите на президента Росен Плевнелиев към протестиращите, в ангажимента му да подсигури оставка на кабинета. Все пак Плевнелиев е избран за президент с гласовете на партия ГЕРБ и в този план той е задължен да подпомага свалянето на правителството.
Но защо и лидери на соцпартията се покланят благоговейно на събралото се множество като пред свещена икона? Защо се правят, че не разбират основния лозунг на протестите – сваляне на правителството и ликвидиране на БСП? Кое подтиква нашите другари да остават слепи за социалния и политически облик на повечето от протестиращите граждани? Защо даже Станишев трудно оразличава протестите от февруари и от юни т.г.?
Да погледнем по-отблизо явлението. Действително, не малка част от протестиращите справедливо възроптаха срещу абсурда Делян Пеевски да става председател на ДАНС. Те излязоха на улицата и на площадите в защита и на морални доводи. На такива граждани ръководителите на БСП могат да се извиняват, тъй като допуснаха съществени пропуски с нравствени отражения. Основната част от протестиращите обаче още от началото на протестите вдига политически лозуги, изпълнява партийни задачи и съвсем не е настроена на копромиси с правителството. Тя мълчи и изпада в амнезия във връзка с най-корумпираното и най-разрушително правителство – това на ГЕРБ, роптае срещу политиката на правителството Орешарски, която едва сега се оформя, а нито веднъж не протестира, че през 2009 г. премиер на България стана възлова фигура от една трибуквена групировка. Протестиращите, за които пиша, обаче прилежно следват набелязаните от Бойко Борисов директиви за незабавно разпускане на парламента и сваляне на кабинета под натиска на улицата, при договаряне с останалите десни партии.
Реваншизъм в бяла премяна
Не е парадокс, че основният контингент участници в протестите са привърженици на „синята идея”, те, макар и да са гласували за ГЕРБ, изпитват носталгия по предишното СДС. Някои от тях, апологети на Иван Костов, ругаят както БСП, така и ГЕРБ, което не променя общия профил на протестите. Печалната съдба на любимата партия СДС / ОДС не ги е научила на нищо ново – остават си и днес пещерни антикомунисти, които пращат БСП в Сибир, наричат всеки ляво ориентиран българин „червен боклук”, бленувайки за исторически реванш. Една от протестиращите, млада жена, така и каза: В манифестациите срещу комунистите участваха дядо ми и цялото ни семейство в началото на 90-те; баща ми и майка ми взеха участие в свалянето на кабинета Виденов през 1997 г.; сега аз манифестирам срещу социалистите и за падане на кабинета Орешарски.
Моите впечатления са, че бившето СДС има в София човешки потенциал от най-малко половин милион нейни жители. Следователно, количеството на протестиращите може да нарасне с не толкова безобидна цифра. Като извадим от броя на протестиращите – около двайсет хиляди – онези няколко стотин или хиляди граждани, чието присъствие е финансирано от ГЕРБ и гарантирано от криминални структури, ще видим, че кабинетът Орешарски ще бъде принуден да работи в неимоверно трудни и опасни за нацията условия.
Протестиращите в столицата, както до този момент, така и в бъдеще, няма да ги интересува срива на жизненото равнище в страната като последица от предизвиканите извънредни избори. Единственото, което ще ги вълнува е да падне правителството на Орешарски . Така тях и занапред ще ги движи на първо място не моралът, а политиката! Важното, според привържениците на ГЕРБ и други десни партии, е да получат превес в един бъдещ парламент, за да изберат правителство, послушно на техните партийни вождове. Тогава вероятно и Бойко Борисов, по призива на Барозу, ще се съгласи на „поне малък консенсус”, възможно е да отправи персонална покана за участие в кабинета и към дейци на БСП, предпочели понастоящем да играят ролята на „моралисти”, загрижени главно за наречената средна класа, а не за милионите бедстващи сънародници.
Когато „вълкът в овча кожа” си покаже зъбите
През близките дни и седмици уличният, медийният и партийният натиск, подплатен с много пари, срещу правителството, срещу БСП, ДПС и „Атака”, ще премине към нови офанзиви и конфронтации. Възможно е да се прибегне до насилствена смяна на властта чрез споменатата от мен „лятна революция”. Може да бъде направен и опит за възползване от евентуални разногласия, безотговорности и маниловски кроежи в партията на българските социалисти. Организатори на протестите вече дадоха ултиматум на правителството да подаде оставка до 22 юни, а в интернет се появиха предложения на 24 юни, понеделник, протестиращите да атакуват и превземат Народното събрание. Не смятам, че подобни провокативни заявления са случайно подхвърлени.
Ще удържи ли на уличния натиск кабинетът, ще запази ли парламентарната си подръжка? – питам се в тези тревожни дни и часове, съзнавайки, че България днес се нуждае не от извънредни избори, а от ефективно правителство, което да работи в името нса националния интерес и просперитет.
21 юни 2013 г., София
ПП. Събитията протичатг мълниеносно и за съжаление моите анализи и прогнози се сбъдват. Вижда се как облаците се сгъстяват и все по-агресивно организаторите / кукловодите на протестите все по-малко сантименталничат и говорят за морал и вместо това пристъпват към окупиране на парламента и насилствено принуждаване на законно избраните парламент и правителство да подадат оставка. Не е случайно, че звани и незвани политолози, социолози и рейтингови журналисти, президентът, олигарсите от засада, водачите на „десни” синдикати, сонм от работодатели, се включиха активно в акция, която цели „лятната революция”, придружена със сквернословия, заплахи над депутати и министри и покушения върху партийни централи, да бъдат представени за кулминация на народния гняв. По този начин се озъбва същината на разгръщащата се „лятна революция”, която ще позволи на едно задоволено и егоистично малцинство, на „елитните” му водачи да осигурят собствените си интереси за сметка на бедстващия и безропотен народ, на неговата „тежка, човешка, жестока, безока съдба”.
Сега-засега мога само да гадая дали в протичането на „лятната революция” са ангажирани и фигури от лявото движение на България. Още повече че в БСП, като в дядовата ръкавичка, съсъществуват две „партии”, две представи за либерализъм и социална политика, две модалности на морала.
И докато реалностите вътре в партията се прикриват като семеен грях, и разколът се представя за връх на демокрацията и демократичното възпитание, нещата винаги ще протичат по един начин – „левите са лоши – да ги махнем!..” (26 юни 2013 г.)
