• Хейтъри, соросоиди и свободни мислители, красиви и умни, се борят за все повече права по площадите
Когато у нас умните смятат за прости, интелигентните - за недорасли, простаците - за борци за народни правдини, а богатите - за приятели на бедняците, очевидно е, че нищо не си е на мястото. Не си е на мястото не защото сме диви смрадливи балканци, а защото хорото го поведоха най-глухите сред виждащите и най-слепите сред глухите - става дума най-вече за областта на социалното и политическото. И затова най-често използваната фраза, която може да опише ситуацията у нас към днешна дата е сънят на разума, ражда чудовища... Метафора не само дълбока и всеобемаща, но най-вече безутешна, защото отразява жестоката повторяемост на българските беди.
На този фон суперплодовитата българска “демокрация” ражда едно след друго граждански, професионални, групови и т.н. формации, които с бързината на гъби след дъжд се роят с оповестената в аванс идея, че ще спасяват гражданското общество от... различни неща. В случая от последните дни - спасението е насочено срещу попълзновенията на олигархията (виж кой говори! например - Огнян Донев и други скромни труженици на бизнеса в нова демократична България). А пък олигархията бе припозната в лицето на Делян Пеевски, предложен от премиера Орешарски за шеф на ДАНС. Кандидатурата стресна, ужаси и паникоса защитниците на демократичния режим. И те получиха прозрение - правителството трябва да си ходи, такава кандидатура ясно говори... за каквото там говори, да се освободим от комунистите (пак - виж кой говори!), долу мафията и други отговорни лозунги, които извадиха на площад “Независимост” няколко стотин души.
Впрочем, вече се появиха информации за това, че тези бодигардове на демокрацията срещу олигархията (а тя не е безлична, но никой не назовава ясно кой се има предвид точно) получават едно скромно “благодарско” за присъствието си, че са “командировани” от преките си началници да пазят статуквото, че малките невинни деца са аргумент на родителките си в името на бъдещето на страната и че също са хонорувани за присъствието си...
Отбабуван беше и нов ревком, който се обади от гъсталаците на интернета със заглавието Харта 2013 г. и с подзаглавие “Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона”. Сред множествената фразеология, която пъпли по редовете на Хартата, с достатъчна за средно образования българин яснота е може би една фраза - “Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство”, а също и следната констатация - “формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове”.
Наблюдението на хартмените, че “Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него”, очевидно представлява заместител на крайния извод от трудно достъпната като смисъл ситуация, изложена в Хартата, и също така представлява призив да се спре с интуитивизма на осъзнаването и да се премине, може би, към осъзнаван интуивитет в гражданското поведение на протестиращите сънародници и т.н. Друга спасителна мярка е намерена в изготвянето на концепция за..., изготвянето на програма за..., представяне на законодателни предложения за..., създаване на обществена комисия за..., изработване на постоянна активистка кампания за...
Дали ще стигне въображението да си представим какво е скрито под многоточието, натоварено с мисията да спаси “страната и демокрацията у нас”?! Честно казано, не е нужна ясновидска способност, за да се сети евентуалният фен, че тези неща са същите онези, които още от 91-ва на миналия век присъстваха като послания още у стаааария квазидемократ Ж. Желев. Че настояването за реформи, специално у нас, в България, винаги си е било едно “изуй гащи” пред същата тази черна олигархична прослойка от наши и чужди изедници, че ако имаха малко повече гражданско съзнание и отговорност за днес и за утре тези изключително начетени глави би трябвало да оставят поне един общоприет толеранс на правителството, и после да се юрват към площада и арменския поп с поплаци за нарушаване на конституцията и правовия ред. Но не бива. Защо ли? Защото им се доплака не заради Делян П., а заради това, че им нагазиха в градинката, че някой може да им бръкне в офшорните сметчици и да види къде спи зло под камък, че им развалиха белота с промените в енергетиката, и ред други “безчинства”.
Пирамидката на подписалите Харта 2013 г. злоезичният Антон Тодоров нарича дори “кукувиците на Сорос” и в детайли припомня, че поне “десетина от шейсетимата, подписали т. нар. Харта 2013, са най-зависимите от Джордж Сорос българи. Тук са всички от Български хелзинкски комитет”, както и други хейтъри (сиреч, хора които обичат силно да мразят), представители на различни деноминации на соросоидните институти и общества, и разбира се, Иван Кръстев, политолог и виден учен, за чиято биография понякога е просто неудобно да се попита дори... Или пък Копринка Червенкова, която заедно с диктатора Тодор Живков и Петко Симеонов и Блага Димитрова летяла с правителствения самолет до Париж, през 1989 г., за международната конференция за правата на човека. Също и професорите Евгений Дайнов, Ивайло Дичев, прочутата Еми Барух и Красимир Кънев и т.н.
От друга страна, големи корпорации като КРИБ и БСК скочиха – и те също си имали причини и мотиви, сериозни или смехотворни, защото се оказа, че са се наблюдавали под лупа години наред и сега мерят кой повече е коландрисал от предишните управляващи и колко е страшно, че сегашните не будят доверието на Огнян Донев в сферата на икономиката.
Явиха се и десните партии - пет на брой, които - о, чудо! - успяха да изпринтят общ (!!!) ултиматум към правителството на Орешарски. ДСБ, “Движение България на гражданите”, “Свобода и достойнство”, “Зелените” и “Синьо единство” (колко е поетично само...) написаха кърваво писмо - “Четири стъпки за излизане от политическата криза”, и поискаха до 15 брюмер т.г. г-н Орешарски да подаде оставка. За онези, които не са добре осведомени, петте политически субекта - петте партии хали, имат огромна относителна тежест в обществото и не успяха да съберат общо и 4 % на отминалите избори. Но що от туй? Нали е работата да спасим България? И всякоя възраст, класа, пол, занятие взимаше участие в това предприятие... (по Иван Вазов, “Левски”, за недоучките).
Но както се казва, две и две не винаги прави четири, понякога е и пет, така и Асоциацията на европейските журналисти в България поиска оставка. Оставка на правителството на Орешарски. Петте дами, изготвили декларацията, искат различни неща във връзка с подготовка, провеждане и огласяване на изборни резултати и ясни регламенти за различни неща...
Ето така - вкратце - може да се опише палитрата на всякаквите демократични искания на всякаквите демократични организации и сдружения.
И нито една от тях, ама нито една, не поставя някакви сериозни социални искания. Тези просветени интелигентни същества не се и сещат, че не само у нас, а и в цяла Европа населението е кипнало, притиснато под желязната пета на неолибералните реформи, че излиза на улицата с ясни претенции за по-висок и по-достоен жизнен стандарт, че на България не й трябват точно сега модернистични идеи за далечното бъдеще. Че днес ни е нужен не бунт, а борба - но реална, с бедността, с безработицата, с липсата на работеща икономика, с чутовните низини на здравеопазването и образованието. Но кому е нужно това?
Те са изчели своята Приказка за стълбата и светът изглежда прекрасен и пълен с принцове и красиви хора... Баста!
