Писателят Георги Марков - 5
Този текст написах и съставих аз, Иван Иванов Ценов, роден на 6 октомври 1943 г. в град Враца, роден българин и православен християнин. Написах и съставих този текст за прослава и вечно да се помни писателят Георги Иванов Марков.
София, 15 юни 2013 година
На 25 юни 2013 г. се навършват 110 години от раждането на Ерик Артър Блеър, известен предимно с литературния си псевдоним Джордж Оруел.
Връщам се десет години назад във времето. Сякаш бе вчера! Тогава се навършваше един век от раждането на Последния Велик британец. Светът полудя. Интернет също. Неизвестни (за мен) “шегаджии” стартираха софтуер, който в реално време променяше известни думи с думи, които човечеството получи от Оруел. Президентът на САЩ ставаше Биг Брадър, вестници и информационни агенции получаваха името Министерство на Истината. (Записах много от тези каламбури. Някой ден ще ги потърся, за да ги публикувам.)
Тези дни една вълна заля САЩ. Последните “мерки за сигурност”, предложени от секретните служби – водеща май е Американската агенция за сигурност (NSA), доведоха до истински бум на продажбите на двата култови романа на Оруел – “1984” и “Фермата на животните”.
Ето и част от информацията на български език.
Големият брат - метафоричният персонаж на масовото следене, както си го е представял Джордж Оруел в антиутопията си “1984”, преживява нов търговски успех след неотдавнашните разкрития за създадената от правителството на САЩ гигантска програма за електронно следене, предадоха Франс прес и ИТАР-ТАСС.
В най-голямата онлайн книжарница - “Амазон”, книгата “1984” бележи едно от петте най-бързи издигания в класацията на поръчките за последните 24 часа.
Продажбите на романа са нараснали над 70 пъти за последното денонощие, а тези на изданието му, в което е включена и повестта на Оруел “Фермата на животните” - над три пъти.
Разкритията, че американското разузнаване следи телефонните разговори и интернет комуникациите на милиони хора предизвика огромен обществен отзвук в САЩ.
Правозащитни организации и обикновени американци приеха това като посегателство върху гражданските им права и личен живот.
Президентът Барак Обама защити електронното следене в името на сигурността на американците като средство за борба с тероризма.
Американският съюз за граждански свободи заяви, че днес е подал иск срещу висши американски правителствени служители, в който твърди, че “Призма” - програмата на Агенцията за национална сигурност (АНС) за следене на телефонни обаждания, е в разрез с конституцията, тъй като нарушава правото на свобода на словото и правото на личен живот, защитени от Първата и Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.
Твърди се също, че програмата превишава правомощията на Конгреса. В иска, подаден от правозащитната организация в съд в Ню Йорк, като ответници са посочени Джеймс Клапър, директора на националното разузнаване, и ръководителите на АНС, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и ФБР.
Ищците настояват съдът незабавно да спре програмата на АНС, да я обяви за незаконна и да нареди на правителството да унищожи събраните данни. (край на цитата по http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5842211)
Всъщност това е върхът на една започнала от няколко години тенденция. Президентските мандати на Обама все по-често се свързват с романа на Оруел “1984”. Терминът “Оруелов” или “Оруелски” (оригиналът е Orwellian), зависи от предпочитанията за по-добро българско звучене, все по-често се употребява, за да се определят събитията в САЩ през мандатите на Обама. Запознатите знаят, че САЩ вървят с голямо изоставане от Европа. Бруталната медийна манипулация дълго време криеше истината за Оруел. В това отношение първенци са бойците от тихия фронт – солдатите от ЦРУ. В цитираната от мен книга “ЦРУ срещу Червения оркестър” (Писателят Георги Марков - 3) има истински шедьоври. Веднага след смъртта на Оруел (21 януари 1950 г.) с подставени лица ЦРУ получава правата за два филма – единият по “Фермата на животните”, а другият по “1984”. Участват и англичаните. Сценариите на филмите се правят така, че широката публика да бъде излъгана за най-важните прозрения на Оруел. Така се променят и финалните сцени и на двата филма. За “доброто” на жителите на “свободния свят”. А най-смехотворното е, че “1984” се прави в два варианта. Единият за жителите на метрополията Англия, а другият за колонията САЩ!
Та питам се аз! Дали не са променени и текстовете на Оруел?
Уважаеми приятели, днес ще имате възможността да се запознаете с още един от “Задочните репортажи” на Последния Велик българин – писателя Георги Марков. Той е посветен на Джордж Оруел. Сега нямам време (а и готовност) да напиша по-пълен текст за връзката между Оруел и Марков. Тази връзка е безспорна! Марков има за “настолна литература” творчеството на Оруел. Марков безпогрешно е оценил Оруел и това му е позволило без загуба на време да разбере “Запада”.
Ако не сте прочели писмото на Марков до Бочев, време е да го прочетете (Писателят Георги Марков - 1).
Да четем Марков!
“Често може да се породи основателно съмнение относно най-значимите събития. /.../ Човек няма как да се увери във фактите, дори не е напълно сигурен, че те са се случвали, и винаги получава напълно различни интерпретации от различните източници. /.../ Вероятно може да се установи истината, но фактите са изложени толкова недостоверно в почти всички вестници, че на обикновения читател трябва да бъде простено както приемането на лъжите, така и липсата на определено становище. Общата несигурност относно това какво всъщност става улеснява упоритото придържане към налудничави убеждения. След като нищо не е изцяло доказано или опровергано, дори най-неоспоримият факт може да бъде нагло отричан.” (Оруел, 1945 г.)
“Големият брат те следи” се превърна в най-често употребяваната фраза от последните десетилетия. За посветените тя еднозначно отвежда към света на Джордж Оруел и романа му “1984”. За другите е просто сполучливо лого за властта на невидимото, но категорично присъствие на целия набор от инструменти, с които си служи институцията на властта в ерата на посттоталитаризма, или както обикновено я наричат неправилно и просто - демокрация.
На страниците на вестник “Нова Зора” Иван Ценов не се е появявал вероятно поне от пет години, но си остава автор на едни от най-точните и дълбоки анализи не само в сферата на социално-политическия живот в България след “промените” от 1989 г., а и на текстове, които изследват от неподозиран ъгъл проблема за механизмите на властта (“истинската власт”, по Иван Ценов), за геноцида над българите, осъществяван с ръцете на българската неоколониална туземна администрация - каквото е неговото определение за редица управляващи екипи след падането на Берлинската стена и „избухването” на демокрацията, също така и за войната в Афганистан, за търговията с опиум, за разрушаването на пенсионната система в България след Жан-Виденовото правителство и много други теми.
Една от централните линии в изследванията на Иван Ценов е темата за манипулацията, за новговора по Оруел и методите на Министерството на истината и Министерството на любовта, само че в контекста на днешния ден. И тук сякаш съвсем естествено се появява и темата за насажданата с десетилетия вина заради “българския чадър”, заради атентата срещу папа Йоан-Павел Втори, заради делото срещу медицинските ни сестри в Либия (прословутия СПИН-процес, по времето на Иван-Костовото правителство). В този смисъл един от подходите към логиката и конструкцията на манипулирането Иван Ценов намира в творчеството на писателя Георги Марков, автора на “Задочни репортажи за България”.
Иван Ценов е вникнал дълбоко в механизмите на “орезиляването на България”, както нарича той делото за “българския чадър”. Изчел е внимателно цялата достъпна книжнина по повод на Георги Марков, от Георги Марков, и всичко, което по някакъв начин е свързано с дейността и живота на писателя. В резултат на упоритя му труд той вече е готов с четири фрагмента за писателя Марков, публикувани в социалната мрежа фейсбук, и подготвя следващите текстове, в които “случаят Марков” ще получи солидно и аргументирано обяснение.
Всъщност оказва се, че има един триъгълник на отношения и възприятие, който най-общо казано илюстрира подхода на Иван Ценов, метода на Оруел и таланта на Марков. Вероятно, когато студията, посветена на Георги Марков, бъде завършена, читателите ще могат да оценят приноса на анализатора Иван Ценов за осветяване на истинските механизми, задействани в българската съдба от нови времена. И вероятно едва тогава повечето, които “знаят за Георги Марков”, ще се сетят, че могат и да го прочетат, защото стандартният случай - фразата “кой Георги Марков, оня с чадъра ли” - означава тъкмо това - всички се опитват да говорят за нещо и някого, без да са чели текстовете му.
Днес публикуваме условно петата част от разработката на Иван Ценов по повод Георги Марков, която всъщност отбелязва 110-годишнината от раждането на Ерик Артър Блеър - или Джордж Оруел, последният велик британец, както го описа Иван Ценов в публикация на “Нова Зора” преди време.
И две предупреждения към читателя - първо, Иван Ценов декларира в публикация на страниците на вестника - “Защо не пиша” (в. “Нова Зора”, бр. 3, 24 януари 2006 г.). Тогава отговори на този въпрос така: “Започнах да пиша, за да споделям какво виждам зад маскарада. Зад политическия маскарад. Зад медийния маскарад. Читателите на в. “Нова Зора” (този текст също е за тях) са били винаги “с предимство”. Писах, писах (предимно за пресата), и някъде преди около две години престанах да пиша. Посягам към писалката само около две дати - 25 юни, когато е роден Оруел и 21 януари, деня на неговата смърт”.
Сега Иван Ценов декларира, че пише, но не само защото “случаят Марков” е емблематичен за коридорите на властта не само у нас, а и защото мислещите хора в България не са се свършили - нито като пишещи, нито като четящи субекти.
Зора
