• Хоризонти и миражи
След като в края на миналата седмица лидерът на Демократичната левица (ДИМАР) Фотис Кувелис набра смелост и обяви, че напуска тройната коалиция, от понеделник (24 юни) вече имаме ново гръцко правителство, съставено от останалите две парламентарни партии, дясната Нова Демокрация (НД) и Социалистическата (ПАСОК).
Официалният повод за напускане на трипартийната коалиция от Кувелис бе несъгласието му с авторитарното управление на десния премиер Андонис Самарас и най-вече решението му да закрие държавната телевизия ЕРТ.
Нека напомним, че гръцката медийна сага започна на 12 юни, когато в официални мотиви на правителството на Андонис Самарас се посочва, че в условията на разразилата се криза това се прави в съответствие с изискванията на „тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ) за намаляване разходите в публичния сектор и е в защита на обществения интерес, тъй като програмните й продукти не са конкурентоспособни на медийния пазар, а при развитието на новите технологии е неефективно да се издържа медиа с такъв раздут щат (в ЕРТ работят 2 656 служители). Това решение на правителството на дясната НД, което беше подкрепено единствено от „Златна зора”, свари неподготвени дори участниците в правителствената коалиция - ПАСОК и ДИМАР (Демократичната левица) и те също изразиха несъгласие.
Еврокомисията също скочи в защита на ЕРТ. Според официалното й изявление „съществуването на обществено радио и телевизия в Гърция е неотменна част от европейската демокрация”. От Евросъвета за радио и телевизия (EBU) направо поискаха гръцкото правителство да възстанови работата на ЕРТ. От „тройката” също не закъсняха да заявят, че те никога не са поставяли въпроса за закриване на ЕРТ. Така един от най-сериозните аргументи на гръцкото правителство, че ЕС, ЕЦБ и МВФ налагат това решение, се обърна срещу самото правителство.
Образно и вкратце, тъмният екран на ЕРТ почерни образа на Самарас и срина международния имидж на правителството. И тук идваме до въпроса за целта на упражнението по закриване на ЕРТ, което и нашите „независими” медии, поради посочените по-горе факти, гузно премълчават.
Макар и добре прикрита със сериозни на пръв поглед аргументи, тази цел е елементарно проста – да се подчинят медиите. Известният гръцки политически анализатор Георгиос Деластик отбеляза, че: „Самарас се опитва да създаде телевизия с журналисти-папагали”. Това доказва и съгласуваната с партньорите и приета под натиска на Еврокомисията програма от девет точки за реорганизация на ЕРТ. В три от точките на програмата стремежът е очеваден: „1. Специална комисия от Министерството на финансите да се ангажира с набиране на журналистическия и технически персонал /.../ 5. Определяне стратегически съветник от ВВС за изпълнение на реорганизацията на ЕРТ, но без пълномощия за предложение по назначаване на персонала /.../ 7. Рокадите в NERIT да станат след конгреса на НД.”
Ако се върнем малко назад в близката история на Гърция, ще видим, че това, което извърши дясното правителство на Самарас по отношение на ЕРТ, много напомня на създадената по същия начин Военна телевизия от Хунтата на полковниците през 1967 г., с тази малка разлика, че сега срещу несъгласните не са хвърлени танкове, а специалните части МАТ.
Вследствие на бруталния натиск, на който бяха подложени коалиционните партньори, нервите на лидера на ПАСОК Е. Венизелос не издържаха и на 18 т. м. той почти изригна: „Баста, ние не приемаме бавната смърт и наистина можем да напуснем правителството”. В това отношение политиката на десния премиер към коалиционните партньори с нищо не се различава от тази на бившия премиер на България, славния Бойко Борисов, и може би ще последва неговата съдба - падане от власт и пълна политическа изолация.
Що се отнася до илюзиите на премиера на Гърция, който с нищо не се е поучил от съдбата на другите двама „медийни строители” - Борисов и Ердоган, и вярва, че е успял да създаде своя телевизия с предани нему журналисти „папагали”, те си остават само илюзии. Първо, защото при явни признаци, че властта тръгва към пропастта журналистите наемници бързо се преориентират и коварно предават своя доскорошен благодетел. Второ, защото всичко това отваря пътя за нови „реформи” и чистки от следващите, дошли на власт правителства, а „папагалите” винаги си остават само папагали и с готовност ще казват само това, което иска следващият господар.
Но да се върнем на истинските причини за политическия развод. Както винаги, те не са тези, които се обявяват официално в публичното пространство.
Несъмнено една от причините е чисто психологическа и е свързана с постоянно намаляващия политически рейтинг на ДИМАР заради участието в тази неестествена коалиция. Кувелис, който само преди година минаваше за един от най-честните, принципни и отговорни политици, вече не бе вече в състояние да удържа центробежните тенденции в партията си (според последното проучване тя получава само 3 % обществено доверие - б. а.) и да търпи постоянно растящите упреци от съпартийците и дори най-близките си съратници, че прави компромиси с лявата идея и дори със съвестта си. Освен това Кувелис, като далновиден политик, е наясно, че след намалялото международно доверие и сриналата се обществена подкрепа падането на правителството на Самарас е вече въпрос само на време, а предсрочните избори вече чукат на вратата. Тази тенденция става все по-реална при постоянно растящия политически рейтинг на радикално лявата „Сириза” и след напускането на парламента от парламентарните групи на ГКП и Партията на независимите гърци. Следователно, ако иска да остане субект в предстоящата политическа надпревара, единствено печелившата позиция за него би била да потърси възможност за завръщане в лявото политическо пространство, защото само там възможността за политическо оцеляване за него и неговата малка лява партийка е реална.
Как реагира ПАСОК на развода? Следобед, на 20 юни, мнозинството от депутатите на ПАСОК, водени от един от лидерите на партията със знаковото име Костас Скандалидис, направиха изявление за необходимостта също да напуснат правителството на Самарас. Най-вероятно тази емоционална изява е била вследствие на това, че са приели насериозно думите на лидера си Е. Венизелос, че: „Ние не приемаме бавната смърт и можем да напуснем правителството”. Вечерта обаче същата група, пак под ръководството на Скандалидис, обърна позицията си на 180 градуса и направи декларация в подкрепа на правителството.
Защо се получи този обрат и не се ли дължи той на настъпващото най-голямо за 2013 г. пълнолуние? Според близки до Венизелос източници обаче то е по-скоро резултат от манната небесна, паднала внезапно върху депутатите от ПАСОК. Стана ясно, че по време на първото изявление на групата на Скандалидис е протичала спешна среща между лидерите на НД и ПАСОК за пазарлъци относно цената, която трябва да плати Самарас на Венизелос за спасяване на правителството. На тази среща Венизелос е имал „скромни” претенции: той да е вицепремиер и съотношението на кадрите в правителството да е 2 : 1, т.е. от 45 министри и зам.-министри 30 да са на НД и 15 на ПАСОК. Та обратът се е случил още същата вечер, когато Венизелос, след срещата с премиера Самарас, е събрал „многолюдната” си парламентарна група (всичко на всичко 28 депутати - б.а.), за да им обясни едно просто аритметично действие, наречено деление, според което всеки втори депутат би могъл да стане министър или зам.-министър. За тази „национално отговорна кауза” депутатите на ПАСОК били готови на всичко, дори да хванат разярения бик от опозицията за рогата. Разбира се, манната небесна не стигна до всички. Както вече е известно, от нея се възползва най-вече лидерът Венизелос, който наистина стана вицепремиер и министър на външните работи. А новият кабинет, който положи клетва във вторник (25 юни), е от 42-ма вместо 45 членове, от които 31 са за дясната НД и 11 - за ПАСОК.
Както можеше да се очаква, опозицията в лицето на „Сириза”, ГКП и Партията на независимите гърци се обявиха срещу новия кабинет и го определиха като „Сговор за разграбване на националното богатство и съглашателство с международните кредитори”.
Тази констатация не е далеч от истината, защото кризата в Гърция е резултат именно от грабителската политика на тези две партии, които се редуваха последователно във властта от падането на Военната хунта през 1974 г. до днес. Да не забравяме и друго, че т. нар. Списък Ваксеванис-Лагард (списък на олигарсите и политиците, участвали в голямото разграбване на националното богатство на Гърция - б.а.) е попълнен главно от членове и знакови фигури именно от НД и ПАСОК. Това е и причината, поради която лидерите на двете партии правят всичко чрез едно ново двупартийно правителство да запазят статуквото и да прикрият виновниците за големия грабеж, но в това е и неговата безперспективност и предварителна обреченост.
Според политическите анализатори няма илюзии, че „новият кабинет” НД-ПАСОК ще следва още по-авторитарна политика, за изпълнение Меморандума подписан с „Тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ), и ще доведе до ограничаване на демокрацията, както и до драматични последици за икономиката на страната и социалното положение на хората.
От живия живот знаем, че всеки брак, свързан с насилие, е обречен на развод. Така е и в политиката. При всички случаи обаче този „брак” е много по-неизгоден за ПАСОК като партия, защото участието й в тази коалиция задълбочава тенденцията за нейния край като политически субект, понеже освен заложник тя вече става и придатък на НД.
Може би опасенията на нейния лидер Венизелос за „бавната смърт” ще се окажат близка реалност. Въобще политическият климат в страната сега е доста сложен и изглежда като този, който беше няколко месеца преди падането на социалиста Георгиос Папандреу от власт.
В този смисъл декларациите на премиера Самарас, че „вижда пред двупартийното правителство четиригодишен хоризонт” увисват и не се приемат насериозно от никого в Гърция, дори и от най-близкото му обкръжение.
Крехката парламентарна подкрепа от 153 депутати от 300-членния гръцки парламент и ниското обществено доверие също показват, че „четиригодишният хоризонт” пред това правителство е просто мираж и ако успее да изкара до Евроизборите през 2014 г., ще бъде рекорд.
Нагласите на общественото мнение проучени от авторитетната социологическа агенция MRB на 27 юни, веднага след съставяне на правителството, също не се вписват в „хоризонтите” на министър-председателя. На въпроса: „По-добро или по-лошо ще бъде новото коалиционно правителство от предишното?”, отрицателните отговори са 56.4 % а положителните само 33 %.
Всичко това потвърждава прогнозите, че гърците няма да понесат новото силно затягане на коланите, те са борбен народ и не прощават на политиците си, особено когато те посягат на социалните им придобивки и извоювания приличен стандарт на живот - те просто ги свалят от власт.
Гърците обаче са доказали, че спазват традициите в политическа култура. Те няма да допуснат българската политическа циклофрения, подклаждана от олигарсите и загубилите властта пожарникари и физкултурници, а ще дадат необходимото време на правителството да покаже своя управленски капацитет и ако няма такъв, ще извършат неговата смяна цивилизовано, чрез избори, а не чрез насилие или безумни площадни изяви, талибански призиви и действия. Нещо, на което сме свидетели днес у нас.