• Документален разказ за престъпленията на ЧЕЗ
Авторът на тази книга - Радко Ханджиев, е журналист, правозащитник, автор на стотици публикации в български и чуждестранни издания. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски”; защитил е научната степен „доктор по история”; специализирал е в областта на конституционното право.
„Осъден на смърт” от ЧЕЗ, след като през октомври 2008 г. публикува в Le Monde Diplomatique разследване, където с факти и правни аргументи обосновава извода, че ЧЕЗ е част от организираната престъпност. Случаят става достояние на вицепредседателя на Европейската комисия Нели Круз и еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.
Книгата на Радко Ханджиев разкрива с документи и факти социално-екстерминистични деяния на ЧЕЗ, които притискат неправомерно населението в Западна България. На езика на правната наука това се нарича геноцид. Мозъчният тръст на тази машина са гаулайтерите на ЧЕЗ за България. Те, според автора, планират и организират такива противоправни деяния, които авторът сравнява с действията на нацистката машина за изтребление (с. 7).
От 2012 г. България е в първата десетка по смъртност в света, топи се с изключително бързи темпове. По данни на НСИ населението намалява със скорост 112 души на ден, или 5 души на час. Най-поразени са българските области, където върлува “ботушът на ЧЕЗ”. С максимална смъртност е населението на Краище, Северозападна България, Централна Стара планина и Предбалкана. В Северозападна България детската смъртност надхвърля 20 %. Най-много болни от рак на шийката на матката има в районите на Перник, Враца и Видин (с. 150-151). Неслучайно от години у нас се говори за енергиен октопод, „енергийна мафия”. Вестник „Труд” алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”. Днес енергийният фашизъм от заплаха се е превърнал в неподправена реалност. И най-голяма „заслуга“ за редуциране на населението на Западна България имат социално-екстерминистичните деяния на ЧЕЗ. Това, според автора, не са пресилени констатации за осъществяване на „форми на геноцидно насилие“ над 4 милиона български граждани.
“Съучастници” на ЧЕЗ са ив исокопоставени длъжностни лица, чиито имена са посочени на с. 8.
В правовите държави законите за мерките и теглилките се съблюдават най-стриктно. Защото от точността на уредите зависи в най-голяма степен стабилността на икономиката и оттам на държавността. За първи път в историята на човешката цивилизация властта в една държава – Република България, – се оказва незаинтересована според автора от поддържане точността на уредите за измерване и оттам – от стабилността на икономиката. Кражбите чрез уредите за измерване се институционализират. Този процес започва през 1999 г. със създаването на „регулатор“ – ДКЕВР. Със законодателни актове и административни разпоредби кражбите се узаконяват от ДКЕВР и се превръщат в държавна политика (с. 15). Завършва процесът на срастване на държавната власт с енергийната мафия – твърди Радко Ханджиев.
В книгата подробно са анализирани “престъпните практики на ЧЕЗ”: фалшиви електромери, системното им манипулиране, подкупи, самоуправство, саботиране на актовете на съдебната власт, саботаж на върховенството на закона, използване на физическа сила и насилие, дори индоктриниране на служителите по нацистки образец (с. 15-74); описано е и как ЧЕЗ се опитва да “спечели на своя страна” представители на медиите (с. 143-149).
В книгата на Радко Ханджиев се доказва, че инструментът за легитимиране на кражбите и грабежа – „регулаторът“ ДКЕВР, по силата на Третия енергиен пакет, е вече антиевропейски и нелегитимен, считано от 3 март 2011 г. (с. 102-107), защото изискването на ЕК е регулаторът да бъде граждански орган, напълно независим от правителството и от всякакви публични и частни интереси.
„Частните“ случаи на потъпкване на законността и правата на гражданите и бизнеса от ЧЕЗ са стотици хиляди. Но авторът се органичава до три емблематични „частни“ случая, един от които е и неговият собствен.
В последната, 7-ма част, авторът споделя виждането си как може да се ликвидира властта на “престъпните монополисти”, ако се приложи „политическа воля“ за регламентите и директивите на ЕК и чл. 19, ал. 3 на Конвенцията срещу корупцията. Иначе казано – ако се възстанови действието на погазената Конституция (с. 153-162).
Съгласно разпоредбата на чл. 68а на Закона за защита на потребителите (ЗЗП): „Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент...“ Съгл. чл. 3 ал. 1 на ЗЗП, цитира авторът, „правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна“. А според чл. 3, ал. 3, „всяка клауза в договор, която изключва прилагането на разпоредбите на този закон... е нищожна“.
Смисълът на тази разпоредба е, че когато една норма е обявена за нищожна, действието й има обратна сила.
В заключителната част на ЗЗП са цитирани ония релевантни актове от Европейското законодателство, които са транспонирани в ЗЗП и които, по силата на чл. 5 ал. 4 на Конституцията на Република България, „имат предимство пред тези норми на българското законодателство, които им противоречат“.
Какво означават тези императивни норми според автора на книгата?
- Това означава, че всякакви уговорки, залегнали в т. нар. общи условия, които едностранно облагодетелстват ЧЕЗ и увреждат правата на потребителите, са недействителни и нищожни;
- Всякакви действия на ЧЕЗ или на свързани с ЧЕЗ лица, които изключват или ограничават правата на потребителите, като преместване на границата на собствеността, инсталирането на електронни електромери, позволяващи чудовищно манипулиране във вреда на гражданите и бизнеса, са недействителни и нищожни;
- Всяко действие или бездействие на властта, с което се толерира подобна практика на ЧЕЗ, е недействително и нищожно;
- Всички актове на държавния регулатор, с които се одобряват „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал, са недействителни и нищожни;
- Всяко повишаване на цената на тока, което не е мотивирано прозрачно и публично с представители на народа, на Върховния суверен на Република България, е недействително и нищожно...
Списъкът може да бъде продължен. Но и от казаното дотук за всеки нормално мислещ човек е ясно, че протестите от февруари 2013 г. са в защита именно на потребителските права, разписани императивно в ЗЗП. Това е най-важният акт, защото възпроизвежда задължителните регламенти и директиви на ЕС. Доколкото защитава неотменимите човешки права, ЗЗП стои по-високо в йерархията на законодателните актове от законите за енергетиката.
Ако трябва да синтезираме, исканията на протестиращите, и на хората, които се самозапалиха през февруари т. г., те са за съблюдаване на върховенството на закона. Същото, което искат и от Брюксел – заключава авторът. Следователно, исканията са напълно легитимни, докато действията на властта, която го усукваше и търсеше как да се отклони от съблюдаването на европейските норми, толерирайки дейността на ЧЕЗ, тези действия са антиконституционни, нелегитимни, противоевропейски... (с. 65-66)
И тази власт получи присъдата на обществото. След изборите, които спечели по съмнителен начин, нито една политическа сила не иска да работи с нея.
Книгата “Технология на геноцида” е написана на ярък, публицистичен език. Същевременно има характер на научно-приложно изследване. Авторът, Радко Ханджиев, е използвал над 200 източника, чрез които се разкрива “зловещата истина за осъществявания от ЧЕЗ геноцид над 4 милиона български граждани от Западна България”.
